„Колко хора в нашата история могат да бъдат наречени апостоли?“
С този въпрос министърът на културата Найден Тодоров откри пресконференцията в галерия „Средец“ в Министерството на културата, на която бяха обявени акценти в Националната програма за отбелязване на 150-годишнината от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски.
Без да дочака отговор, Тодоров отбеляза, че днес българският народ е разделен по всякакви възможни теми, но единственият образ, който може да го обедини, е Левски. Ето защо той подчерта важността на начинанието и изрази надежда, че благодарение на Апостола българите ще могат да усетят дълбоко в сърцата си принадлежността си към народа и държавата и заедно да се борят да превъзмогнат тегобите на времето.


Сякаш, за да отговори на въпроса на министъра, председателят на Общобългарския комитет „Васил Левски“ – Васил Василев обяви, че в сряда – на 15 февруари, в галерия „Средец“ – министърът на културата и министърът на образованието ще съобщат имената на деветимата ученици от 1 до 12 клас, които са написали най-добрите есета в рамките на националния конкурс на тема „Аз съм Левски“.
Участниците са членове на клубовете „Млади възрожденци“, които са 300 в страната и ангажират между 3000-4000 деца.
Василев добави, че е поканил в журито хора като писателя академик Владимир Зарев и социолога проф. Иво Христов, които да направят оценка на общото състояние на духа на децата, когато мислят за Левски.
Василев обяви и за още една инициатива, която ще се проведе съвместно с Националната галерия, където е изграден кът на Левски – специална експозиция, която ще бъде открита в неделя, на 19 февруари, в сградата на „Квадрат 500“.
Изложбата е създадена със спомоществователството на Министерството на културата и благодарение на дарители, като спонсори са не само големи корпорации, но и стотици обикновени хора, внасяли по 5, 10, 500 лева, уточни Василев. Получавани са пари от цял свят – от Съединените щати, от Нова Зеландия. В същото време някои от участниците в създаването на експозицията са отказали да получат заплащане с думите: „Аз няма да взема пари за Левски“.
Директорката на Националната галерия Ярослава Бубнова обяви, че експозицията в „Квадрат 500“ е мултимедийна и ще е насочена към новото поколение, което предпочита екрана пред книгата, така че то емоционално да съпреживее идеалите на Левски, ставайки свидетел на негова своеобразна изповед.
Васил Василев допълни, че от книжарницата на Националната галерия ще могат да се закупят биографии, статии, студии, посветени на Васил Левски, както и сувенири, и фланелки с неговия образ.

Директорката на Националната библиотека – доц. Красимира Александрова обяви, че на 16 февруари от 11.00 часа предстои откриване на изложба с документи от Фондовете на Националната библиотека и от Българския исторически архив, включително и над 100 документа от „Ориенталски сбирки“.
Предстои експозицията да бъде показана из цялата страната – в регионалните библиотеки.
Голямата новина е, че за няколко дни, за радост на читателите и гостите на Библиотеката, от трезора на БНБ ще бъде изнесено тефтерчето на Васил Левски. Освен това за децата ще има две ателиета в Библиотеката, където те ще могат да пишат с почерка на Левски благодарение на дигиталния шрифт, създаден от типографа Стефан Пеев. Благодарение на финансовата подкрепа на Министерството на културата Националната библиотека за трети пореден път ще подготви нов тираж на тефтерчето на Левски – в дигитален вариант.
Доц. Пламен Митев – заместник-председател на Фондацията „Васил Левски“, обяви, че инициативите, заложени в Националната програма на честванията – няма да са само около 18 февруари и 18 юли, а през цялата година, за да се привлече вниманието, на колкото се може повече хора към заветите и делото на Апостола. Той добави и че ще бъдат припомнени изследванията на различни историци, посветили се на делото и живота на Апостола, като Димитър Страшимиров, Иван Унджиев, Александър Бурмов, Иван Стоянов. Той обърна внимание, че на 6 февруари вече се е провела една конференция, посветена на най-новите изследвания върху Левски, за която БАНКЕРЪ вече писа. След това Митев уточни, че предстои и втора, в която се очаква да участва и Македонският научен институт.
Дора Чаушева – директорката на Националния музей „Васил Левски“ в Карлово също обяви, че предстоят да се организират няколко изложби, които ще пътуват из цялата страна през цялата година, а не само около двете важни дати. Освен това на 3 март – на националния ни празник изложба, посветена на Апостола, ще бъде открита в българския културен център в Прага. Екипът на Дора Чаушева ще изнесе и 150 урока за Апостола – в 150 училища, както в София, така и из страната.
Онлайн сказките, посветени на Левски, ще продължат да се излъчват ежедневно, като преди дни в тях са участвали дечица от пет български училища в Испания, Мароко и Германия. По-големите – студенти и докторанти, включително и от чужбина, също ще могат да се включат в различни семинари, организирани от Музея и посветени на годишнината.
Накрая архимандрит Василий – протосингел на Софийската света митрополия призова всеки, който има възможност, да присъства на панихидата за Левски, която ще се отслужи в храма „Света София“ на 19 февруари от 17.00 часа. Той припомни, че Левски е бил дякон Игнатий и в действителност е бил много вярващ човек.
След като бъде отслужена специалната литургия, богомолците заедно с архимандрит Василий ще отидат на поклонение пред паметника. „През последните години ние служим панихидата, а народът липсва, но за 150-годишнина сме длъжни да сме заедно и в храма“, подчерта свещеникът.

Националната програма за отбелязване на 150-атата годишнина от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски е приета с решение на Министерския съвет, като още в края на 2022 г. е създаден Национален инициативен комитет (НИК) за отбелязване на значимото събитие. Патрон на честванията е президентът Румен Радев. Председател на НИК е министърът на културата – към днешна дата Найден Тодоров, заместник-председател е заместник-министърът на културата доц. д-р Пламен Славов, а членове в НИК са 34 души, сред които на първо място са министрите на образованието, на отбраната и на външните работи, както и представител на Светия Синод.
Следват председателят на БАН – акад. д-р Юлиан Ревалски, председателят на Общобългарския комитет „Васил Левски“ – Васил Василев, проф. Пламен Павлов – председател на Фондация „Васил Левски“, университетският преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“ историкът проф. Пламен Митев, кметът на София – Йорданка Фандъкова, кметът на Карлово – д-р Емил Кабаиванов, кметът на Ловеч – Корнелия Маринова, кметът на Левски – Любка Александрова, родствениците на Левски – Стефан Караиванов и Христина Богданова, ректорът на Софийския университет – проф. Атанас Герджиков, ректорът на Пловдивския университет – проф. Румен Младенов, заместник-ректорът на Великотърновския университет – проф. Милко Палангурски, директорът на Националния музей „Васил Левски“ в Карлово – Дора Чаушева, директорът на Националната библиотека – доц. д-р Красимира Александрова, директорът на НИМ – доц. Бони Петрунова.
Сред членовете на НИК са и директорът на Националната галерия – Ярослава Бубнова, председателят на Държавната агенция „Архиви“ – доц. Михаил Груев, началникът на Военната академия „Г. С. Раковски“ – генерал-майор Тодор Дочев, ректорът на Националната спортна академия „Васил Левски“ – проф. д-р Николай Изов, началникът на Националния военен университет „В. Левски“ – бригаден генерал – Иван Маламов, председателят на Организацията на евреите в България „Шалом“ – проф. д-р Александър Оскар, председателят на Асоциацията на българските училища в чужбина – д-р Ирина Владикова, генералният директор на БНТ – Емил Кошлуков, генералният директор на БНР – Милен Митев, генералният директор на БТА – Кирил Вълчев, председателят на СБЖ – Снежана Тодорова, журналистът Велислава Дърева и председателят на Съюза на народните читалища – Николай Дойнов.



























