Още четирима творци – наш културен капитал, отличени от президента

На тържествената церемония в президентството, в присъствието на министъра на културата Атанас Атанасов, проф. Хикмет Мехмедов (1950) бе удостоен с орден „Стара планина” – първа степен.

„Човек се ражда, за да твори, да обича и да бъде обичан“ – благодари от името на всички отличени проф. Мехмедов, по-известен в артистичните среди като „Хари Бежар”.

За него руският музиколог и специалист по история на балета – академик Виктор Ванслов пише книга – „Хореографът Хикмет Мехмедов“, като отбелязва приноса му към европейската балетна култура. Мехмедов е първият български хореограф, получил такава висока оценка от чужд изследовател.

Мехмедов е роден в Кърджали, където започва творческия си път от залата на местния културен дом. Дипломира се в Държавното хореографско училище в София, където учи при Крум Янков и Петър Парисов. Следва петгодишен стаж като балетен артист в „Арабеск“. После е приет в Консерваторията в днешен Санкт Петербург, в специалност „Балетна режисура“ в класовете на световноизвестните балетмайстори и педагози проф. Николай Боярчиков и проф. Пьотър Гусев. Завършва с отличие, работейки със звездите на Мариинския театър.

Още като студент прави впечатление с нестандартната си дипломна работа – „Юношеска симфония” № 28 в до мажор на Моцарт, в която съчетава танцови миниатюри и елементи от класическото наследство със съвременни рок-балети.

Завръща се в България, където му поверяват отговорни задачи – главен балетмайстор и директор в операта в Русе, после директор на балета в София, след това главен балетмайстор в Бургаската опера. Поставя балетни постановки в Плевен, Варна, Стара Загора, Добрич, Кърджали, Нови Сад, Констанца.

Незабравим остава спектакълът му „Едит Пиаф” – връх не само в неговото творчество, но и в българската балетна драматургия.

Освен със страстта си за работа – Мехмедов е поставил над 80 многоактни и едноактни балети, хореографски миниатюри, сюжетни и безсюжетни спектакли, танци в опери, оперети, мюзикъли, театрални пиеси, отделно е режисирал фолклорно-етнографски и естрадни номера – той е известен и с таланта си на педагог – благодарение на него се създават балетните класове към музикалните училища в Бургас и Русе. Той е инициатор и на първата национална творческа среща на младите български хореографи „Асен Манолов“, състояла се на сцената на Русенската опера.

Мехмедов е работил и с едни от най-изявените ни солисти в балета – Красимира Колдамова, Бисер Деянов, Надя Руменин, Ринат Имаев, Любов Фоминих, Бурджу Сюрмели, Йонка Петкова, Миланка Качарова, Галина Калчева, Недко Георгиев.

Вторият творец, отличен от президента с орден „Св. св. Кирил и Методий” – първа степен, бе проф. Адриана Благоева.

Тя е хоров диригент и педагог, професор по хорово дирижиране в Националната музикална академия. От 1989 г. ръководи Хора на софийските момчета, като го поддържа и развива с всеотдайност и любов. Тя го превръща в певческа школа с три концертни формации – момчешка, младежка и смесена.

Има множество награди, сред които „Специалната награда за диригент“ от Първия международен хоров конкурс в италианския град Болцано. Освен това с Хора на софийските момчета е спечелила една Голяма, пет Първи и пет Втори награди от седем международни хорови конкурса. Дирижираният от нея Хор на софийските момчета има издадени девет самостоятелни и девет общи диска с други музикални формации.

Известна е с наблюдението си, че през последните години има много красиви гласове, но като цяло се забелязва намаляване на гласовия диапазон и не толкова ярка гласова емисия.

Една от причините според нея е, че децата не възприемат пеенето като нещо естествено, а повече слушат музика, отколкото да участват в изпълнението й. В момента е и заместник-ректор на Националната музикална академия „Проф. П. Владигеров”.

Третият отличен творец – с орден „Св. св. Кирил и Методий” – първа степен, бе Михаил Петров (1949) – известен актьор и режисьор от трупата на Народния театър „Иван Вазов”. Той завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ в класа на проф. Любомир Кабакчиев. В биографията му са записани повече от 100 роли и над 20 режисирани от него постановки.

Участва в десетки филмови и телевизионни продукции и сериали, сред които са: „Вятърната мелница“, „Звездата на Индия“, „Вестникар ли?“, „Ветрилото на лейди Уиндърмиър“, „Неочаквана ваканция“, „Хайка за вълци“.

Като озвучаващ актьор също има богата кариера – занимава се с дублаж от 80-е години на ХХ век до началото на XXI век. Озвучава над 500 продукции за БНТ, като е известен с това, че с неговия глас говорят всички мъжки персонажи в 37-те пиеси на Шекспир, продукция на Би Би Си. Участва в дублажа на чешкия детски сериал „Арабела“. Има над 2000 записа в Националното радио.

Режисьорският му дебют е през 2000 г. – в Народния театър с „Пуканки“ от Бен Елтън, в който играе и една от главните роли.

Печели множество награди, сред които „Аскеер 1991“ за поддържаща мъжка роля в „Дванадесет разгневени мъже“, както наградата на САБ за водеща мъжка роля в спектакъла „Бившата мис на малкия град“ (1999), наградата на актьорската гилдия към САБ за авторския му моноспектакъл „Зимата на нашето недоволство“.

С орден „Св. св. Кирил и Методий” – втора степен бе награден и актьорът Любен Чаталов (1950). В биографията си има роли в над 50 български филма. Дебютира във филма „Бумеранг“ от 1979 г., като сред по-известните му роли са тези в „Голямото нощно къпане“, „Адаптация“, „Лавина“, „Опасен чар“ и „Нощем по покривите“. Той е един от създателите и изпълнителите в телевизионното предаване „ЛюКаРо“.

През 2006 г. е удостоен с наградата за най-добър актьор на международния филмов фестивал „Любовта е лудост“, за ролята му във филма „Време за жени“.