Ако сте чели някое от произведенията на Дан Браун или си спомняте филма „Шифърът на Леонардо“ с участието на Том Ханкс, вече сте наясно, че много често зад красивите платна са кодирани тайни послания. Те или са толкова умело скрити, че трудно могат да се забележат, или разгадаването им си остава мистерия и до ден днешен.
Затова сме ви приготвили седем картини, чиито тайни са вече разгадани:
1. „Лютнистът“ на Караваджо бил смятан за жена
Мнозина експерти мислят, че „Лютнистът“ на Караваджо е свързан с друга негова картина – „Музикантите“, и че музикантът на нея фактически е жена заради по-смекчените си черти. В последно време тази теория е опровергана: първо, защото през XVI в. само мъже са могли да станат лютнисти и второ, приятелят на художника Марио Минити често му позирал, както се вижда от много други негови картини. Впрочем съществуват цели три версии на „Лютнистът“, които са изложени в Ермитажа в Санк Петербург, в музея на изкуството „Метрополитън“ в Ню Йорк и в Бадминтон Хаус, Англия.
2. “Потопът в Бисбос” на Лорънс Алма-Тадема отразява популярна легенда
Немалко хора са се удивлявали на тази зловеща картина, чудейки се какво точно е искал да каже чрез нея творецът. Оказва се, че е базирана на известна местна легенда. В края на ноември 1421 г. Нидерландия преживяла огромно наводнение, като според някои източници жертвите били между 2 до 10 хиляди. След потопа хората излезли навън, за да видят какви са щетите и колко са оцелели. Тогава видели бебешко креватче със спящо дете, плаващо към брега. Най-страното било, че върху легълцето имало котка, която подскачала като луда от единия до другия му край. Хората разбрали, че котката фактически е герой, защото успяла през цялото време да балансира креватчето на бебето, за да не се обърне.
3. „Женски портрет“ на Едгар Дега крие любов
Неотдавна изследователи в Мелбърн, Австралия открили, че една от картините на френския художник има два слоя боя. Преди творбата на Дега да бъде сканирана с мощен ренгенов апарат, горният слой отдавна бил започнал да се изронва, разкривайки друг пласт. Подозира се, че въпросната дама е Ема Добини, една от любимите музи на талантливия французин. Според множество слухове Дега и Добини били повече от приятели.
4. „Запорожци пишат писмо на турския султан“ на Иля Репин или защо казакът от най-ляво е полугол
Руският художник Иля Репин е известен със своя педантичен подход към създаването на картини, затова всеки негов детайл има определена цел. Така че не е за чудене, че колкото повече време прекарвате пред „Запорожци пишат писмо на турския султан“, която е рисувана в продължение на 13 години, толкова повече закодирани съобщения можете да намерите. Наскоро бе разкрита една от многобройните мистерии в платното – защо казакът, който седи отляво на писаря, е полугол? Оказва се, че той е банкерът (играчът, който раздава и пази всичките пари на участниците в играта), за което говори тестето карти за игра до него. Често явление било банкерите да си свалят горната дреха, за да демонстрират честността си.
5. „Звездна нощ“ на Винсент ван Гог разкрива една от тайните на аеродинамиката.
Когато ван Гог работил върху прочутата си картина, не нарисувал просто красиво звездно небе. Учените установили, че небесният свод фактически изобразява ясно изразена турбулентна структура, удивително близка до математическо уравнение. Нидерландският творец действително бил голям гений, защото успял да визуализира една от най-трудните природни концепции – тази за турбулентността.
6. „Мона Лиза“, „Мадоната край скалите“ и „Св. Анна с Mадоната и младенеца“ на Леонардо да Винчи били планиран триптих
Някои изкуствоведи вярват, че трите шедьовъра на Леонардо да Винчи били предназначени за триптих, въпреки че са нарисувани по различно време и в различни аспекти. Освен това се смята, че пейзажите и на трите табла представляват повърхността на Луната, а не Земята. Това може би е така, заради интересите на именития художник и изобретател по геология.
7. „Утро в боровата гора“ на Иван Шишкин с чуждите мечки
Колкото и талантлив творец да е бил Иван Шишкин, познат с превъзходните си природни картини, толкова го било и страх, че не би могъл да нарисува добре мечки. Затова помолил друг художник за помощ – Константин Савицки. Когато картината била закупена от руския предприемач и меценат на изкуствата Павел Михайлович Третяков, той изтрил името на Савицки, смятайки, че идеята и трудът принадлежат само на Иван Шишкин.
