5 непознати факта за филма „Мери Попинз“

Дори и излязъл през далечната 1964 г., шедьовърът на Уолт Дисни продължава и до ден-днешен да радва малки и големи. Но дали сте запознати с някои от фактите и тайните на лентата? Затова сме ви приготвили пет от тях. Ето кои са те:

 

 

1. Двадесет и една години

Това е времето, което било нужно на Уолт Дисни, за да убеди Памела Линдън Травърз, авторката на „Мери Попинз“, да му даде правата върху прочутата ѝ история. Американецът представил романа на австралийката пред дъщерите си, а на тях толкова много им харесали чудните приключения за вълшебната и мистериозна английска бавачка, че помолили баща им да я екранизира. Уви, задачата не била толкова лесна, колкото изглеждала. Не само че госпожа Травърз била дама с немалко странности, но и самата мисъл, че „Мери Попинз“ можела да се превърне в рисувано филмче, я ужасявала.

През 1961-а Памела най-накрая склонила: бъдещият визуален разказ трябвало да бъде игрален (макар че включвал и рисувани персонажи и заден фон), а тя – да получи чек от 100 хил. долара в аванс. Разбира се, 21-годишната борба на свой ред вдъхновила и режисирането на кинолентата „Спасяването на мистър Банкс“ от 2014-а, в която участват Том Ханкс в ролята на Уолт Дисни и Ема Томпсън – екранната Памела Л. Травърз.

 

2. Supercalifragilisticexpialidocious!

Кадър от филма.

„Суперкалифраджилистикекспиалидоушъс“ – думата, превърнала „Мери Попинз“ в това, което е днес. И песента, и стиховете, и репликите са дело на даровитите братя Шърман, чийто труд им спечелил цели две награди „Оскар“: за най-добра филмова музика и най-добра песен за „Чим Чим Чери“ (песента на лондонските коминочистачи). В интерес на истината, екстравагантната дума трябвало да бъде по-силна от суперлатив, както им бил заръчал мистър Дисни. Впрочем братята Шърман свидетелстват, че са я чували като малки.

„Суперкалифраджилистикекспиалидоушъс“ е образувана от по-малките думи „супер“, „кали“ (означаваща „красив“), „фраджилистик“ („деликатен“), „експиали“ („изкупителен“) и „доушъс“ („образователен“). Нищо чудно, че песента на Мери Попинз станала толкова популярна. А оттук можете да си я припомните – https://www.youtube.com/watch?v=uZNRzc3hWvE .

 

3. Дебютът на Джули Андрюс

Джули Андрюс в ролята на Илайза Дулитъл от мюзикъла „Моята прекрасна лейди“.

Кинематографите първоначално обмисляли американската актриса Бети Дейвис (1908-1989) да се превъплъти в образа на Мери Попинз. Но всичко се променило в един миг…

Британката Джули Андрюс тъкмо правила първите си стъпки в света на шестото и седмото изкуство в Съединените американски щати. Да припомним, че тя първа изиграва Илайза Дулитъл в култовия мюзикъл на Бродуей „Моята прекрасна лейди“. Но докато била бременна и чакала от Warner Bros. да се свържат с нея за предстоящия едноименен филм, ролята била поверена на Одри Хепбърн. Но всяко зло за добро – Уолт Дисни и Робърт Стивънсън (режисьорът), който я бил забелязал преди това, се свързали с Джули.

Именно ролята на Мери Попинз изстрелва Джули Андрюс към звездите и ѝ печели първият „Оскар“ за най-добра женска роля през 1965 година. Макар че Памела Травърз я намирала за твърде прелестна за образа на британската бавачка. Но може би това била една от причините, на които дължим огромния успех на „Мери Попинз“?

 

4. Лос Анджелис ми е Лондон

Киностудиото на компанията се намира в град Бърбанк, окръг Лос Анджелис.

Мнозина могат да се изненадат от факта, че снимките са правени не в дъждовната британска столица, а в сърцето на слънчева Калифорния: по-точно в киностудиото на „Дисни“. Уолт Дисни лично следял процеса по изграждането на декорите, за да е сигурен, че всеки най-дребен детайл е изпипан докрай: къщата на семейство Банкс, лондонските улици и покриви. Крайният резултат бил повече от задоволителен – дори и перфекционисти като госпожа Травърз останали очаровани и много доволни.

 

5. Мери Попинз построява „Дисниленд“

Ако американският аниматор не бе „вдъхнал“ живот на книгата на Памела Травърз, мечтата му да построи най-известния увеселителен парк в света може би щеше да си остане само блян… Въпреки световните успехи на „Снежанка и седемте джуджета“ (1937) и „Пепеляшка“ (1950), „Бамби“ (1942) и „Питър Пан“ (1953) не успели да донесат нужните приходи на компанията. Това не само забавило строежа на „Дисниленд“, но и заплатите на хиляди служители останали под въпрос. Ала именно с лансирането на „Мери Попинз“, което се оказало изключително успешно – публиката аплодирала киношедьовъра в продължение на 5 минути след премиерата му в Китайския театър на Грауман на булевард „Холивуд“, лейбълът изкарал 103 млн. долара печалба, при положение, че бюджетът на филма бил 6 милиона. Вече нищо не можело да осуети грандиозните планове за лунапарк на Уолт Дисни…