Пандемията забави връчването на почетните отличия и грамоти „Златен век“ 2020 за принос в българската култура и национална идентичност. Макар и със закъснение церемонията се състоя в галерия „Средец“ на Министерството на културата. Там, заместник-министърът Румен Димитров връчи лично отличията на 14 творци.
Четирима от удостоените със „Златен век“ не присъстваха на церемонията. Това бяха тримата носители на наградата „Златен век“ – огърлие – поп легендата Васил Найденов, изследователят на българското кино Петър Кърджилов, художникът-постановчик Богоя Сапунджиев; и певицата, отличена със „Златен век“ – звезда, Мими Николова.
А ето кои са 14-те творци, които лично присъстваха и получиха най-тържествено наградата си „Златен век“. Само за сравнение – със „Златен век“ 2019 бяха удостоени над 70 личности и институции в областта на културата и на изкуствата.
Голямата награда – статуетка „Златен век“ – за композитора Георги Костов
Георги Костов (1941) е професор в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров”, където преподава хармония и композиция от 1966 година. Той е автор на няколко опери, сред които „Манастирски неволи“ по Елин Пелин, „Жената със златния косъм“ и „Нещастие“. Композирал е кантати, концерти, произведения за симфоничен, духов и струнен оркестър. Има над 1000 поп песни, сред които „Остани“ и „Без радио не мога“ на Лили Иванова и „Градините на любовта“ на Емил Димитров.
Получавайки статуетката, Георги Костов, който е и бивш министър на културата в правителството на Жан Виденов, отбеляза, че от 30 години следи всички екипи на Министерството на културата и смята да помоли президента Румен Радев да остави екипа на министър Боил Банов да продължи.
Пет награди „Златен век“ – огърлие
Петима творци получиха „Златен век“ – огърлие. Това бяха оперната прима Александрина Пендачанска, актрисата Искра Радева, известната педагожка и пианистка проф. Милена Моллова, музикантът проф. Анастас Славчев и диригентът Йордан Дафов.
Приемайки огърлието, Александрина Пендачанска (1970), която има три номинации за наградата „Грами“ и е пяла на сцените на най-известните оперни театри в Италия и Съединените щати, пожела на всички свои колеги вдъхновение. И подчерта, че то им е необходимо: „Заради най-голямата награда, която имаме в живота си – да правим това, което обичаме, и имаме отгоре. И заради това да бъдем с хората в залите и да получим тяхната награда“.
Актрисата Искра Радева (1951), създателка на театъра „Искри и сезони“, поздрави колегите си, наричайки ги будители. Тя ги насърчи с думите: „Ние сме тези, които трябва да събудим духа на народа. Народ без дух е безгласна буква и ние трябва да вдъхнем на хората надежда и увереност, че ни чакат по-добри времена“.
Пианистката проф. Милена Моллова (1940) отбеляза, че има много колеги, които също заслужават да бъдат на нейното място. На тях им пожела да продължат да свирят и да учат на музика. Проф. Моллова е лауреат на редица международни награди, а освен това е дългогодишен преподавател в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“, преподава и в Северногръцката консерватория в Солун и е ръководител на департамент „Музика“ в Нов български университет.
Педагогът и пианистът проф. Анастас Славчев (1945), който има забележителен принос за утвърждаването на Международния фестивал на камерната музика в Пловдив като форум с европейско и световно измерение, си обясни награждаването с думите: „Това високо отличие го отдавам на голямата ми любов към музиката и на това, че дълги години тази любов съм я споделял с хората и съм ги правил по-добри“. За отбелязване е, че заедно със съпругата си Дора Славчева създават през 1976 г. „Клавирно дуо Славчеви“, с което участват на най-престижните музикални фестивали по целия свят. Имат издадени шест компактдиска и многобройни записи за български и чуждестранни радиостанции и телевизии. През 2006 г. към „Клавирно дуо Славчеви“ се присъединява и синът им Георги Славчев, който също е пианист, и заедно с него изпълняват произведения за шест ръце на едно пиано.
Диригентът Йордан Дафов (1940), който днес е художествен ръководител на Държавната опера – Бургас, прие наградата с думите, че това е признание не само за него, а за десетките български музиканти, които е дирижирал през годините. Маестро Дафов дълги години е бил диригент на Софийската, Варненската, Бургаската филхармония, а освен това превръща Толбухинския камерен оркестър в един от най-добрите в България.
„За голямо съжаление музикантите все повече оредяха, но се надявам, че бъдещите поколения все пак ще направят всичко възможно, за да възстановят това, което епидемията довършва“ – призна с болка маестро Дафов.
Осем награди „Златен век“ – звезда
Със „Златен век“ – звезда бяха удостоени една от емблемите на балет „Арабеск“ – педагогът и хореограф Мила Искренова, писателят Трендафил Василев, водещият на телевизионното предаване „Минута е много“ – Петър Вучков, музикантът Недко Трошанов, композиторът и пианист Любомир Денев, музикантът и композитор проф. Христо Йоцов, композиторът проф. Йордан Гошев и актьорът Николай Сотиров.
Мила Искренова (1960), която е автор на над 30 хореографски телевизионни постановки и е автор на няколко книги, посветени на танца, прие наградата с думите, че за нея тя е повече от голямо признание. Тя е и задължение към бъдещето.
„За мен е особено знаменателно, че получаваме тези награди в Страстната седмица, защото изкуството, освен страст, е и страдание. Знаем го много добре и напоследък го осъзнахме с още по-голяма яснота“ – призна известният ни хореограф.
Писателят Трендафил Василев (1940), който е създател на издателство „Българска книжница“, дало живот на над 250 заглавия, прие наградата, пожелавайки все повече и все по-високи върхове на българските творци.
Актьорът Петър Вучков (1938), известен като водещия на емблематичното телевизионно предаване „Минута е много“, прие „Златен век“, припомняйки си времето, когато работел като екскурзовод във Варна и водил полски групи. Започвайки туровете, той разказвал легендата: „Когато Господ е раздавал земята, трудолюбивият българин работил и закъснял. Дошъл последен и казал: „Господи, а за мен?“. Той казал: „Свърши, аз я раздадох. Ама не се притеснявай, ще ти дам от моята“. И му дал едно парче земя от Рая. На българина. Горд съм, че съм българин, обичам България и никога не съм мислил да я напусна“ – подчерта Вучков.
Проф. Христо Йоцов (1960), който има активна изпълнителска дейност като джазов музикант от 1978 г., печелил е редица награди на международни джаз конкурси и е автор на много джазови пиеси и аранжименти за комбо и Биг-бенд, камерен и симфоничен оркестър, благодари както за наградата, така и за усилията на екипа на Министерството на културата да подпомогнат творците по време на пандемията, давайки им възможност да кандидатстват по различни творчески проекти.
Проф. Йордан Гошев (1960), композитор и музикален педагог в ЮЗУ „Неофит Рилски“, известен и като артистичен директор на „Студентския фестивал на изкуствата”, благодари на изпълнителите и менторите си, без които не би могъл да се реализира нито като музикант, нито като композитор.
Актьорът Николай Сотиров (1956), известен не само у нас, но и в Италия, като „най-добрият мим“, сравни наградата си – звезда „Златен век“ с Витлеемската. Силно развълнуван, той подчерта: „Нищо не може да убие българската и световната култура. Какъвто и вирус да дойде – културата е като водата – тя винаги ще намери място откъде да мине“.
Недко Трошанов, който е цугтромбонист, композитор и аранжор, но най-вече – един от най-ярките инструменталисти в оркестъра на „Балкантон“ и в Биг бенда на БНР, благодари, че Министерството на културата е забелязало и музикантите.
Един от най-ярките ни джаз-пианисти Любомир Денев (1951), чиито мюзикъли са били поставяни не само у нас, но и в Кайро, Париж и Никозия, а като диригент прави немалко записи със Симфоничния оркестър на БНР на нови български творби, припомни, че материята е тленна, деформира се и деградира, но духовното остава и ни надживява.
„Макар и прашинки, невидими в океана на Вселената, ние сме прашинки – дишащи, трептящи, пулсиращи. Господ да ни пази!“ – завърши Денев и по своеобразен начин постави финален акорд на церемонията по награждаването.
