За празниците и подаръците…

Цветя, подаръци и слънце са символите на женския месец март, но и през есента всичко напомня на щедрата женска природа, която ражда, дарява, радва, но е своенравна и изискваща същевременно! Тук припомняме статията със съвети на  Ирена Соколова от бр. 59 на списание Banker Special.

Напълно естествено свързваме щедростта и даването с подаръците, макар че не винаги осъзнаваме полученото от природата или хората около нас като подарък.

За авторката

Ирена Соколова.

Ирена Соколова е социален психолог и психотерапевт с дългогодишна практика, групов консултант и корпоративен обучител, член на Българското дружество по психодрама и групова терапия.

Завършила е психология, психотерапия, икономика, управление и администрация. Народен представител в 41, 42, 43-тото Народно събрание, Областен управител на област Перник в два мандата, участник в 25-тата Национална антарктическа експедиция и член на Български антарктически институт.

Често приемаме, че усмивката, хубавите думи, прегръдката, доброто прекарване с някого или вълнуващата неочаквана среща са част от реда на нещата и не осъзнаваме как хубавите изживявания, които ни носят те, са същите, както при получаване на хубав подарък.

Има един маркер в детското поведение, който ни показва кога едно дете е пораснало и той е, че то започва да реагира сдържано емоционално и дори с усмивка, ако получи лош или нежелан подарък. Докато е малко, винаги ще видите на лицето му разочарованието или тъгата от подарък, който не му харесва. Когато порастваме, се научаваме да маскираме истинските си емоции, дори и чувства и се надяваме, че така ще оцелеем по-дълго и ще сме по-харесвани.

Наричаме го адаптиране към средата, но всъщност с това адаптиране смачкваме „вътрешното си дете”, което е смях, спонтанност, игривост, закачливост, дързост…

А животът е изпълнен с радост и наистина с прекрасни подаръци, за които не се нуждаем от празници, за да ги подарим или получим.

В работата си с клиенти и в обученията си често срещам хора, които чакат празниците, поводите, уикендите, лятото или отпуската…, за да се отпуснат, да се развеселят, да се забавляват, дори за да се посмеят. Те чакат радостта да дойде с празника или ваканцията, или да й дойде времето, а не осъзнават, че ако радостта не е в тях, и ако празникът не е в душата им, то няма как да ги намерят някъде другаде. Там някъде, може да намериш човек с радост и любов към живота, и да ти изглежда, че желаните от теб емоции ги има, защото си на друго място. Но не мястото, а хората раждат и дават емоции!

И знам, че особено през март, думите ми могат да звучат като цветно, пролетно пожелание, само че всяко едно осъзнаване или действие, с което променяме поведението си, за да се обновим и зарадваме, води със себе си подобна биохимична промяна на вида и количеството хормони в тялото ни. Те променят пулса, количеството кислород в кръвта и тъканите, тонуса на мускулите, еластичността на кожата и ни карат да се смеем, да планираме, да предприемаме, да сме дейни, уверени и дори без да искаме, караме околните да се влюбват в нас.

Казвам, че осъзнавайки връзката между нашите емоции, нашите мисли и нашите действия, а те са три отделни функции, но се потенцират едни други, ще направим възможно най-добрия подарък на себе си, защото ще се научим как винаги да отделяме серотонин, допамин, ендорфини и окситоцин – хормоните, наречени  “коктейл на щастието”.

Ако искаме да променим мислите и чувствата си, особено когато са тежки и натрапливи, е достатъчно да променим някои действия, които извършваме.

Простите неща като 30 минутна сутрешна разходка, 10 подскока на място след обяд, 8 дълбоки вдишвания с дълги издишвания или избор на различен маршрут всеки ден до работа звучат обикновено, но всъщност са сложен физиологичен процес, който активира нов хормонален и емоционален порядък. Промяна настъпва и с възприемането на нов режим на хранене, сън и почивка.

Категорично и сигурно е, че вече повече от година COVID-19 е новият фокус, през който живеем действителността. Дали е изпитание или подарък, предстои да проумяваме. Като мощен катализатор, обаче той ускори процесите на осъзнаване на важни за човека ценности, макар и през ограничения и тежки загуби. Все по-отчетливо разбираме стойността на грижата за себе си, като първо условие от грижата за другия.

Успокояването на нагоните и вслушването във вътрешните ни нужди замени лавинообразно нарастващия порив за безкрайно консумиране и притежание. Осъзнаваме все още, защото процесът е бавен и не лесен, че не ПРИТЕЖАНИЕТО на вещи, хора, власт и пари, а ПРЕЖИВЯВАНЕТО на време и смисъл заедно ни оставя живи и ни прави здрави и свързани.

В психотерапията, когато едно тежко и разрушително поведение от страна на клиента продължва, въпреки страданието му и въпреки опитите му да го прекрати, започваме да търсим ползите от него. Приемаме, че подсъзнателно, макар и увреждащи за човека, поведението обслужва негови дълбоки и скрити желания и вярвания. COVID-19 продължава дълго и е тежко изпитание за колективния ни човешки разум. Съзнавано ние се борим с него, но несъзнавано саботираме мерките, целящи трайното му премахване и следва да се замислим дали някак и на някакво ниво нямаме полза от него? Дали самите ние не търсим нещо външно, което да ограничи жадуващата вечни и безкрайни удоволствия човешка природа? Това не знаем!

Зная обаче няколко лесни, но безценни техники, които да настанят трайно спокойствието у вас, да ви дадат радост, цвят и свежест на емоциите и мислите.

Започнете да ставате рано сутрин!

Веднага след събуждането се усмихнете и усмихнати отидете до банята. Усмихвайте се срещу огледалото и опитайте да се засмеете с глас.

Изпийте чаша хладка вода с пресен лимон!

За 30 минути излезте на разходка в квартала, като вървите бързо и динамично!

Пуснете си музика в слушалките на телефона и избирайте слънчев маршрут!

Забелязвайте хората, дърветата, цветята! Усещайте свежестта и аромата на въздуха! Наслаждавайте се на движенията си, стъпките, хубавите звуци и мисли!

Освежете се с душ и редувайте топла и студена вода!

Хапнете си нещо прясно, свежо и вкусно! Денят ви ще е различен. Животът ви ще се промени!

                       

Като съвършени биологични същества, владеещи граматика и синтаксис, благодарение на мозъчната си кора сме способни да се влюбваме, да даряваме, да вярваме в Бог и в доброто. Създадени сме да търсим живот заедно, подарявайки си не само близост, но и съчувствие, взаимопомощ и любов.

И макар да сме затрупани в притежания, жадуваме и търсим човешки, топли преживявания!

И колкото обикновени, естествени и ежедневни да сме, всъщност сме си и празниците, и подаръците.