През изминаващата седмица министърът на културата Найден Тодоров посети Боянската църква.
Той се запозна с актуалното ѝ състояние, както и с някои конкретни необходимости от допълваща реставрация и консервация.
Той бе информиран за интересни аспекти от историята на първия ни обект в Списъка на ЮНЕСКО на световното културно наследство от уредника на Боянската църква – египетският археолог Мина Мегала.
Интересът на министър Тодоров към Боянската църква е обясним – той очаква тя да бъде привлекателен център за делегатите на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО през юли 2025 г. в София.
Очаква се домакинството да донесе значителни предимства за страната ни, като увеличаване на международния ни престиж; засилен интерес към културните и природни обекти – стимулиране на туристическия поток и икономиката; поява на нови възможности за укрепване на дипломатическите връзки и сътрудничеството с други страни.
Очаква се домакинството ни да увеличи и шансовете за получаване на финансова и техническа помощ от ЮНЕСКО за опазване и развитие на българските обекти на световното наследство и посещението на министър Тодоров в Боянската църква е именно в този контекст, уточняват от пресцентъра на министерството на културата на сайта на ведомството.
Не за първи път обаче ще искаме от ЮНЕСКО пари за Боянската църква – в началото на 2006 оттам ни отпуснаха 25 000 долара спешна помощ за ремонт на пострадалата от наводнения през 2005 г. климатична инсталация, след което Фондация „Етерна“ поде кампания за събиране на средства за цялостна реставрация на храма и стенописите в източната част. На нея откликнаха около 50 фирми, сдружения и частни лица. За няколко месеца екип, ръководен от проф. д-р Григор Григоров и Владимир Цветков, завърши предсрочно възстановителната работа и Боянската църква бе отворена за посетители.
Църквата, която носи имената на светците Никола и Пантелеймон, е известна със средновековните си стенописи и е включена през 1979 г. в списъка на световното културно наследство под закрилата на ЮНЕСКО.
Боянската църква дължи световната си известност преди всичко на уникалните си стенописи от 1259 г., дело на неизвестен зограф от периода на Второто българско царство (ХІІ-ХІV век), които представляват една от най-ценните сбирки на средновековна живопис.
Изобразените 89 сцени и композиции с 240 образи на светци, ангели, както и ктиторските и царски портрети са строго индивидуализирани и се отличават с психологизъм и виталност. Сред тях е смятаното за най-старо у нас изображение на Небесният покровител на България св. Йоан Рилски Чудотворец, на Св. Петка (Параскева) Търновска, на ктиторите и на владетелите на Второто българско царство цар Константин-Асен Тих и царица Ирина.
Неизвестният Боянски майстор според специалисти принадлежи към школата на т.н. Палеологов ренесанс (ХІІІ-ХV век). А стилът на творците, повлияни от това направление, обхванало Гърция, България и Сърбия, постепенно скъсва с каноничните аскетични образи, стремейки се към реализъм и свежест в живописта.
През 1979 г. в Листата за световно наследство на ЮНЕСКО под номер 42 е вписана Боянската църква – един от деветте паметника на България в нея. Православният храм е сред малкото съхранени средновековни паметници, достигнали до наши дни – свидетелство за значимия принос на българското монументално изобразително изкуство от този период в европейското културно пространство.
Състоянието на сградата на Боянската църква и уникалните стенописи е тревожело поколения специалисти. През 1912 г. Народният музей в София възлага реставрацията им на австрийския художник Йосиф Бала, по-късно през 1934 г. проф. Кирил Цонев прави нова реставрация, а през 1944 г. друг наш художник – Карл Йорданов почиства отново стенописите.
Националният институт за паметниците на културата затваря за посещения Боянската църква през 1977 г. и осъществява консервационно-реставрационни и укрепителни работи по сградата и стенописите в продължение на 20 години. Реставрацията пресъздава Боянската църква в най-близкия до оригинала архитектурен вид, с орнаментика, характерна за изкуството на Второто българско царство. Както вече бе споменато, тя отваря врати за посетители през 2006 година.
