Тази седмица ще имате последна възможност да разгледате изложбата, посветена на 25-годишнината на Института за съвременно изкуство – София в сградата на Двореца. Ще имате възможност да видите работи на Недко Солаков – който в първите години на ХХI век е сред стоте най-влиятелни съвременни художници според авторитетна класация на „Кунсткомпас“.
Не пропускайте заснетото видео на Мариела Гемишева „Здравейте, момичета!“ През далечната 1997 г. полугола манекенка с панделка на задните части пържи цаца под балдахин. И на откриването на сегашната изложба (29 септември) Мариела Гемишева повтаря акцията, но при съответните противоепидемиологични мерки в градината зад Двореца.
Доволна е, че рибата е изядена. За Гемишева рибата е женски символ и тя изразява особеното и силно отрицателно отношение към женското във фотографията – „Портрет с глава на моруна“. На снимката е самата тя – облечена в бяла рокля, държаща гигантската глава на размразяващата се риба, която изцапва дрехата й с кръв.
Другите автори в изложбата не са толкова кръвожадни, но и сред тях има хора с престъпни помисли. Иван Мудов, например, признава, че е създал работата си „Фрагменти“ („Кутия №3“) с откраднати артефакти на творци – негови кумири. Той ги събира в кутия – куфар и надлежно ги описва като ценни реликви. Носи ги винаги със себе си с тайната надежда, че част от силата на твореца, чийто предмет е взел, ще се предаде и на него. Мудов не смята, че е ощетил любимите си автори, а няколко европейски музея, които не са имали достатъчно добра охранителна система. Любопитна подробност е, че колега на Мудов решава, че да откраднеш от крадеца не е грях и посяга на някои от артефактите в кутията – куфар. След внимателно проучване кражбата е разкрита и произведението на изкуството – върнато.
Мудов участва и с още една своя известна акция – през 2005 г. той изпраща покани на редица министри, висши чиновници и посланици да присъстват на откриването на Музей за съвременно изкуство. Откриването трябва да бъде на 26 април в пространството на бившата гара „Подуяне“. За всеобща изненада там няма никакъв музей, защото по предварителни проучвания на Мудов, за да се разкрие Музей за съвременно изкуство, е необходимо произведенията в него да са създадени преди 50 години и да са оценени от специалисти на шестциферна сума. В крайна сметка Мудов е доволен от акцията си – липсата на Музей за съвременно изкуство е забелязана и шест години по-късно е създаден филиал на Националната галерия – „Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство“.
Друг художник от Института за съвременно изкуство – София – Калин Серапионов е автор на двуканална видеоинсталация – Unrendered. Серапионов е заснел чакащи хора на летище, които не са имали никаква представа, че ги снимат. Лицата им са особено изразителни и дори и човек да не разбира от видеото на какво място са заснети – човек разбира, че те стоят и чакат. „Чакащият човек има особено излъчване – не можеш да го сбъркаш“ – казва Серапионов.
За художника е характерно да търси специфичното във всеки човек в различни ситуации – неслучайно заснема деветима от своите колеги от Института за съвременно изкуство – София, сред които Недко Солаков, Яра Бубнова, Кирил Прашков, Лъчезар Бояджиев, как ядат топла супа. Работата му е озаглавена „Топлата супа и моята домашна общност“ и е създадена през 1998 година. Тя е прекрасно олицетворение на задушевната атмосфера, която цари в Института за съвременно изкуство, където всички си помагат като сплотено семейство.
И от работата на Лъчезар Бояджиев „Астрологика“ се разбира не само за модното увлечение по астрологията, но и за уважението, съществувало между художниците в първата половина на 90-е години. Работата представлява серия от 12 рисунки – ксерокопия, които представляват съзвездията, образуващи зодиите. На мястото на всяка звезда от съзвездието Лъчезар Бояджиев написва името на свой колега – художник или изкуствовед – критик. Във всяка от 12-е рисунки присъства и бебето от характерните пликове за снимки на „Кодак“, което със зареяния си поглед е връзката между звездите и простосмъртните.
А работа, която присъства в изложбата „25 години и 5 теми по-късно. Ретроспектива на ИСИ–София“ и е създавана през годините, но е особено актуална към днешна дата е „Смяна на караула“. Още от 2013 г. Лъчезар Бояджиев започва да събира опаковките на лекарствата си, с които изгражда инсталация – макет на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов”. Специално за Banker Special Лъчезар Бояджиев разкри причината за специалния си интерес към „Пирогов“ – живее в близост до болницата и от прозореца винаги вижда кога и с какви пристройки тя се „обзавежда“. Разбира и за параклиса преди години, и за COVID-отделението. Първоначално интересът му е продиктуван от един мащабен проект – „Визуален семинар“, в който участва Институтът за съвременно изкуство – София и който се реализира в периода от 2003 година до 2006 година. Неговата цел е да обърне внимание на агресивната, силно вулгарна и пошла рекламна среда в столицата. Лъчезар Бояджиев е много учуден на рекламата Philips върху покрива на „Пирогов“ и си задава въпроса „Откъде може да разберете, че това е Институтът за спешна помощ „Пирогов“, а не магазин за техника „Филипс“ или офиса на моя махленски ключар?“ Визуалният семинар има своя ефект – днес в столицата е невъзможно да се постави вулгарна реклама или каквато и да било реклама на нетрадиционно място и това да не предизвика реакции сред общественото мнение. За това и „25 години ИСИ–София“ има своята немалка роля и може да му отдадете дължимото, като посетите изложбата. Ще видите и работите на останалите членове на Института за съвременно изкуство – Кирил Прашков, Красимир Терзиев, Недко Солаков, Правдолюб Иванов и Стефан Николаев.
