Вятърът във видеоигрите

Вятърът е не само поетичен образ. Той често е използван във видеоигрите. При последно излязлата на пазара – „Ghost of Tsushima“ („Призракът от Цушима“) вятърът за пръв път има по-особена роля .

 

1. Вятърът – компас

„Ghost of Tsushima“ („Призракът от Цушима“).

Сюжетът в „Ghost of Tsushima“ („Призракът от Цушима“) е следният – разказва се за Джин Сакай самурай от XIII век, който се стреми да освободи острова си от монголския нашественик. На играча му предстои цяло пътешествие из средновековна Япония, следвайки бушидо (неписан кодекс на поведение на съвършения самурай) и шиноби (кодекса на поведение на нинджата, който е шпионин, извършващ тайни прониквания и кражби).

В специализираните издания оценката на новата игра, пусната на пазара от 17 юли, е добра – 84 точки от 100. Оценителите смятат, че тя дължи много на играта „The Legend of Zelda: Breath of the Wild“ („Легендата на Зелда: Дъхът на дивото“). От нея тя използва един дзен подход: вместо играчът да използва GPS, той се насочва към следващата си цел по вятъра – призракът е направил така, че вятърът духа в посока към целта. Следователно играчът намира пътя, за да се ориентира по падащите листа и летящите венчелистчета. Така за първи път виждаме игра, в която вятърът е използван за компас. А иначе в по-стари видеоигри вятърът е бил използван за какво ли не. Нека си припомним

2. Попътният вятър

„The Legend of Zelda: Breath of the Wild“ („Легендата на Зелда: Дъхът на дивото“).

„Гръбначният стълб на живота е кормилото. Ако някога морето е спокойно и платната не се издуват, ще размахаш реята и ще впрегнеш вятъра. Трябва да се научиш да намираш попътния вятър“ – казва Независимия в разказа „Попътен вятър“ на Антонио Маркес, издаден на български в превод на Цветана Карагьозова.

А как точно става това? Ето какво обяснява Независимя: „При изгрев-слънце се скупчват лошите облаци: точно тогава ти трябва да знаеш да определяш посоката на попътния вятър. Това е много необходимо в живота, ти казвам. Много хора се раждат при неблагоприятен вятър, разбираш какво ти казвам, нали? Така всеки един от нас плува в живота. Трябва да научиш да използваш попътния вятър и всичко ще излезе на добър край. Морето, като живота, е много сурово. Най-напред се срещаш с плисирано море, след това бризът повдига с нокътя си кожата на водата, след това идват поривите на вятъра, след това лудият вятър, след това бурята и накрая, опазил ни господ, ураганът, който кара морето да лиже утробата си. Но ако знаеш да използваш попътния вятър, пътят на живота ти ще бъде препълнен от интересни неща. В живота човек може да бъде като мачта. Има много хора, които не са способни да бъдат мачти, а се напъват да станат мачти на всяка цена. В един кораб има три мачти: фокмачта, гротмачта и бизанмачта. Ти какво би искал да бъдеш, кажи? Аз бих те посъветвал да бъдеш ванта. Вантите са въжетата, които крепят фокмачтата. Ти стани ванта, стани ванта и се дръж здраво. Виж, моето момче, ако си ванта, не ще се забележи твоята работа, но когато умреш, ще липсваш. Когато се плава с попътен вятър, се плава с надежда в ръцете. Вече знаеш; вятърът те търси със сухия си дъх и влажни ръце, а ти напред и напред.“

Този принцип се следва в различни видеоигри – като се започне от „Sid Meier’s Pirates“ („Пиратите на Сид Майер“), мине се през „The Legend of Zelda“ („Легендата на Зелда“) и през „Virtual Skipper“ („Виртуалният капитан“). Той осигурява невероятна скорост на играча и съответно безапелационна победа.

3. Вятърът – враг

„Serious Sam: The Second Encounter“ („Сериозният Сам: Вторият сблъсък“).

Авторите на видеоигри знаят как да превърнат вятъра в страховит враг. Като се започне от Donkey Kong Country 2 (Fatale Rafale), мине се през Shovel Knight (Flying Machine) и се стигне до Celeste, вятърът е токсичен, радиоактивен или пренася облаци снаряди. Той може да причини истинска травма, като отнася детски хвърчила, сватбени подаръци или дори отнема живота на дете. Може и да е голям газообразен зъл гений като Кукулкан – бога на вятъра на маите в „Serious Sam: The Second Encounter“.

4. Вятърът оръжие

„Street Fighter Arabs“ („Улични арабски бойци“).

Вятърът може да бъде и оръжие. Той помага на монаси-воини, на акробатични бойци, като в последната видеоигра „Street Fighter Arabs“. Гаси смъртоносни факли и обезврежда врагове, запращайки срещу тях камъни. Вятърът е магия, която играчът управлява и именно в това е най-привличащото в него – създава илюзията, че човекът може да управлява природата, за да се справи с враговете си, като в в Nintendo VR Labo. А в Nintendo NES вятърът дори напомня на дъха на Бога, който той вдишва в Адам и му дава живот.