Всичко важно за България в 872 страници

От няколко дни по книжарниците се разпространява единствената по рода си Енциклопедия „България“ – издание на Научноинформационния център „Българска енциклопедия“ към БАН и издателство „Книгомания“. Изданието е луксозно, с твърда подвързия, цели 872 страници, над 2000 снимки, схеми, таблици и диаграми. Ето с какво е ценна енциклопедията:

 

Обем от 872 страници достоверна информация

Вероятно повечето от вас ще си кажат – в „Гугъл“ мога да намеря всичко, което ме интересува, защо да си купувам Енциклопедия „България“? Отговорът е в една дума – „достоверност“. За нея гарантират авторите ѝ – екипът на Научноинформационния център „Българска енциклопедия“ към Българската академия на науките. Освен че е достоверна, информацията е поднесена с много илюстрации, схеми и графики, за което заслугата е на автора на оформлението и дизайна на корицата – Тодор Манолов.

Сериозна основа, на която да стъпи Енциклопедия „България“

Екипът на Научноинформационния център „Българска енциклопедия“ е пресял респектиращо количество източници и статистически данни, немалко от които е осъвременил и допълнил, ползвайки за основа по-стари свои разработки: „Енциклопедия България“ в седем тома (1978–1996), енциклопедичният справочник на английски език „Information Bulgaria“ (1984), дванайсеттомната „Голяма енциклопедия България“ (2011).

Съдържателна концепция

Авторите и редакторите на „Енциклопедия България“ са създали специална концепция за еднотомното издание, така че, ако утре въведат изпит за получаване на българско гражданство, Енциклопедия „България“ да бъде идеалното помагало.

Тя включва следните по-големи раздели: държавно устройство и национална сигурност на страната, природни богатства и климат, наука, образование и икономика, история и традиционна култура, здравеопазване и социална политика, спорт и изкуства, литература и книгоиздаване.

Включени са данни от последното преброяване на населението, проведено през 2011 г., както и актуални статистически данни след тази дата. Публикувани са графики от 1985 г., когато като население България е била близо 9 млн. души. Има и графики за спада под 8 млн. души през следващите години. Представени са интересни факти за българските общности, пръснати по света, както и таблици с населението по области и тяхното сравняване между 2002 г. и 2012 година. Регистрирано е как столицата – се превръща в почти град държава с над милион и четвърт население, докато по същото време градове като Китен и Клисура падат под 1000 жители. Разделът за българската природа изпълва с гордост от огромното разнообразие от растения, някои от които се срещат само в България. Включена е информация за защитените видове и какви мерки се предприемат за тяхното опазване. Публикувани са изключително красиви снимки на птици в полет.

Скален орел.

Разделът „История и традиции“ започва от времето преди създаването на Първото българско царство и проследява редица героични епизоди в отделни периоди от съществуването на държавата ни. И не само. В този раздел е описано какво се случва на 9 септември 1944 г., какви са събитията, последвали тази дата и предопределили развитието на страната. Публикувани са снимки от извършените репресии, включително и от Народния съд над бившите регенти и опозиционни лидери като Никола Петков. Разделът за политическото устройство на страната стига до действащия президент Румен Радев. Има списък както с министър-председателите, така и с манастирите в българската Света гора. Проследено е как промените след 1989 г. дават своето отражение върху икономиката и здравеопазването на България, като е направен анализ, подплатен с цифри и факти.

Георги Наджаков.

Специално място е отделено на постиженията на българските учени в сферата на изобретенията – като се започне от откритието на Георги Наджаков за фотоелектретното състояние на веществото, поставило началото на копирната индустрия, премине се през изобретяването на легендарния калкулатор „Елка“ и се стигне до първата в света космическа оранжерия, създадена от български учени. Споменат е фактът, че през 1979 г. България е третата страна в света – след САЩ и СССР, която произвежда космически храни.

В раздел „Изкуство и култура“ са проследени най-значимите произведения в сферата на изкуствата и литературата у нас. Обзор „Литература“ е илюстриран с цитати от емблематични произведения на българските класици. Проследена е в развитие и идеята за съхраняване на културно-историческото ни наследство от края на XIX век до днес. Не са пропуснати постиженията на българските архитекти, историята на българския театър – от „Многострадална Геновева“ до „Улицата“ на Теди Москов, развитието на киното – от първия домашно направен филм до най-новата ни номинация за „Оскар“ – на Мария Бакалова през 2021 година. Включена и сегашната нова вълна в киното и филмовите ни успехи по света – като заглавия „Снимки с Юки“ и „Ага“.

Последният обзор е посветен на българските културни обекти, които са част от световното наследство. Отделено е място и на практиките, включени в списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство. Авторите на Енциклопедия „България“ силно се надяват тя да стане част от всяка домашна библиотека. А на представянето ѝ в една от залите на БАН, бъдещ неин читател се пошегува, че в скоро време тя ще ще стане толкова популярна и харесвана, че ритуалът „нестинарство“, вписан в ЮНЕСКО, ще се изпълнява по нов начин. Той ще се прави с цел успеха и благополучието на страната ни, като нестинарите ще танцуват върху въглени, вдигнали с две ръце над главите си прочетения от тях дебел том от 872 страници.