Ако ви липсват силни усещания, гледайте „Сбогом, Джони“. Премиерата на новия български филм на режисьора Константин Буров по сценарий на проф. д-р Марин Дамянов е днес (17 март) от 20.45 часа, в кино „Люмиер Лидл“ в рамките на 25-ия Международен София Филм Фест.
Но е препоръчително да сте над 18-годишна възраст. Защото сцените с побоища между затворници не са за всеки. Особено ако лесно се идентифицирате с главни герои. Основното действащо лице е Ясен (Деян Георгиев), който заради ужасите, които преживява в затвора, иска да се самоубие.
„Слабите се самоубиват. Силните – убиват“ – казва му психиатърът Джони (Георги Керменски ), който работи в затвора. А след поредното кърваво сбиване му дава съвет как да инсценира самоубийството си и да излезе на свобода. Спасява го. Ясен е изпълнен с благодарност, иска да следва психология, но Джони го убеждава да се учи от него. Иска да го направи войн, който не се интересува от жени, защото те мислят само за разплод и никога не могат да бъдат задоволени, а той – войнът има велика мисия. Няма да ви разказваме какво се случва по-нататък и каква е мисията на Ясен – просто гледайте филма, който се занимава с важни теми като приятелството, лоялността, желанието да промениш света.
Ето някои любопитни подробности около неговото създаване – разказани от сценариста проф. д-р Марин Дамянов, който е преподавател в НАТФИЗ и е специалист по използването на съвременни психологични теории за несъзнаваното във всякакви сценарии – и за кино, и за театър.
„Филмът по жанр би трябвало да е трилър, с елементи на драма. Но режисьорското решение бе той да клони повече към драмата и да е с елементи на трилър. Ние, в България, по принцип нямаме традиции да правим трилъри – само от време на време се правят плахи опити. А трилърът е благодатен жанр, защото винаги е много психологически. От три години в НАТФИЗ този жанр задължително се преподава, като не просто се гледат трилъри и се четат лекции, а студентите имат упражнения, в които създават филми със съспенс и злодеяние. Така че следващите поколения режисьори ще бъдат много добри в трилъра“ – прогнозира проф. Дамянов.
На въпрос дали сюжетът е провокиран от реални случки, проф. Дамянов призна, че героите си имат прототипи, но изпитва леки угризения как ще се почувстват тези хора, когато се разпознаят.
„Разбира се това са събития от преди 20 години. Все пак такива характери и такива отношения и най-добрият сценарист не може да измисли“ – подчерта проф. Дамянов и даде пример с английския писател Съмърсет Моъм, който винаги е казвал, че без прототип не работи. Това може да е на пръв поглед обикновен човек, когото той е срещнал във фоайето на хотела за 5 минути и те са си поговорили, а после Моъм си представя как въпросният типаж реагира на определени събития.
„На това уча студентите си – винаги мислете за прототипа на характерите, но всички те си ги измислят. А истината е, че не е проблемът да измислиш случките – важен е характерът и човешките отношения, защото те надхвърлят индивидуалното творческо мислене“ – разкри още една тайна за създаване на трилър сценаристът на „Сбогом, Джони“.
Той разказа и че филмът е сниман с малък бюджет – 300 000 лева и е бил с много ограничено постановъчно и снимачно време. Това е причината защо на финала на филма има малък проблем – някак прекалено лесно главният герой взима най-важното решение.
Сценаристът разкри и тайна от кухнята: По време на финалната сцена, снимана на язовир, Георги Керменски – актьорът, който играе Джони, се изплашил, че ще се удави. Извикали водолаз за подкрепа, но, естествено, това отнело време, а било немислимо да се наруши строгият снимачен график. Все пак дребният недостатък във финалната сцена не трябва да ви отказва да отидете да гледате филма. Той само може да амбицира бъдещите му фенове да запишат Георги Керменски на курс по плуване.
