Как творците могат да реагират на пандемията? Как да я интерпретират в изкуството си? Мнозина си задават тези въпроси, макар и не за първи път в историята на изкуството. Тициан, един от най-големите майстори на късния Ренесанс и ненадминат художник от Венецианската школа, дава отговор на това питане, без много да му мисли, създавайки последното си произведение „Пиета” (около 1576 г.). По онова време в любимата му Венеция бушува бубонната чума.
„Картината се превръща в своеобразно завещание на художника, в която сякаш се свързва с небесния свят”, коментира Матиас Уайвъл, уредник в Националната галерия в Лондон, отговарящ за колекцията й с картини на италиански художници от XVI век. Той е куратор и на изложбата „Тициан: любов, желание, смърт“, която сега е затворена заради пандемията от коронавирус.

В действителност изкуствоведите не са посочили точна дата кога Тициан е започнал да рисува прочутата си картина, но вероятно това е станало преди 1575 г., когато чумата достига до Венеция. Като знаем, че Тициан е роден през 1490 г., може да се сметне, че по времето, когато е започнал да работи по „Пиета”, той е бил около 80-годишен. Без съмнение на такава възраст в главата му са се въртели мисли за предстоящата му среща със Създателя. Но според някои изкуствоведи ангажирането с „Пиета” му е дало нов импулс и страст за живот. Уайвъл пояснява, че в долния десен ъгъл на картината Тициан си е направил автопортрет, включвайки и сина си Орацио, който, за жалост, умира няколко дни след баща си, най-вероятно по причини, свързани с чумата. (Всъщност и до днес не е известно дали Тициан е починал от старост или и е бил покосен от тогавашната епидемия.)

Сигурно е обаче, че не е било особено прието в картини, на които се изобразява Дева Мария, прегърнала тялото на сваления от кръста Христос, да се включват и фигури на обикновени хора. Според Уайвъл причината Тициан да си позволи подобна дързост била свързана с предчувствието му, че той и синът му скоро ще завършат земния си път. От друга страна изкуствоведите смятат, че „Пиета” не е рисувана по поръчка, а самият Тициан е искал тя да бъде поставена на гроба му в базиликата „Фрари” във Венеция, където преди близо 60 години над два от олтарите рисува две от най-известните си картини.
За съжаление Тициан умира, преди да завърши последната си картина (през 1576 г., на 86-годишна възраст) и мащабното платно с размери 389 см × 351 см остава в ателието му. Днес „Пиета” може да бъде видяна в колекцията на Gallerie dell’Accademia във Венеция.
Според Уайвъл макар и Микеланджело да е създал най-известната „Пиета” в света, то работата на Тициан е най-емоционално разтърсваща.

Дори начинът, по който Тициан смесва цветовете в нея, свидетелства за дълбокия му интерес към вечната тема – смъртта и живота след това. „Той рисува слънчевите лъчи така, сякаш в тях отлита душата му” – обяснява лондонският изкуствовед.
Той обръща внимание и на тялото на Христос – макар работата да е недовършена, може да се допусне, че Тициан изобщо не е имал намерение да представи централната фигура с всичките й детайли.
„Такива са били естетическите му разбирания в онова време“, казва Уайвъл, сравнявайки я с други късни произведения на Тициан като „Короноване с трънен венец” (1572 – 1576) – картина, която също остава в ателието на художника след смъртта му и фигурите на нея също изглеждат някак недовършени.

В „Пиета” Тициан е включил погребален параклис с купол, от чиято вътрешна страна виждаме пеликан, разкъсващ гърдите си. Тази птица символизира Христос. (Известно е, че когато пеликанът няма храна за малките си, убива себе си, за да може да ги награни.) Вляво от Богородица е скърбящата Мария Магдалена, а отдясно – св. Йероним. От двете страни на картината виждаме две статуи – едната на Моисей, а другата на древногръцката прорицателка Сибила, за която се твърди, че е предсказала идването на спасителя Христос, който ще умре на кръст.
„В картината си Тициан свързва Новия и Стария Завет – осигурява непрекъснатост на историята” – обяснява Уайвъл.

Той допълва и че тъй като Тициан не е успял да завърши картината си, това е направил Палма ил Джоване, друг ренесансов художник, който обаче не бил негов ученик, но имал достъп до ателието му в последните години от живота му. Надпис върху картината потвърждава участието на Палма, а освен това изкуствоведите са доказали, че някои елементи в картината не са рисувани от ръката на Тициан.
Смята се, че Палма е нарисувал ангела, който лети над Христос. Някои твърдят и че фигурите на Тициан и сина му също са добавени от Палма.
Но според Уайвъл Палма не би си позволил такава сериозна намеса в чужда картина. Все пак той дава шанс на бъдещите изследователи на Тициан да разяснят докрай тези изкуствоведски загадки.

„Единственото нещо, което знаем със сигурност, е, че Тициан е напуснал този свят по време на чумата – през 1576 г. и въпреки 86-годишната си възраст и немалките притеснения покрай сина си е рисувал до края. С мисълта за Възкресението. За победата над смъртта”, подчертава Уайвъл.