След като в края на миналата седмица редакторът на „Ню Йорк Таймс“ Джеймс Бенет, отговарящ за страниците, в които се публикуват коментари и мнения, бе освободен, се поде тежък спор за ролята на един от най-влиятелните вестници в Съединените щати.
Малко предистория – всичко започна от статията на републиканския сенатор Том Котън. В текста си, озаглавен „Изпратете войските“, Котън се обявява за изпращане на военни части, които да потушат протестите и вандалските прояви, разкъсващи Съединените щати.
Редица журналисти се възмутиха от позицията на сенатор Котън. Тя предизвика вътрешен бунт във вестника, заради който медията влезе в режим на обяснения. Наложи се намесата на издателя Артър Грег Сулцбъргър, който обяви, че ще трябва да благодари на Джеймс Бенет за работата му в отдела за коментари и мнения през последните четири години и да се сбогува с него.
Какъв беше проблемът с коментара на сенатора?
Том Котън не се обявяваше просто за изпращане на армията, а обясняваше, че подобна мярка трябва да се предприеме, когато бунтуващите се на улицата превъзхождат в пъти местните органи за сигурност, а отговорните фактори – политиците – не успяват да предприемат необходимите действия за възстановяване на реда и сигурността.
Въпреки това обаче главният редактор на изданието Дийн Баке, самият той – афроамериканец, обяви, че е допусната грешка. По думите му коментарът на Котън не е внимателно изчетен – в него има факти, които не са проверени и се оказва, че са силно преувеличени.
По-конкретно Котън пише, че през 1992 г. Джордж Х. У. Буш изпраща военни в Лос Анджелис, за да потушат бунтовете след смъртта на Родни Кинг, който умира след побой, нанесен му в местното полицейско управление. Котън обаче пропуска да спомене немаловажния факт, че самият губернатор на щата Калифорния е поискал намесата на военните. Не само това – Котън настоява армията да се изпраща, без да се иска позволението на губернаторите.
Според главния редактор Дийн Баке в една дълбоко поляризирана страна, каквато са в момента Съединените щати, обществените дебати не трябва да се превръщат в окопна война, а е наложително да се чуят аргументите на всички страни. „Уважаващата себе си журналистика трябва да се основава на факти, а не на погрешни интерпретации“ подчертава Баке.
И много журналисти от „Ню Йорк Таймс“ коментираха в „Туитър“, че разпространяването на подобна позиция в момент, в който Тръмп е обявил, че ще изпрати армията срещу протестиращите, има изключително негативен ефект – стресира афроамериканците в Съединените щати, включително и онези от тях, които работят в медии.
Но оставката на Бенет не успокои духовете, а напротив – разрази един отдавна тлеещ спор. Трябва ли вестникът в епохата на Тръмп да се нагърбва с морална мисия или е достатъчно да бъде летописец? Главният редактор на „Ню Йорк Таймс“ Дийн Баке е по-скоро защитник на хроникьорската функция на медиите, докато много от колегите му твърдят, че стилът на управление на Доналд Тръмп довежда новинарството до пълен абсурд.
Ситуацията е допълнително усложнена поради факта, че „Туитър“ се превърна във втора медийна платформа, на която журналистите изразяват по-свободно мнението си. Миналата година обаче афроамериканецът Уесли Лоури напусна „Вашингтон пост“, след като раздразни редактора Марти Барън с туитове за расизма и социалното неравенство. И в „Питсбърг пост газет“ бяха много възмутени, след като журналистка афроамериканка беше наказана заради ироничен фото туит за „ужасяващото опустошение“, което оставили след себе си посетители на кънтри концерт.
В действителност напрежение се забелязва още от 2014 г., когато група афроамерикански репортери сложиха началото на дискусионен форум в „Туитър“, в който обсъждаха теми като фаталните последици от институционализирания расизъм. Репортерите използваха този форум, въпреки че той бе в конфликт на интереси на политиката на безпристрастност, която изданията им следваха. А във връзка със спорната статия на Том Котън уволненият Уесли Лоури написа в „Туитър“: „Оказва се, че журналистиката, обсебена от идеята за обективност и търсеща винаги мнението и на втората страна, е просто един „неуспешен експеримент“. Днес ни е необходим „категоричният глас на морала“. И независимо че репортерът Уесли Лоури вече не работи в старата си редакция, много млади американски журналисти споделят мнението му.
