„Мадона: Истината или се осмеляваш“ е документален филм от 1991 г., който е смятан за най-откровения киноразказ, създаден за поп знаменитост. Какво е влиянието му днес – 30 години по-късно?
Поп феноменът и носителката на няколко награди „Грами“, включително и на тазгодишната „Песен на годината“, Били Айлиш наскоро изненада всички, появявайки се с драстично променен имидж на корицата на списание „Вог“.
Били Айлиш като Мадона на корицата на „Вог“
Вместо досегашните широки спортни дрехи и зелена коса с гарвановочерни кичури, Били Айлиш се появи с платинени къдрици и розово бюстие.
Сред коментарите, последвали трансформацията на Били Айлиш, бе отбелязано, че 19-годишната звезда се е „направила на Мадона“, вдъхновявайки се не само от хамелеонските инстинкти на 62-годишната Мадона Луиз Чиконе, но очевидно и от отличаващите я прическа и корсет. Ще видим приликата, като се върнем назад във времето – когато през 1990 г. Мадона прави третото си световно турне Blonde Ambition и излиза на сцената с корсети, включително с прочутия си сутиен – конус, създаден от Жан-Пол Готие.
И докато в новото си амплоа Били Айлиш рекламира новия си сингъл Your Power, преди повече от 30 години Мадона отправя послания за разширяване на сексуалните граници. Независимо от голямата ножица във времето бюстието като елемент в сценичното облекло продължава да бъде актуално.
Нещо повече – своеобразното „цитиране“ на визията на Мадона от страна на Били Айлиш съвпада с 30-та годишнина от документалния филм за нея „Мадона: Истината или се осмеляваш“. Той надмина всички очаквания – с печалба от 29 млн. долара той цели 11 години държа рекорда за най-печеливш документален филм.
„Мадона: Истината или се осмеляваш“
Днес онова, което през 1991 г. направи Мадона, не може да учуди никого – особено поколение, израснало с риалити телевизионните формати от XXI в. и с откровенията на звездите в Instagram, които са задължителна практика в рекламните им кампании. През 1991 г. обаче музикалните изпълнители от ранга на Мадона бяха ценени заради мистиката около тях, а не толкова заради това, че всички знаеха всичко за тях. А в „Мадона: Истината или се осмеляваш“ звездата бе представена по начин, по който феновете й трудно биха се идентифицирали с нея.
Преди документалния филм Мадона залага на стилни музикални клипове, дело на известния режисьор Дейвид Финчър, чийто филм „Манк“ преди по-малко от месец спечели две награди „Оскар“ (за дизайн на продукцията и за операторско майсторство). Финчър е автор на клиповете към синглите на Мадона – Express Yourself (1989) и Vogue (1990).
Но когато Финчър престава да работи за Мадона, на негово място се появява завършилият в Харвард режисьор на музикални видеоклипове Алек Кешишян. Той е очарован не толкова от впечатляващото сценично шоу на Мадона, а от задкулисния й живот, заобиколена от „семейството й“ – асистенти и танцьори със свои постоянни драми и конфликти.
Кешишян сравнява екипа около Мадона, който снима в документалния филм, с колоритните персонажи във филмите на Федерико Фелини. За него лентата е по-скоро проучване на кръга около Мадона, отколкото неин артистичен портрет. Трябва да се отчете, че това е времето, преди звездата да се увлече по Кабалата и Гай Ричи.
В повечето случаи Мадона е уловена зад кулисите, където нейната магнетична сила е без всякакви ретуши и редакции. Тя е забавна, откровена до болка особено в презрението си към всеки, когото смята за по-малко велик от нея и благословените да работят да нея нейни сътрудници. Във филма е включен и епизод, в който тя публично обявява колко страстно е влюбена в изгряващата тогава звезда Антонио Бандерас. Малко по-късно е заснета и как излива огромната си ярост, бясна от новината за неговата сватба с Мелани Грифит.
Документалният филм „Мадона: Истината или се осмеляваш“ е по-различен от всички филми за знаменитости по това, че е запечатал тъкмо прехода в начина, по който знаменитостите представят себе си – от самоиронията до сляпото следване на пиар указанията.
Филми като Katy Perry: Part of Me („Кейти Пери: Част от мен“) или Justin Bieber: Never Say Never („Джъстин Бийбър: Никога не казвай никога“) предлагат на зрителите добре режисиран техен образ, който не рискува да обиди никого, нито пък да предизвика яростно възмущение. От друга страна редица филмови критици не възприемат образа на Мадона в документалния филм за нея като напълно истински. Дали това е „истинската“ Мадона, която прави фелацио с бутилка с вода или драматично се просва на гроба на майка си? Или просто играе версия на себе си, измислена за пред камерата от Кешишян? През 90-те години отговорът на този въпрос е без значение. А днес?
„Били Айлиш: Светът е малко объркан“
Днес феновете на поп музиката говорят за най-актуалния в момента документален филм. Това е Billie Eilish: The World’s a Little Blurry („Били Айлиш: Светът е малко объркан“).
В него режисьорът Р. Дж. Кътлър се фокусира изцяло върху интровертния процес на писане на песни, характерен за Били Айлиш. На определени места той включва нейни монолози – изповеди, при които певицата размишлява върху страховете си и психичните си проблеми.
Ако човек реши да сравнява двата документални филма – за Мадона и Били Айлиш, ще си даде сметка, че това, което продава днес, е уязвимостта, а не недосегаемата самоувереност. Всичко това говори за това как през последните 30 години се е променила връзката между знаменитостите и техните фенове. И все пак Били Айлиш е едва на 19 години и тепърва ще се развива и променя. И занапред ще научаваме истината за нeя и за нейното поколение Z – на родените след 1995 година.