Американската актриса Шарън Стоун, известна с ролята си в „Първичен инстинкт“, издаде мемоарите си в книга и я озаглави „Красотата да живееш втори живот“ (The Beauty of Living Twice). Дали това е опит актрисата да разчисти сметките си с Холивуд? Ето още подробности за книгата.
Носителката на три „Оскара“ – шведската актриса Ингрид Бергман е известна с крилатата фраза: „Искате ли да ви кажа какво е щастие? Добро здраве и слаба памет“. Тя вдъхновява Холивуд с тази си мъдрост, независимо че заради някои нейни противозаконни прояви става персона нон грата в Меката на киното.
Когато Бергман стига до това прозрение, Втората световна война току-що е приключила. Но вълчият нрав на продуцентите и режисьорите в Холивуд е страховит – и на актрисите им е в пъти по-трудно, отколкото на актьорите. Това е причината поколения актриси да си повтарят думите на Бергман. Нито една от тях не разказва за преживяванията си, не се впуска в словесни излияния, не прави бомбастични разкрития и не обвинява никого.
Следващите поколения актриси обаче са по-различни. Имат добра памет. Такъв е случаят с 63-годишната Шарън Стоун, която представяйки мемоарите си преди дни, припомни прочутия кадър от филма „Първичен инстинкт“, изстрелял я на звездния небосклон. През 1992 г. режисьорът Пол Верховен (1938) й предлага главната роля във филма – трябва да изиграе заподозряната в убийство Катрин Трамел.
„Това бе роля – мечта“ – пише Шарън Стоун. „Изумих се обаче, когато видях накрая филма – сцената, в която кръстосвам крака, докато ме разпитват. За нея предварително ме предупредиха да не нося бельо, за да не прозира. Но изобщо не е ставало дума, че Верховен ще ме снима така, че да се вижда половия ми орган“.
Шарън Стоун обаче не се обръща към адвокат, за да поиска изрязване на кадрите – наясно е, че без агресивна еротика нито „Първичен инстинкт“ щеше да остане в историята на киното, нито тя щеше да представя мемоари. Да не говорим, че когато се снима във филма, вече е прехвърлила тридесет и й трябва роля, с която да се наложи и запомни. Факт е, че Пол Верховен можеше да й обясни сцената и да я попита дали е съгласна да рискува, но… режисьорите не обясняват такива неща.
В книгата има цяла глава, посветена на Me Too – в нея актрисата разказва как са я заплашвали да я уволнят, ако не извърши „някои“ услуги, колко пренебрежително са се отнасяли с нея, когато са й отказвали роля само и само защото не е искала да седне в скута на режисьора. Но Шарън Стоун рядко говори с имена.
Споменава само 82-годишния режисьор Пол Верховен и продуцента Робърт Еванс, който почина през 2019 г., а приживе години наред бе начело на „Парамаунт пичкърс“, създавайки легендарни филми като „Китайски квартал“, „Кръстникът“, „Харолд и Мод“.
Най-грозните истории в книгата на Стоун не са свързани с Холивуд – а с баща насилник и дядо педофил. Това обяснява детството й, в което се оформя като затворено дете, което предпочита да стои настрана и да мълчи. Години по-късно – вече звездна и нахална – Шарън Стоун признава, че съжалява за времето, когато е била срамежливо момиче. Предпочита да си държи устата затворена и да не наранява никого с тежки и обидни думи, които не може да върне обратно.
Най-страшното преживяване, описано от Стоун, е тежкият мозъчен кръвоизлив, който получава през 2001 година. Именно заради него тя е озаглавила книгата си „Красотата да живееш втори път“.
Първите коментари след излизането на мемоарите веднага сравниха книгата на Шарън Стоун с тази на Джулия Филипс – „Повече никога няма да обядвате в този град отново“. Филипс е продуцентка, работила за филми като „Шофьор на такси“ и „Ужилването“. В книгата си тя „обезкостява“ Холивуд и дебело подчертава, че това е свят, създаден от мъже за мъже. Издателят й наема цял екип адвокати, които щателно четат ръкописа от 1000 страници в продължение на месеци.
Филипс не се страхува да посочва имена и то на едни от най-влиятелните мъже в киноиндустрията – Мартин Скорсезе, Стивън Спилбърг, Уорън Бийти. Сравнявайки Шарън Стоун с Джулия Филипс, човек остава с впечатлението, че звездата от „Първичен инстинкт“ предпочита да не говори много. Има силното желание да продължи да бъде част от Холивуд и само се надява той да се промени. Но дали това е възможно? За мнозина странични наблюдатели Холивуд може да се промени само под натиск. Еротиката в киното продължава да е един от най-големите магнити. Новото е, че днес тя е придружена от мания за съвършенство и засяга не само актрисите, но и актьорите. Така че положението в скоро време няма да се промени към по-добро – най-много me too преживяванията да се разпределят по равно.