„Кореком“ или за спирането на тока като нещо хубаво

„И с татко ти, като се видяхме, много се харесахме. Той беше красив като принц“ – разказва майка на четиригодишната си дъщеря. А момиченцето й отговаря: Нормално. Всеки е различен.“

Тази реплика на актрисата Ирина Андреева предизвика звънлив смях сред публиката в един от коридорите на „Топлоцентрала“ в София. Там тя бе произнесена в първата сцена на документалния театър променада „Кореком“. Разсмя, защото бе напълно автентична.

Ирина Андреева е независим артист, който от пет години живее в Швейцария. Заедно с колегите си – режисьорът Благой Бойчев, операторът Владислав Севов и Борис Зафиров създават спектакъла „Кореком“, чиято премиера бе вчера, 16 септември, и както вече стана известно – в „Топлоцентрала“ в София.

Идеята и сценарият са на Ирина Андреева, режисурата – на Благой Бойчев, а реализацията на проекта им е финансово подкрепена от Национален фонд „Култура“.

Специално за читателите на Banker Special Ирина и Благой разкриха повече подробности около спектакъла.

За идеята

Идеята ми хрумна, след като станах майка – родих дъщеря си. Като започна да порасва, тя започна да ме разпитва какво съм правила като малка, какво е било детството ми. И така започнах да се връщам в миналото. Така дойде идеята за представлението – да направим колекция от преживявания от детството ми. Заглавието „Кореком“ се появи малко по-късно. Първоначално проектът се наричаше „Завръщане към детството“, но решихме, че е много дълго.

„Кореком“ остана моя неосъществена мечта – като малка много си мечтаех да отида там, да си купя играчка. Даже си бях въобразила, че съм отишла.

За „Кореком“ слушах постоянно разговори вкъщи – между майка ми, съседките, баща ми. За това колко хубави неща имало там, че трябва да се пазарува с долари. Усещах, че всичко е много потайно – ето, там, някакъв приятел, отнякъде намерил валута, но бил пътувал някъде в Канада – но затова не трябва да се говори…

Всичко беше някак скришно. Имаше и вицове, които се разказваха за Тодор Живков, но и това се правеше винаги тихо, тайно“ – разказва Ирина Андреева.

Защо „променада“ или така наречена разходка?

На Ирина й хрумва идеята, докато е в чужбина. В момент, в който тя е откъсната от своята земя и общност. В такъв момент тя има реална нужда от утвърджаване на собствената си идентичност – нещо абсолютно нормално за всеки човек, заминал в чужбина –  и не само. И затова събрахме тези истории от миналото й, от детството й, така че тя да може да се потопи в онова време, като преживее някои неща отново.

Самото представление се води документален театър, тъй като ние използваме историите на много хора за онова време с цел да ги преживеем отново – да се редим на опашка, да печем чушки, да гледаме филм с Чък Норис, да търсим долари за „Кореком“ и да бъдем в „Кореком“. Решихме, че най-подходящата форма да съпреживеем тези епизоди, е като създадем музей на преживяванията.

Топлоцентралата.

Но не музей, в който можеш да отидеш и да видиш нещо, а музей, в който реално преживяваш случки и ги чувстваш със сетивата си. Затова е и театър – променада – вървим от едно пространство в друго. Ирина е гид, както  за себе си, така и за своята дъщеря, и за публиката, която й помага в създаването на различните ситуации, но по много деликатен начин.

При всичките истории, които сме събрали и са преживени през 70-е и 80-е години, има носталгия – но по детството, не по „Кореком“.  По детството – когато, каквито и режими и проблеми да е имало, детският поглед е възприемал случващото се като нещо чудато, странно и в крайна сметка – чудесно“ – споделя режисьорът Благой Бойчев.

Режимът на тока е нещо положително

Дъщеря ми, която е на четири и половина, беше на репетициите. Най-силно впечатление й бяха направили две неща – прочутото корекомско яйце и режимът на тока.

Имаме такава сцена със спиране на електричеството и тя е свързана с много положителен заряд. Помня този епизод от детството си по много хубав начин. Това бе възможност цялото семейство да прекара времето си заедно – на тъмно, като играем различни игри, например на „Не се сърди човече“. И най-смешното беше, че като се прибрахме в Швейцария и дъщеря ми чу как баща й казва: „Тази година положението с електроенегията ще е малко страшно“, тя го успокоява с думите:

„Режимът на тока е хубаво“.

При нас тази сцена не е под знака на паниката, на ужаса, че ще останеш тъмно, в лишения“ – споделя Ирина Андреева, а режисьорът Благой Бойчев я допълва:

Милото и ценното в тази ситуация, негативна по своята същност, е самият факт, че нашите родители са се справили с това предизвикателство. Те са ни предпазили да не бъдем травмирани – никой от тях не е тръгнал да псува, а всеки е намерил начина да се справи.

В Швейцария, когато съм разказвала историите от детството си, съм предизвиквала изумление и въпроси: „Не съм ли била ядосана, че има комунизъм“. Не, не съм била ядосана. Аз съм била дете. Освен това ние, българите, носим една особена гордост в себе си – че можем да се справяме с всякакви ситуации. Вероятно и на запад хората също биха могли да се справят, но, независимо от всичко, аз си го усещам като гордост – способността да се справяме с всичко“ – признава Ирина Андреева.

Владислав Севов, Борис Зафиров, Ирина Андреева и Благой Бойчев.

А дали тази гордост ще я почувствате и вие, ще разберете, като се включите в „променадата“. Екипът зад „Кореком“ подготвя и англоезична версия, която ще е специално за гостите на София от чужбина. Така че следете сайта с програмата на „Топлоцентрала“, връщайте се към детството си без грам угризения и се гордейте със себе си, с родителите си, и с децата си.