Венецианското биенале е едно от най-големите арт събития в света и в голяма степен отразява характеристиките на времето, в което се организира. Но и на него избухват скандали. Ето някои от тях, белязали фестивала през годините.
Фалшива картина на Джорджо де Кирико на Венецианското биенале през 1948 година
След Втората световна война повечето държави нямат възможност да участват във Венецианското биенале, организирано през 1948 г., поради финансови проблеми. Ето защо самите италиански организатори правят по-малки изложби, с които запълват празните павилиони. Една такава експозиция е посветена на италианската метафизична живопис. В нея са включени картини на футуриста Карло Кара, на Джорджо Моранди и на Джорджо де Кирико. Последният обаче обявява, че една от картините, за които се твърди, че е негова, е фалшива. Това, разбира се, е трудно да се докаже, тъй като самият Де Кирико е известен с това, че прави „истински фалшификати“ – т.е. копира собствените си картини. Започва съдебно дело, а Де Кирико се заканва, че ще бойкотира Венецианското биенале. Така и става. Три поредни издания той отказва да участва на престижния арт форум. Едва след като накрая съдът постановява, че картината е наистина фалшива, Де Кирико отстъпва и започва да излага на Венецианското биенале.
Незаконната артистична проява на Яйо Кусама през 1966 година
На Венецианското биенале през 1966 г. известната японска художничка Яйо Кусама показва работата си „Градината с нарциси“ (Narcissus Garden). Тя представлява 1500 лъскави кълба, поставени на поляна. Кусама обаче не е сред поканените участници, а и няма официално разрешение да участва като представител на Япония. Ето защо макар и да започва да раздава кълбата на посетителите, полицията се намесва и я принуждава да прекрати проявата си. Въпреки че „Градината с нарциси“ (Narcissus Garden) просъществува за съвсем кратко време през 1966 г. тя е една от най-популярните работи на Кусама и от тогава насам е показвана над 40 пъти.
Атаката срещу африканския павилион през 2007 година
Днес всички художници знаят, че трябва да внимават с Изабел душ Сантуш – най-богатата жена в Африка, която в началото на годината бе обвинена от анголската прокуратура в пране на пари, търговия с влияние и злоупотреба със социални фондове. Но през 2007 г., когато се оказа, че нейна колекция от работи на африкански художници ще бъде показана в Африканския павилион, тъмните петна в биографията й не бяха толкова големи, но все пак си ги имаше. Тогава в Artnet News журналистът Бен Дейвис публикува репортаж, в който разкри, че Сантуш е разследвана в родината си за пране на пари. В резултат на разкритието художникът Бартелеми Того от Камерун се отказа да участва в Биеналето, а кураторът Робърт Стор трябваше да обяснява, че, когато взел решение да представи Африка и с колекцията на Душ Сантуш, той смятал, че всичко е легално и не му хрумнало, че трябва да проучи как печели парите си, за да има достатъчно да колекционира изкуство.
Цензурираната работа на Грегор Шнайдер през 2005 година
Когато Грегор Шнайдер участва на Венецианското биенале през 2001 г., той печели „Златен лъв“ за работата си, изложена в немския павилион. През 2005 г. обаче Шнайдер не е допуснат да участва в Биеналето. Причината – произведението, което има намерение да изложи – куб, висок 50 метра, покрит с черен плат, трябва да е реплика към Кааба – свещеният храм за мюсюлманите. Това хич не се харесва на организаторите на Биеналето, които се опасяват, че работата ще обиди мюсюлманите и ще предизвика вълна от насилие. Трябват две години, за да може през 2007 г. Шнайдер да покаже куба в Хамбург, но и тогава не се минава без тежка битка.
Голямата награда на Робърт Раушенберг на Биеналето през 1964 г. – купена?
Робърт Раушенберг е първият американски художник, спечелил Голямата награда на Венецианското биенале. Това се случва през 1964 г. и е наистина огромен пробив – насочва вниманието на света от европейската художествена сцена към американската и по-конкретно към Ню Йорк (където Раушенберг живее и твори). Има един неприятен момент и той е свързан с твърденията, че търговецът на изкуства Лео Кастели и директорът на еврейския музей в Съединение щати Алън Соломон, както и още няколко души съвсем организирано и целенасочено били обработвали и влияли на журито, за да може Раушенберг да спечели. Две години по-късно – през 1966 г., кураторът Хенри Гелдцалер трябва да се справя също с подобни обвинения в лобизъм – тогава демонстранти искат да се свали работата на Рой Лихтенщайн, за която твърдят, че съвсем несправедливо е лансирана напред, с цел поп артът да стане популярен и по-скъпо продаван.
Тогава Гелдцалер застава на страната на протестиращите, като заявява: „Да, съществуващата система с награди и журирания трябва да остане в миналото“. Слава Богу, думите му си остават в 1966 година и до днес Венецианското биенале си има „Златен лъв“ и предизвиква вълнения, също както световното по футбол, но на терена на визуалните изкуства.
