„Барбарела”: ти си просто космос!

Разказваме ви как костюмите на Барбарела бяха приписани на Пако Рабан, как се отнесе към това истинският автор и как от месарски престилки се шият секси доспехи за астронавтка.

Постсюрреалистично рококо, с носталгия по XIX век, с примес на попарт, еротични сънища, ексцентричен и високопарен хумор.

Така Жан-Клод Форест засукано описва естетиката на комикса за Барбарела, излязъл за първи път през 1962 година – преди 60 години. Припомняме ви филма именно заради кръглата годишнина – това поучителна история, изстреляла Джейн Фонда на звездния небосклон.

Когато Роже Вадим започнал снимките на филма за сексапилната покорителка на Вселената, той поканил художник за консултант на снимачната група, и Форест тясно си сътрудничил с художниците на филма. Вадим също убедил жена си –  американската красавица Джейн Фонда – да се снима в главната роля, въпреки че тя отначало отказала.

В комикса Барбарела с лицето на Бриджит Бардо носи и периодично изгубва прилепнал червен гащеризон и ботушки с обърнати навън кончови.

Художникът по костюмите на филма Жак Фонтере оставил прилепналия силует, провокационния червен цвят сменил с по-неутрални (черен, бял, кафяв), но добавил прозрачни материали. Костюмите за Фонда били ушити от  италианската къща „Сартория Фарани”. Обувките по дизайн на Фонтере били поръчани в „Дита Помпеи”.

„Много бързо се разбрахме да използваме пластмаса, което ни позволи да играем с обемите, цветовете и прозрачността. Не исках костюмите да са твърде повлияни от модата на 60-те. Вдъхновява ме облеклото от епохата на Средновековието и Ренесанса. Работихме рамо до рамо с Роже. Донесох му ескизите и образците от материалите и избрахме няколко от тях. Направих много повече костюми, отколкото ми бяха поискали, и някои сцени се родиха единствено от желанието и те да бъдат използвани.”

Модел на Пако Рабан.

В интервю за списание Women Wear Daily (1967 г.) Фонтере подчертава, че „не иска да прави дрехи ала Пако Рабан”.

Барбарела носи, а по-точно сваля – повече или по-малко класически тумбест космически скафандър с шлем само в заглавните надписи на филма. Това сигурно са най-еротичните надписи в историята на киното.

Но сега Барбарела получава военно задание и оръжие. Сега трикото ѝ е допълнено с еротични доспехи от пластмаса (за тях Вадим направил отливка от гърдите на жена си) или метални мини ризници с къси наметки с препратка към епохата на Ренесанса. Бодито с една „оголена” гръд на героинята, което тя получава от Дилдано, е препратка към амазонките, а наметката на дребни точки – към поп арта.

От 2000-те та до днес фешън списанията приписват костюмите на Барбарела на Пако Рабан, но това не е така. Жак Фонтере толкова бил шокиран от ситуацията, че дори се консултирал с адвокати как да спре потока от лъжи в медиите, но накрая се отказал да предявява искове поради големите съдебни разходи.

По идеи на испанския дизайнер е създаден само финалният костюм – зеленото трико, декорирано с плочки от родоид. Точно така е написано във финалните надписи на филма, но модните журналисти не гледат надписите. Нуждата от още един костюм за Фонда се появила, след като договорът с Фонтере вече бил изтекъл. Гарнитурата от плочки несъмнено препраща към „неставащите за носене” рокли на Рабан, показани от него през 1966 година.

Яркият зелен цвят също не се вписва в по-приглушената цветова гама на останалите костюми на главната героиня и масовката. Но вталеният силует е близък до предишните костюми на Барбарела, докато самият Рабан е предпочитал правите мини рокли. Ще отбележим още, че някои костюми от масовката са декорирани с метални пластинки, също както при Рабан.

Испанският моделиер си мълчал по повод приноса си към филма, но дори на неговия сайт по едно време висяла снимка на Фонда с бял гащеризон с ризница от алуминиеви пластини (ламекс). Грешката като цяло е обяснима. Тя най-вероятно е на маркетолозите, защото към онзи момент самият дизайнер вече се бе оттеглил от дейност.

През 1967 г. Рабан показва колекция, в която използва аналогичен материал. Обаче в интервю жената на Фонтере, Жаклин, казва, че ламексът, от който досега правят предпазни престилки за месарите,  художникът е видял за първи път в парижкото ѝ ателие. Нещо повече – към есента на 1967 г. всичките му костюми вече били готови, така че е възможно съвпаденията да са случайни.

В полза на тази версия говори и друг костюм на Фонда – черно трико с метален сутиен, наметало и лента. Същия материал използва и Пако Рабан в произведенията си от 1968 г. ̶  роклята за клип на Бриджит Бардо. Просто във въздуха се носели общи идеи.

Мощна публична реклама на филма направил Дейвид Хърн с буквално възпламеняваща фотосесия на Фонда във всичките ѝ костюми, така че за фотографиите се биели известни фотожурналисти. И въпреки естетиката си, самият филм  съвсем не е бюджетен, а специалните ефекти погълнали повече труд, включително от Фонда и другите актьори. Наложило се много сцени да бъдат преснети, например епизода с Дилдано. Италианският актьор, неразбиращ хумора на сцената, играел убийствено сериозно, и Вадим поканил за ролята Дейвид Хемингс.

Мнозина критици сериозно упрекват режисьора и филма, обвинявайки ги, че превръщат героинята в сексуална играчка в ръцете на мъжете, които непрекъснато я спасяват. Но малко повече чувство за хумор и внимателно вглеждане във филма (включително внимателно прочитане на надписите) щеше да им е от полза – и на критиците, и на журналистите.