Франция прие закон, защитаващ т. нар. сензорно наследство на селото – пеенето на петли рано сутринта, крякането на жаби в блатата и миризма на тор. Жалбите срещу всички тези прелести на селския живот, които френските съдилища често получават от жителите на градовете, вече няма да се разглеждат по административен ред.
Във Франция пасторалната мода да се живее на село тласка гражданите да си купуват къщи в провинцията, за да си отдъхнат от градския шум и изгорелите газове, както и да се включат в екотуризма и да посещават провинциалните хотели през почивните дни. Новодошлите обаче се оказаха неподготвени за факта, че ги очакват не само чист въздух и птичи песнопения, но и необичайни и не винаги приятни миризми и звуци.
Събуждайки се от пеенето на петлите сутринта и миризмата на оборски тор от съседна плевня, френските граждани се опитаха да се преборят с тези натрапчиви прояви на селската романтика – в съдилищата започнаха да постъпват жалби за прекалено шумни петли и жаби в местните блата.
Френските власти обаче се умориха да решават проблемите на разглезените жители на града и им забраниха да се оплакват. За целта миризмите на оборски тор, кравешки тор, както и пеенето на петлите, крякането на жабите и звуците, издавани от скакалците бяха признати за „сензорно наследство” и „незаменим атрибут на селския живот”, който ще бъде защитен от закона.
Съответният законопроект възникна след поредица от конфликти между местните селяни и туристите, дошли да си почиват от суматохата в града, или гражданите, преместили за постоянно на село, които местните нарекоха на шега „неоселяни”.
През 2019-а френските медии се разтревожиха за съдбата на петела Морис, който се оказа твърде шумен за съседите пенсионери, подали жалба срещу собственичката му Корин Фесо в съда за шумово замърсяване. Хиляди хора подписаха петицията „Спасете Морис“ и в крайна сметка съдията подкрепи петела, като отхвърли иска на съпрузите и им нареди да заплатят 1000 евро обезщетение на притежателката на птицата.
„Това е победа за всички в моето положение. Дано да бъде урок за другите. Сега всички ще бъдат защитени: църковни камбани, жаби … защо да не приемем Закон на Морис, който да защитава всички селски звуци? “ – заяви Фесо след съдебното заседание.
Спорът между Фесо и нейните съседи в Ил д’Олерон в Западна Франция отне две години. Двама пенсионери се оплакаха, че Морис издава твърде силни звуци, когато кукурига в 6:30 сутринта, нарушавайки по този начин спокойствието им. Значението на тази птица за французите също изигра роля в защитата на петела, защото галският петел е националният символ на страната. Феновете на френския национален отбор, например, го носят със себе си на футболни мачове.
Пак през 2019-а жена от региона Ландес в Югозападна Франция се оказа преследвана от новопристигнала съседка, на която й пречело крякането на патиците и гъските в задния двор на местната жителка. Съдът отхвърли и този иск.
Но не всички конфликти бяха разрешени в полза на подсъдимите. През декември 2020-а възрастна двойка Мишел и Ани Пешра от френското село Гриньол загубиха процеса, започнат от техния съсед Жан-Луис Малфо, който осем години преди това се оплакал от твърде силното крякане на жабите в тяхното езерце.
След години съдебни дела магистратите застанаха на страната на Малфо и сега пенсионерите ще трябва да пресушат водоем от 300 квадратни метра, за да се отърват от жабите. Ако не се справят до месец и половина, ще трябва да плащат по 150 евро за всеки ден закъснение.
Мишел Пешра възстановява историческото езерце преди около 12 години, пренасяйки го специално по-далеч от съседите. През 2012-а обаче Жан-Луис Малфо завежда дело срещу пенсионерите, твърдейки, че нивото на шума, издаван от жабите по време на размножителния им период достига 63 децибела, което нарушава приемливите стандарти. Съпрузите се опитаха да докажат, че става въпрос за обичаен селски шум, но така и не успяха. Двамата дори започнаха да изпразват езерцето, което освен от жаби е обитавано от риби и патици, а наоколо се срещат чапли, елени и диви глигани.
Защитниците на правата на животните подкрепиха Мишел и Ани Пешра. Те заявиха, че в езерото живеят шест защитени вида редки жаби и подадоха жалба до най-високия съд във Франция. За два дни петицията, инициирана от тях, беше подписана от почти 100 хиляди души.
Тези и други конфликти предизвикаха дискусии около заплахата за селското наследство на Франция от страна на външни лица, които не могат или не желаят да разберат реалностите на местния живот.
„Животът в провинцията включва приемането на някои проблеми“, каза Жоел Жиро, член на френското правителство, който заема и редица важни длъжности в органи, отговарящи за развитието на планинските региони. Така че кравешките изпражнения, звуците, издавани от скакалците и пеенето на петлите сутрин, вече се считат за част от природното наследство на Франция, което ще бъде включено в нейното екологично законодателство.
