Валентин Ангелов на шестдесет – с най-сладкото му

В редакцията на l’Europeo на ул. „Ангел Кънчев“ 31 атмосферата е по-артистична от обикновено. Погледът е прикован към стените от картини на влюбени острови, миражи, диви цветя и рицари-спасители.

Причината – изложбата по случай 60-годишнината на Валентин Ангелов.

Ето какво сподели художникът специално за читателите на Banker Special:

„Аз съм малко пенкилер – в добрия смисъл на думата, защото съм завършил графика и илюстрация, а съм правил какво ли не. Като например комикси в сп. „Дъга“, на което съм един от основоположниците, карикатури, шаржове – във вестници и списания, илюстрации, запазени знаци. Но… от десетина години ми се услади да правя живопис и основно се занимавам с това.“

Валентин Ангелов.

На въпрос не му ли липсва измислянето на комикси като за списание „Дъга“, Валентин Ангелов отговаря утвърдително – даже разкрива, че неговите стари приятели от „Дъга“ го поканили да участва в списанието, с което възобновяват предишния чар на комикса.

И карикатуристите от „Прас прес“ го канят – и за тях е направил две, три неща, но пак повтаря: „Най-сладка ми е живописта“.

Да, в нея го няма онзи тип злободневно послание – като в политическата карикатура, като в илюстрацията с текст под нея или като в комикса.

„Но и с нея можеш да защитиш някаква тема, да намигнеш, да направиш закачка“ – обяснява Ангелов трите си задачи в живописта.

Из изложбата „Да поплачем за змея“.

В изложбата впечатлява присъствието на рицари, а Ангелов ни го обяснява лаконично:

„Заради странното време, от което идват – заради това, че са натоварени с много символика, хем героични, хем носталгични, хем намигащи към Дон Кихот“.

Но в изложбата напук на очакванията, които провокират рицарите, няма принцеси, има тикви…

Картината с тях се нарича „надграждане“ и е от времето, когато „тиква“ стана нарицателно.

Надграждане.

Има и по-стари работи –от изложбата „Да поплачем за змея“,с която Валентин Ангелов и Любен Дилов-син си припомнят времето, когато са работили заедно в „Ку-ку“ и „Каналето“.

„Там бях художник. След това бях съосновател на „Гергьовден“ и тогава направихме тази изложба, с която разказвахме, че Свети Георги и змеят са диалектически свързани – ако го няма единият, няма го другият. Доброто върви със злото. Даже имах картина със Свети Георги, който държи бебе змейче и тя се казваше „Да отгледаш змей“ – защото без змея не си никакъв Свети Георги – няма го злото, което да побеждаваш. Беше много весела изложба“ – спомня си Ангелов.

Но на въпрос дали би искал да влезе в политиката, художникът отговаря отрицателно.

Оазис.

„Изказвал съм мнение чрез карикатурите си, но това не означава, че бих се заел с политика – всяка жаба трябва да си знае гьола. За политик се изискват други качества, други умения, които за жалост много от настоящите политици не притежават.“

На въпрос какво мисли за сегашния министър на културата, отговаря, че не смята, че е достатъчно да си ремонтирал читалище, за да бъдеш министър. „Читалището е хубаво нещо, но е твърде малко като мащаб за другото. А и като цяло културата в България е оставена на самотек –не се говори за парите в културата и заради това, че трябва реално да се насърчава меценатството, да се намаляват данъците на богатите и на големите компании, ако те по някакъв начин помагат за развитието на културата“ .

Но Валентин Ангелов има приятел -законодател, на когото да сподели идеите си – Любен Дилов –син откри изложбата му.

Диви цветя.

„Ние, приятелите му, не вярвахме, че става на 60 години- мислехме, че се опитва да се представи за по-възрастен, за да ни убеди, че е по-мъдър. Нещо, на което ние също не му вярваме, защото ако беше по-мъдър, нямаше да е толкова талантлив“ – пошегува се Дилов-син.

После разкри какви „кодове“ са били написани на гърба на картините на Валентин Ангелов по времето, когато се запознали покрай „Ку-ку“ и „Каналето“ – „с.г.“ означавало „съвсем готово“, а „м.с. и м. с. т.“ – много сложна и много сложна и смесена техника.

Носталгично.

Накрая Дилов-син обяви, че ако до септември парламентът оцелее, новата му сесия ще бъде открита с голяма изложба с първите корици на „Дебати“, включително с прочутата рисунка на Валентин Ангелов, представляваща „Посещението на д-р Желю Желев и д-р Тренчев в Америка“. На нея те били с кокали в носа, а пред тях стоял Буш, на когото казвали: „Ти си Буш, ние сме бушмените. Идваме с мир“.

„Този сюжет се повтаря постоянно“ – коментира Любен Дилов-син и нарече Валентин Ангелов пророк.

Мираж.

А той лаконично приветства гостите, дошли на откриването: „Художникът е по-добре да не приказва, а да рисува“.