В Париж – изложба в чест на Елза Скиапарели, но без прочутите й шалове с надписи

В Париж отдават чест на известната италианска дизайнерка Елза Скиапарели. В Музея на декоративните изкуства са изложени нейни скици и модели от й личния архив – завладяващ калейдоскоп от форми и обеми.

Представени са нейните търсения в подчертаването на детайлите – в панделките, в подплънките за раменете, в бродериите. Елза Скиапарели е имала афинитет към аксесоарите, като например гребени с мухоморки, огърлици с мъниста тип аспирин, копчетата за ръкавели с птици. Нейни са и първите гривни и обеци от пластмаса, които по онова време се смятат за плод на изключително развихрена фантазия.
Определят стила й като сюрреализъм. Френският писател и поет Андре Бретон я вдъхновява с дефиницията си за него – пространството между мечтания и реалния живот и борбата, която се води между двата свята.

Животът на Елза Скиапарели се развива по сюрреалистичен сценарий още от люлката. Поне така пише тя в книгата си „Моят разтърсващ живот“, на който кураторите на изложбата са отделили специално внимание.

Скиапарели е родена в аристократично семейство в Рим на 10-и септември 1890 година. Дворецът на предците й се издигал между лудница и затвор. Тя е възпитавана първо в манастир в Рим, после – в протестантски колеж. Още като малка проявява свободолюбивия си характер: „Мразя роклите с черни яки – в тях се чувствам като маймуна в зоологическа градина“.
В тийнейджърските си години намира убежище в поезията – чете любовни стихове, заредени с много мистицизъм, които така шокират баща й, че праща дъщеря си в швейцарски манастир. След това се захласва по модата.
Но преди това сключва брак – родителите й са й харесали русоляв брадат младеж, но тя бяга от него чак в Лондон, където сърцето й е спечелено от лектор, който й чете курс по теософия. Семейният й живот с него е кратък, тъй като той започва афера с Айседора Дънкан. Но Скиапарели има от него дъщеря Гого, за която сама се грижи. Преместват се заедно в Париж през 20-е години на ХХ век.
През деня Елза работи в антикварен магазин, а вечерите прекарва в заведение „Boeuf sur le Toit“, където се събират художници, дизайнери и всякакви артистични личности. Превръща се в муза на редица портретисти. Фотографът Ман Рей охотно я снима.

Една вечер приятелка американка я кани в имението „Faubourg Saint-Honoré“ – да посетят неин стар приятел. Там се среща с водещия по онова време моден дизайнер – Пол Поаре. Той не само подарява на Скиапарели луксозно палто, но й предлага да създаде нейна модна линия.

През 1927 г. Скиапарели представя първата си модна колекция. Запомнящият се пуловер е изплетен от арменката Мика. Скиапарели и Мика се запознават случайно, после работят заедно дълги години. Преди създаването на пуловера, Скиапарели рисува на Мика голям лък във формата на пеперуда и й обяснява, че трябва да е бял на черен фон, като деколтето трябва да е дълбоко. Скоро този модел прави фурор – американската сценаристка Анита Луз е първият им клиент – звездна личност и не след дълго прочутият хотел „Риц“ се изпълва с жени в черно-бели пуловери.
„По онова време целият свят говореше за дадаизъм и футуризъм, столовете приличаха на маси, а масите – на табуретки и се смяташе за неприлично да се пита какво е показано на картината или какъв е смисълът на дадено стихотворение“ – пише Скиапарели в книгата си.

Това й помага да наложи колекциите си – възприемат ги като елегантни, с много спортен шик. Първият й успешен опит за обвързване на модата с изкуството се дължи на работата й със скулптора и дизайнер Жан Дюнан. През 1925 г. той изумява Париж с изложба в секция „Декоративни изкуства“, с която възкресява интереса към позабравени китайски техники. Скиапарели веднага му поръчва лакирана коприна.

Следват години на всякакви експерименти – италианката шие с позлатени шнурове, кора на дърво, целофан, слама. Въвежда и използването на известния вестникарски принт, приписван на Джон Галиано.
Първият „тираж“ на вестникарския плат е отпечатан за триумфалното откриване на салона на Скиапарели на „Place Vendôme“ през 1935-а година.
През 1936-а се появява шишенцето парфюм „Schoking“ във формата на бюста на актрисата Мей Уест, нарисуван от художника Леонор Фини. Години по-късно Жан-Пол Готие ще открадне идеята за парфюма „Le Beau“, като замени женския бюст с мъжки.


Всичко това може да бъде видяно в изложбата, посветена на ексцентричната моделиерка. В нея са изложени и богато бродирани църковни одежди, и черна рокля-скелет, проектирана от Дали, и костюми на циркови артисти – клоуни, акробати. Те са част от колекция, създадена през 1939 г., изпълнена и със златни звънци, и с музикални кутии, и с шапки с цветя.
В изложбата отсъстват колекциите, които Скиапарели представя във военно време. Така посетителите няма да имат шанса да видят прочутия бял гащеризон, за който дизайнерката се надявала, че отблъсква отровните газове.


Няма да видят и прочутите шалове с надписи, представляващи списъци с продукти, които заради войната парижаните били загубили: „Понеделник: без месо. Вторник: без алкохол. Сряда: без масло. Четвъртък: без риба. Петък: без месо. Събота: без алкохол. Но неделя: винаги обичам!“ – шеговито завършвала серията ексцентричната Елза Скиапарели.