Когато на 22 март 2000 г. излезе първият български саундтрак – музиката към филма„Пансион за кучета” (сценарист Юрий Дачев, режисьор Стефан Командарев, музика Стефан Вълдобрев), критиците оправдаха невероятното закъснение с думите – „Какво да се прави – нямаме си свой Енио Мориконе!“ И по-добре че нямаме…
Към онзи момент у нас вече бяха снимани над 720 игрални филма с музика към тях, а прочутият италиански композитор е „озвучил“ по неподражаемия си начин над 500 игрални филма и телевизионни сериали. И ако се бе родил в България, щеше да е най-големият монополист в сферата на филмовата музика. Шегата настрана.. Съдбата е благосклонна към Мориконе и му дава възможност да демонстрира таланта си дълги години – до миналата 2019 г., когато 90-годишният Енио Мориконе изнесе последните си концерти в рамките на прощалното си турне в няколко европейски държави. Тогава той се сбогуваше с публиката си с надеждата, че от сега нататък ще има достатъчно време да се посвети на семейството и любимата си музика.
Но уви, този период бе кратък – днес, 6 юли, двукратният носител на „Оскар” Енио Мориконе напусна този свят, завещавайки ни богато наследство от филмова музика и няколко интересни наблюдения: „Музиката е опит, а не наука” и „Онова, което в момента смятаме за много модерно, всъщност вече е остаряло”.
Кой е Енио Мориконе?
Енио Мориконе е роден на 10 ноември 1928 г. в Рим. Завършил е Консерваторията в Санта Сесилия с три дипломи: по тромпет, по композиция (негов учител е известният италиански композитор Гофредо Петраси) и по оркестрация.
В младостта си е свирил в джаз групи, изнасял е концерти в нощни клубове. По-късно свири в оркестъра на един от римските театри, пише музика за представления. В края на 50-е години започва да композира аранжименти, работи в радиостанциите RAI и RCA- Италия, сътрудничи си с поп изпълнителите Джани Моранди, Марио Ланца, Шарл Азнавур, Пол Анка.
Филмова музика започва да пише през 1961 г., когато е на 33 години. Но международна известност му носи работата с режисьора Серджо Леоне, като от онзи момент нататък името му започва да се свързва с италианските уестърни. По-късно участва и във филмите на другите големи италиански режисьори: Бернардо Бертолучи, Пиер Паоло Пазолини, Дарио Ардженто, Салваторе Сампери и други. Една от най-разпознаваемите му композиции е основната мелодия, минаваща като тънка червена нишка във френския трилър „Професионалистът“ (1981) с участието на Жан-Пол Белмондо.
След като получава признание в Европа, Енио Мориконе започва да работи с холивудски режисьори като Джон Карпентър, Оливър Стоун, Роман Полански.
През 2004 г. пише музиката към филма на руския режисьор Владимир Хотиненко „72 метра”. Във филмите на Куентин Тарантино „Гадни копилета“ от 2009 г. и „Джанго без окови“ от 2012 г. той дава разрешение да се чува негова музика, писана по-рано. През 2015 г. Енио Мориконе печели втори „Оскар“ за музиката си във филма на Куентин Тарантино „Омразната осморка“. Преди това – през 2007 г. получава първия си „Оскар“ – за принос в киното. Както вече бе споменато, написал е музиката за над 500 филма и телевизионни сериали, издал е 27 златни и седем платинена диска. По три пъти е бил носител на наградите „Грами“ и на „Златен глобус“, а шест пъти е отличен с BAFTA. Носител е и на френския орден на Почетния легион, и на ордена „За заслуги пред Италианската република“.
Освен като композитор на филмова музика Енио Мориконе е известен и като диригент. През последното десетилетие често дирижира Чешкия симфоничен оркестър. Съавтор е и на книга за Рим, илюстрирана с фотогафии, дело на италианеца Аугусто Де Лука. В това няма нищо случайно, защото през живота си получава много покани да се премести да живее в Холивуд, но винаги отказва, защото няма по-хубаво място от Рим.
По отношение на работата си признава, че откликва само на режисьори, към които има приятелски чувства и изпитва уважение. Но в крайна сметка за него най-голямо значение има възможността да остане верен на себе си. За това и неговият стил е така разпознаваем – с неговата особена закачливост, комбинираща виене на койоти, хармоника и тромпети, която може да бъде чута в различни варианти в най-известните филми, за които е писал музика. Достатъчно е да споменем „За шепа долари“ от 1964 г. „Имало едно време на Запад“ от 1968 г., „Имало едно време в Америка“ от 1984 г. и „Мисията“ от 1986 година. Мориконе изпълни своята мисия и днес, като Джеръми Айрънс в ролята на отец Габриел, свири с уста неговата неподражаема мелодия – някъде горе, някъде там, където винаги ще е със своята любима музика.
