Тази вечер, 16 декември, в Националната галерия – в Двореца – директорът й Ярослава Бубнова откри ретроспективната изложба, посветена на художника Жорж Папазов.
Тя е озаглавена „Жорж Папазов – Осветителят“ и може да бъде разгледана до 19 март.
Кой е Жорж Папазов? Той е роден на 2 февруари 1894 г. в Ямбол в семейството на търговци. През 1917-1918 г. е изпратен в Прага – да учи парково инженерство. Там обаче си дава сметка, че това не е неговото призвание и през 1918 г. се установява в Мюнхен, където постъпва в школата на Ханс Хофман.
Шест години по-късно – през 1924 г. вече е в Париж, където негов покровител става галерия „Вавен – Распай“ на швейцарския поет и писател Макс Берже. Швейцарецът купува първите картини на Жорж Папазов. Още на следващата година художникът вече излага свои произведения в Салона на независимите. През 1926 г. участва в първата изложба на сюрреалистите заедно с Хуан Миро, Макс Ернс, Андре Масон, Пабло Пикасо, както и в експозицията „Танцът в изкуството“ заедно с Брак, Дерен и Дюфи. Същата година негови творби са включени в американския Салон на модерното изкуство в Бруклин.
През 1925 г. група поети начело с Андре Бретон канят Жорж Папазов да подпише Манифеста на сюрреализма, но той отказва с думите, че не желае да принадлежи към никоя школа.
Въпреки нежеланието си, заради своя принос към дадаизма и сюрреализма, той е причислен към „Парижката школа“.
Той представя свои картини в изложби в Стокхолм, Прага, Париж, но никога не прекъсва връзките си с България. Води кореспонденция с писателя Светослав Минков, с поетесата Елисавета Багряна. Организира четири свои самостоятелни изложби в България – през 1919 г., 1928 г., 1934 г. и 1938 година.
Папазов е издал седем книги, като почти всички от тях са биографични.
Жорж Папазов умира на 23 април 1972 г. във френския град Ванс. След смъртта му е изпълнена волята му – прахът му да бъде разпръснат над Средиземно море.
При откриването на ретроспективата Бубнова определи Папазов като твореца, когото спокойно можем да наречем европейски художник.
„Творчеството му потвърждава възможностите и уменията на българските творци“, подчерта Бубнова.
Кураторът на изложбата – Мария Василева – разказа, че експозицията е плод на дългогодишно сериозно проучване, в рамките на което са били събрани множество архиви, статии и публикации, разпръснати из най-различни институции – библиотеки и музеи по цял свят.
Допълнителна трудност представлявал фактът, че Василева искала да намери и изложи в експозицията, както най-ранното произведение на Папазов, така и най-късното. Така сега в изложбата може да бъде видяна и работа от 1916 г., и произведение от 1966 година.
За първи път в експозицията се представя версията, която художникът създава през 1957 г. на картината на Анри Русо „Спяща циганка“ от 1897 година. Той присъства и с морски сюжети, и с пейзажи от областта Дордон във Франция, както и с творби от серията „Къпещи се“, върху която Папазов работи от 20-те до 60-те години на миналия век.
Включени са и работи, вдъхновени от фолклора и традициите ни, като „Композиция“(ок. 1925), Пожар“ (1925-1926), „Престилката“ (1927), и „Българската сила“ (1928). Централно място заемат портретът на майката на художника, както и картини, посветени на приятеля му Андре Дерен. Представен е и портрет на Жорж Папазов от Дерен.
