В края на миналата седмица (на 10 април) министърът на културата Атанас Атанасов оправда екзотично селфи клипче в кабинета си с думите, че така привлича вниманието към темата „култура“.
По-конкретно към обстоятелството, че през същата седмица (на 8 април) за кандидатстване бяха отворени нови 30.400 млн. лв. от Националния фонд „Култура“, от които 7 млн. лв. за „Творчески стипендии“.
Отпускането на тези средства е продължение на COVID-мерките. В интерес на истината в началото на пандемията, при министър Боил Банов, Националният фонд „Култура“ разпределяше по 2 млн. лева като антиковид мерки за „Творчески стипендии“, докато сега става дума за над три пъти по-голяма сума. Както преди, така и сега, свободните артисти могат да кандидатстват с проекти и на конкурсен принцип да получат финансиране.
В тази връзка с DJ Tissue разговаряме как се отрази коронавирусът на музикалния бизнес в България.
– Състоянието на шоубизнеса и преди, и след коронавируса, е едно и също по отношение на това защо само няколко изпълнители се знаят и стигат до хората. Иначе като динамика, като концерти, като участия, е безспорно, че преди коронавируса имаше страшно много събития като рок фестивали, турнета, включително инициативи македонски и български изпълнители да излизат заедно на една сцена, за да се опитат да примирят различията. Преди пандемията музикалният живот кипеше.
По време на пандемията всичко ли замря?
– Някои свободни артисти спряха да правят каквото и да било. За други пък тя беше много благоприятна, защото те в домовете си имат собствени студия и имаха време да си стоят вкъщи и да създадат нова продукция.
От друга страна се откриха различни нови сцени – театрални; музикални; пространства за прожектиране на филми на открито, като например в Борисовата градина.
От Министерството на културата през Национален Фонд „Култура“ раздадоха доста пари, за да се създадат нови музикални проекти. В същото време малцина са онези, които благодарение на връзки, контакти и финансиране успяха и успяват да стигнат до широката публика и да се превърнат в разпознаваеми изпълнители с новата си продукция.
Какво по-конкретно имате предвид?
– В България се създава страшно много музика, но тя въобще не може да стигне до хората, тъй като няма кой да препоръча изпълнителите, няма кой да им даде старт, няма кой да ги допусне до ефир. Друг е моментът, че понякога, съвсем умишлено, някои музикални компании натискат медиите да не излъчват други български изпълнители освен техните.
И това не е въпрос на договорки, а се прави съвсем целенасочено и умишлено. Така че не е лесно българската музика да стигне до своите слушатели през традиционните медии и се търсят всякакви алтернативни начини – фейсбук, ютюб, клубове, където изпълнителите могат да си организират някакви участия, да се свържат с ди джеи, които да ги представят, да им дадат шанс, за да могат някакви хора да ги чуят. Така че положението не е никак розово.
Къде виждате решението на проблема?
– Решение на проблема се търси от години. Това, което през последните две, три години се коментира много усилено, е промяна в Закона за радиото и телевизията или нов закон за българската музика, така че медиите да се задължат по някакъв начин да излъчват определен процент българска музика и той да не е малък.
Проблемът е следният – живеем в глобален свят, в който сме застрашени от претопяване, заради това, че сме малка нация и отвсякъде ни „натискат“– и от запад, и от изток – знаете за успеха и на кей поп бандите, и за силно развиващата се руска музика…
В същото време, тук в България, циклим и наливаме от пусто в празно.
Ако се въведе един по-голям процент българска музика в националния ефир – първо, ще бъдем по-полезни на българската култура, защото, надяваме се, много от песните ще са на български език, и второ – музикалните компании и изпълнители, които могат да намерят пари и да си платят ротациите, за да бъдат наложени изкуствено чрез медиите, няма да могат да създадат толкова продукция, за да запълнят квотите.
Тогава разглезените български медии – и по-конкретно музикалните им редактори ще бъдат принудени – не просто да седят на компютъра и да свалят някакви мейли от пиарите с новите песни, които трябва да въртят (10 или 15), а ще бъдат принудени да ходят по клубове, да търсят в ютюб, да се интересуват каква нова българска музика излиза и по този начин да запълват квотите.
Така ще се даде шанс на изпълнители, които нямат възможност да си платят ротацията и нямат възможност да си платят пиар услугите, да стигнат до ефир. По този начин музиката ще бъде много по-разнообразна и ще има някаква равнопоставеност между изпълнителите на музикалните компании и изпълнителните, които си нямат такива, защото по една или друга причина нямат сключени договори с тях и искат да са независими и да работят сами.
Колко са според вас тези изпълнители, независими от големи компании?
– Това са хиляди артисти, от които поне 200 са много качествени.
Как се издържат те, след като песните им не достигат до ефир?
– Има изпълнители, които и до ден днешен свирят по кораби и като дойдат тук – със спестените си пари – записват по някое парче. После, като нямат връзки и парчето им не стигне доникъде, те пак си се връщат на кораба.
Има и други, които са принудени да пеят кавъри по ресторанти, по клубове и да свирят до болка втръснали хитове от 70-е, 80-е и 90-е години. Има и трети, на които музиката е просто хоби и тяхната професия, с която се издържат, е съвсем различна от музикантската.
Имате ли наблюдение как е в чужбина?
– В чужбина ги има и двете неща – има и квоти, има и мощни музикални компании. Въпросът е, че там пазарът е много голям и медиите са независими и се бунтуват срещу това да им бъде налагано нещо от музикалните гиганти.
И там, разбира се, има официални музикални медии, където музикалната корупция с уредените артисти си съществува, но там има и много малки, независими радиостанции и телевизии, които сами си намират и изпълнители, и малки, независими музикални компании, които да работят с тях.
В 18 държави – страни членки на ЕС има и задължителни квоти за местна музикална продукция, като така държавите защитават националното си изкуство и артисти. Там са наясно с натиска на американския пазар и с това, че никой не може да се мери с огромните, мултинационални компании, чиито бюджети за налагане на един нов албум, например, на Адел или Бионсе, са няколко милиона.
