Преди няколко години консултантската компания McKinsey проведе изследване, благодарение на което успя да открои качествата, свойствени на ефективните стратези. Стремейки се към точност, експертите приложиха клъстерен анализ на направленията, които стратезите определят като най-важни за дейността си.
В резултат от изследването се очертаха пет големи клъстера с ярко изразени роли на стратега. Тези клъстери са широко разпространени в различни отрасли и отразяват предизвикателствата, пред които се изправя всеки бизнес стратег.
- Архитектът.
Този стратег използва максимално таланта си за анализ, основан на факти. Също така следи промените в отрасъла и търси възможности да разкрие конкурентните предимства на компанията си. В това той вижда основата на ясна стратегия на компанията за диференциация на пазара. Наблюдавайки конкуренцията, стратегът–архитект отправя предизвикателства и поставя амбициозни цели. Съсредоточава се върху възможностите за сливане и поглъщане, продажбите, съвместните предприятия, партньорствата.
Този тип стратег е най-традиционният. Типичният архитект е стратег, работещ в нефтогазова компания, той неотдавна е направил комплексен анализ на най-голямото бизнес подразделение. В рамките на това са създадени нови аналитични инструменти и възможности, даващи възможност да се разбере кое е конкурентното предимство на бизнеса.
Той може също така да ръководи програма за откриване на потенциални съвместни предприятия и за определяне на източниците на растежа на трудните пазари.
Друг пример: архитектът променя стратегията на направлението бизнес на дребно, създавайки детайлна картина на работата на всяко от подразделенията в сравнение с плана и показателите на пазара.
Аспекти в работата на стратега-архитект:
– отговорност за конкурентоспособността на бизнеса;
– борба за ефективност;
– модернизация на бизнеса.
- Агитаторът.
Този стратег увеличава потенциала на бизнеса и реализира специалните проекти. Той задава правилните въпроси, подробно проучва предложенията и следи компанията да бъде отворена за иновации. Агитаторът следи също и стратегията да бъде формулирана просто, тъй като това ще спомогне тя лесно да бъде претворена в живота.
Агитаторът може да извърши мащабно обновяване на стратегията благодарение на привличането на екип от различни специалисти. В него може да влизат бизнес аналитици, маркетолози, технолози и др. Този екип със съвместни усилия анализира ситуацията и се стреми да направи стратегически изводи. Всички членове на екипа действат като защитници на своето направление в бизнеса.
На днешните динамични пазари стратегията се определя от микрорешенията, които всеки ден вземат хората от цялата компания. Често в отрасли, чиито бизнес модели залагат на висококвалифицирани специалисти, агитаторите ръководят процеса.
Аспекти в работата на стратега–агитатор:
– създаване на стратегически възможности;
– борба за ефективност;
– реализация на проекти.
- Прогностикът.
Ключовата компетенция на този стратег е прогнозирането на тенденции. Това е умението да виждаш и чувстваш случващото се, да надушваш промените, които създават възможности или рискове за бизнеса.
Прогностикът може да използва големите данни, за да се ориентира по-добре и да разбере къде ще се появи поредният потенциал за растеж.
Дръжте ръката си на пулса: планирайте доходите и разходите, следете финансовите анализи.
Разбира се, целта е нещо повече от наблюдение. Това е откриване на възможности за създаване на уникални източници на развитие, които могат да изпреварят влиянието на външните фактории и конкурентите. Според изследването на McKinsey стратезите, които работят в областта на технологиите и на пазара за стоки за потребление, най-често са прогностици.
Но прогностиците могат да преуспеят и в бавноразвиващите се отрасли. Така например McKinsey дава пример със стратег от хартиената промишленост, който задействал добре обмислена програма за семинари по иновации за създаването на нови продукти, услуги и бизнес модели. Прогностиците, които добре се ориентират в ключовите тенденции, често притежават заложби за управление на иновационните процеси.
Аспекти в работата на стратега–прогностик:
– анализ на тенденциите;
– иновации;
– модернизация на бизнеса.
- Изследователят.
Изследователят, подобно на прогностика, обръща внимание на тенденциите, но той се фокусира върху дългосрочните въпроси, които могат да повлияят на функционирането на отрасъла и следователно изискват точни отговори.
Като взема предвид влиянието на държавата в тези въпроси, изследователят често притежава дълбоки познания в областта на законодателството и тънкостите на правното уреждане.
Той активно участва в обществени обсъждания, реагирайки на възможности и рискове, породени от външни заинтересовани страни. Обикновено стратезите ̶ изследователи работят в регулирани отрасли с дългосрочно планиране като банково дело, телекоммуникации и комунални услуги.
Аспекти в работата на стратега–изследовател.
– анализ на тенденциите;
– модернизация на бизнеса;
– въпроси на законодателството и правно уреждане.
- Мениджър инвестиции.
Акцентира върху преразпределението на ресурсите и оптимизацията на корпоративния портфейл. Фокусиран е върху производителността, действа динамично, развивайки и свивайки съществуващите портфейли.
Стратегът по управление на инвестициите се обляга на надеждни анализи, залегнали в основите на решенията във връзка с преразпределението на портфейла. Обаче той също трябва да влага значителни усилия при приемането на решенията, за да помогне на ръководния състав да излезе от рамките на естествените си предубеждения и да запази статуквото.
Аспекти в работата на стратега, управляващ инвестициите:
– оптимизация на портфейла от гледна точка на риска и дохода;
– преразпределение на ресурсите;
– координация на процеса на вземане на решения.
Напълно естествено е, че всеки лидер иска да се концентрира върху краткосрочни задачи, които изискват незабавно реагиране. Но такова отношение към бизнеса е заплаха за съществуването на компанията.
Образно казано, ако се вглеждаш за дупки по пътя, може не само да пропуснеш появяващите се отстрани възможности, но и да не забележиш, че пътят е задънен. Именно затова ръководителят трябва да мисли глобално, съпоставяйки всички възможности и заплахи за бизнеса.
Важни качества на бизнес стратега.
Стратегическото планиране е тежка и практически непрощаваща грешки работа. Всяка компания, независимо от размера ѝ, се нуждае от стратези, при това далеч не всички разбират какво значи това.
След дългогодишна практика в управлението на малки и големи организации Пол Шумейкър, предприемач и автор на книги, посветени на изкуството да се приемат решения, е формулирал няколко принципа, залегнали в действията на успешните бизнес стратези.
Прогнозиране.
Повечето компании строго се фокусират върху най-близката перспектива. Лидерите им не притежават периферно зрение, и това прави организацията им уязвима спрямо конкуренти, които може да са по-адаптивни към новите възможности.
Именно поради това информация, която може да повлияе на правилата на играта на пазара, трябва да се търси извън границата на създадения бизнес и дори в индустриалната периферия. Както се изразява авторът на препоръките Пол Шумейкър, „трябва да надничаме отвъд хоризонта на събитията“.
Критическо мислене.
Ако сляпо приемаме на доверие всяка нова корпоративна мода, в края на краищата компанията ще изгуби конкурентното си предимство.
Критически настроените стратези подлагат на съмнение всичко. За усъвършенстването на този навик трябва да умеем да поставяме под съмнение утвърдените начини на мислене, включително и на собственото си. Освен това трябва да се изкореняват манипулациите, пристрастието и лицемерието в приемането на организационни решения.
Интерпретиране.
Никой не обича двусмислеността. Сблъсквайки се с нея, хората се изкушават да вземат най-простото, а поради това често неправилно решение. Преди да си изработи становище, стратегически грамотният лидер събира информация от много източници. Трябва да се правят, колкото се може повече предположения, да се проверяват хипотези и да се поощряват другите да правят същото.
Смелост при взимането на решения.
Много лидери стават жертва на така наречената аналитична парализа. Това състояние настъпва, когато има голямо количество входяща информация, а трябва да се вземе само едно решение. За да се направи окончателен избор, трябва винаги да стигаме до същността на проблема. Може да се регулират скоростта, ловкостта и качеството на решението на задачата. Не трябва да се стеснявате да се изказвате по важен въпрос дори ако в екипа няма солидарност.
Умение да се води открит диалог.
В екипа рядко има пълно съгласие. Стратегическият лидер трябва да съдейства за открит диалог. При това трябва да се постарае да разбере какви са движещите мотиви на другите, включително и скритите.
Желание постоянно да се учи.
Когато компанията се разраства, става по-трудно да се получава коректна обратна връзка. Но трябва да се прави всичко възможно, за да може тя да се изгради и запази. Това е изключително важно, защото успехите и несполуките са най-ценните източници на организационни знания.
Ръководителят трябва да поощрява и да дава за пример най-честните автори на анализи и отзиви, и бързо да сменя курса, ако почувства, че компанията е тръгнала не накъдето трябва. При това експертите предлагат да се отбелязват не само успехите, но и провалите на компанията, доколкото само те могат да помогнат да се вникне в същността на проблема.
Разбира се, никой не се ражда с всички тези навици едновременно. Но да ги развие е напълно по силите на всеки предприемач или ръководител, ако работи над себе си.
