Удължиха „Ваше благородие, госпожа Чужбина“ заради голям интерес

До 3-ти юли се удължава изложбата „Ваше благородие, госпожа Чужбина. 100 години бяла емиграция в България“, организирана в Държавната агенция „Архиви“. Тя бе открита от вицепрезидента на България Илияна Йотова на 17 май и трябваше да бъде закрита тази седмица, но поради големия интерес продължава още няколко седмици. Ето кои са любопитните акценти в нея.

 

Как преди сто години България осъмна с хиляди белогвардейци?

Годината е 1920-та. Тогава 146 000 белоемигранти напускат Русия заради гражданската война и тръгват към Константинопол. От тях около 45 000 души пристигат в България и на следващата година са официално приети от българското правителство. По онова време – след подписването на Ньойския договор, много части от страната ни са обявени за небългарски и заради това има огромни потоци от българи, напускащи Гърция, и пристигащи в България. В един такъв момент щеше да бъде обяснимо, ако огромна част от емигрантите мизерстваха, но Александър Цанков взима мъдрото решение всички емигранти, които идват в страната ни, и имат професия, да бъдат назначавани на работа. Така белогвардейците оказват сериозно влияние върху различни сфери от  живота в страната ни.

Следите остават

Ако разгледате изложбата, ще научите, че автори на проекта на рисувалното училище в София – сегашната Национална художествена академия – са руските архитекти Александър Н.Смирнов и Александър А. Яковлев, независимо че чертежите са подписани само от А. Н. Смирнов.

Ще научите и че талантът на организатор и мотиватор на руския дворянин Юрий Порфирович Захарчук е причината оглавяваната от него Софийска пожарна команда да е класирана на първо място по бързина и дееспособност в Европа. Годината е 1932-ра.

Ще научите и че през 1920 г. в „Руския дом“, както софиянци са наричали хотел „Континентал“ на пресечката на „Леге“ и „Съборна“, е отсядал бъдещият лауреат на Нобеловата награда за литература – Иван Алексеевич Бунин.

Ще бъдете впечатлени и как в старата сграда на Славянското дружество в София, позната под името „Славянска беседа“ през 20-те и 30-те години на миналия век са се помещавали множество нпо-та, като Съюза на руските инженери, Съюза на руските лекари, Дружеството на руските писатели и журналисти, Руската академическа група, Съюза на руските ветерани от Освободителната война, Съюза на руските военни инвалиди, Съюза на руските  съдебни дейци.

Ще видите снимки и на архиепископ Серафим Соболев, който е светец на Руската и Българската православна църква и който, когато на 19 май 1921 г. пристига в България с решение на руското висше църковно управление зад граница, е назначен за предстоятел и на храма „Св. Николай Чудотворец“ към руското посолство в София, и на руския манастир „Св. Александър Невски“ в Ямбол.

Ще научите и че в периода 1921 – 1939 в България са издавани общо 87 белоемигрантски вестници и списания, като още през 1921 г. в България се създава Руско-Българско книгоиздателство, което през 1923 г. разпространява 1260 книги.

От Нобеловия лауреат Бунин ще имате възможност да прочетете и рецензията, писана и издадена в София, върху творчеството на Яворов. Тя е озаглавена „От лирика към драма“.

В рамките на изложбата са описани и драматични събития.

Само един пример. Авторите на изложбата са попаднали на правилника за вътрешния ред в частната болница за гръдноболни „Света гора“, подписан от д-р Фьодор Фьодорович Трейман (1886 – 1945). Дали са и биографични данни за него – той е роден в Рига, в семейството на потомствени лекари – прибалтийски немци, дошли с Екатерина Велика в Русия. Завършва висшата военно-медицинска академия в Санкт Петербург. Участва в Първата световна война, а после – през 1921 г., заедно с корпуса на ген. Кутепов се установява във Велико Търново. Десет години по-късно – през 1931 г. създава частна болница за лечение на туберкулоза, а през 1937 г. построява и открива санаториум за белодробни болести. След 9 септември 1944 г. обаче д-р Трейман е арестуван от органите на НКВД, пристигнали в България, и по време на разпит се самоубива. Днес неговият внук – известният фотограф Николай Трейман – припомня за непоколебимите му битки с жълтата гостенка, като е предоставил специално за изложбата пръстен с гравиран надпис „Галиполи“. А защо Галиполи е било важна спирка за белогвардейците, ще оставим отговора на вас, за да не ви разваляме удоволствието от изложбата.