През последните години в Италия могат да се купят на безценица стотици необитаеми и порутени къщи, благодарение на местни политики за привличане на нови жители. Ефектът от това е възстановяването на редица малки общности по селата.
Но за един мъж се оказа, че една къща не е достатъчна. Шотландският бизнесмен Чезидио ди Чака току-що приключи с обновяването на цяло едно селце – Борго ди Чака, датиращо от XVI век и кръстено на неговия род. То се намира между Рим и Неапол, до град Пичиниско.
„В началото на ХХ век моите баба и дядо Чезидио и Мариета са напуснали селото в търсене на по-добро бъдеще“ – разказва Ди Чака.
„Те емигрирали в Шотландия, където започнали да произвеждат сладолед по италианска рецепта, но не скъсали изцяло връзката си с родното си село, което за половин век се превърнало в призрачно място“ – разказва Ди Чака, който преди повече от десетина години се заел с нелеката задача да го върне отново към живот.
От една страна бил обзет от носталгия по родното място на предците си, а от друга – бил натрупал сериозно финансово състояние, благодарение на работата си като адвокат и консултант, и имал планове как да съживи селцето.
Днес от порутените каменни къщи, хамбари и складови помещения без прозорци, от напуканите врати и клатещи се стълби няма и помен. Всичко е потегнато, сградите са боядисани в пастелни цветове, а добре поддържана пътека води към красива панорамна гледка със зелени хълмове.
Имате възможност да отседнете в Борго ди Чака – в селцето има дори възможности за конгресен туризъм, защото има конферентна зала, винена изба, библиотека и няколко къщи, отдавани под наем.
Ди Чака има имение в селцето, където отглежда лозя от сорта Матурано. Самият той не е роден в селцето, а в рибарското селище Кокензи, до Единбург. Въпреки това семейството му никога не е губило връзка с роднините в Италия.
„Когато бях дете, всяко лято родителите ми ме водеха тук, за да гостувам на роднините си“ – споделя Ди Чака.
Когато преди години Ди Чака се заема с амбициозната цел да върне селцето към живот, най-голямото предизвикателство е да открие всичките 140 собственици на имоти, притежаващи общо 30 хектара земя. Това е дълъг и сложен процес, предвид факта, че по-голямата част от тях са емигрирали в чужбина и са се разпръснали по всички краища на света.
„Селото беше разделено между много наследници – едни притежаваха само етаж от къща, други четвъртинка от пасище, гора, нива или малка маслинова горичка“ – разказва Ди Чака.
„Отне ми години, за да изкупя обратно всички парцели, предлагайки на собствениците им да изкупя земята им на пазарна цена, независимо че не всички имоти бяха апетитни. На всички предлагах една и съща оферта. За идентифицирането на собствениците ми помогна поземленият и църковен регистър.
Освен това покрай отделни собственици откривах и други, тъй като те не бяха прекъснали контактите помежду си – дори и да живееха на различни континенти. Имаше и много наследници на някогашни жители на селцето, преместили се в Единбург, което ми помогна много в търсенето“ – признава Ди Чака.
Той уточнява, че не всички искали да продават земята и имотите си, защото били сантиментално свързани с мястото.
Ди Чака не разкрива колко е инвестирал в купуването на имотите и земята в селцето, като единствено споделя, че много по-скъпо му е струвало възстановяването на къщите.
„О! Дори не искам да си спомням колко ми струваше. Сега си мисля, че това беше много луда идея“ – казва Ди Чака.
Любопитна подробност е, че последният жител на селото, била негова далечна пралеля, която починала през 1969 година. През следващите 50 години селцето скоростно започнало да се превръща в джунгла. Но когато Ди Чака се заел с възстановяването му, той навсякъде виждал умиляващи следи от живот – чаши за вино по масите, пирони, забити на таваните, на които някога се окачвали салами за сушене, стари лъжици, монети и религиозни амулети.
Преди своя упадък, Борго Ди Чака представлявало малко селце, в което живеели 60 души от около 60 фамилии, в малки жилища с площ от едва 50 квадратни метра.
Сега Ди Чака е разширил старите жилища, украсил ги е с антични мебели и с камини и пещи, където могат да се пекат пици.
По време на семинари на гостите се сервират гурме ястия като овче сирене, по-известно като „пекорино“, козе сирене, наричано от местните „рикота“, и специална шунка с подправки.
След като дъщерята на Ди Чака – София, решила да напусне работата си в голяма корпоративна фирма, и да се грижи за лозята в селцето, баща й инвестирал и в изграждането на ферма с много животни и пчели. Сега той произвежда мед, конфитюри, вино, зехтин.
От първата винена реколта от 2017 г. виното на Ди Чака печели второ място на три международни конкурса и сега той го изнася и в чужбина.
В селото освен културен център и конферентна зала, има и столова за дегустация на вино и голяма кухня, където се провеждат уроци по готвене за деца. За тях има и голяма овощна градина, където тази година е стартирало лятно училище по селски живот. Навсякъде отоплението е подово и има Wi-Fi.
Около селото има множество абатства, манастири и места, където християни ходят на поклонничества, защото са известни с явленията на Дева Мария.
„Заради чистата вода, въздух и плодородни полета тук редица италианци са избирали да се усамотят и да отправят молитвите си към Бога. Оттук са минавали и редица светци като Свети Тома Аквински и покровителят на Европа – Свети Бенедикт. Това прави мястото вълшебно. Факт е и че през 1800 г. тук се укриват опасни престъпници и мястото е ударено от няколко природни бедствия, заради което голяма част от местното население се преселва в други части на Италия“ – разказва Ди Чака.
Когато избухва пандемията от COVID-19, Ди Чака е в селцето, заедно със съпругата си, сина, дъщерята и внуците. Така той не само се изолира по най-добрия начин, но и по-интензивно се фокусира върху плановете си за съживяването на селото.
„Искам то да е културен център на италианско-шотландските взаимоотношения, искам да привлича хора от всички краища на света с подобни корени. Искам да ги стимулирам те да започнат бизнес тук, с който да помогнат на родината на предците си“ – споделя Ди Чака.
Той добавя и че мечтае в селцето да открие лятна академия за селски туризъм, като осъществи партньорство с редица европейски университети, работещи за съхраняването на селските традиции.
За човек, който е успял да убеди 140 души да му продадат наследствените си земи и имоти, сбъдването на подобна мечта не би трябвало да е никакъв проблем. Надяваме се тя да е заразителна и да се роди в сърцата и на немалко успели българи в чужбина. Резултатът ще е гарантирано успешен и едва ли е нужно да припомняме кой знае колко примери – Атанас Атанасов обнови читалището в първомайското село Татарево, събирайки дарения, и стана министър на културата. Да се учат италианците – да направят Ди Чака министър на земеделието!
