По случай 90-годишнината на основателя на специалността „Консервация и реставрация“ в България – проф. Любен Прашков в Държавната агенция „Архиви“ се откри изложба. Тя носи заглавието „Когато се обърна наназад“ и е обща инициатива на Архивите и на Нов български университет – едно от последните места, където е преподавал известният реставратор, предал ценния си опит на повече от 200 български реставратори. Ето какво се крие зад странното й заглавие.
„Когато се обърна наназад XII 2000“ – така проф. Любен Прашков озаглавява опит за лична равносметка, която ще видите в изложбата. В нея той се спира на няколко основни момента: Разкриването на специалността „Консервация и реставрация“, като първият випуск от 1974 г. е приет в мазето на Художествената академия; Изложбата „1000 години българска икона“, която освен в София е показана и в Пти Пале в Париж, а след това и в още 10 страни. Прашков признава, че успехът на изложбата му е донесъл повече главоболия, отколкото слава и „неговият враг от Националния институт за паметниците на културата му я отнел“. Как е станало така – ще разберете, като посетите изложбата. Проф. Любен Прашков е бил изключително отдаден на работата си и неслучайно в равносметката си отбелязва, че книгите му идвали от само себе си – след редовната му и трудна работа по консервацията и реставрацията на Хрельовата кула, стенописите в Атон, в Рилския манастир, свършеното по копието на Казанлъшката гробница.
Специално за Banker Special художникът Кирил Прашков, който е син на реставратора и е дарил личния архив на баща си на Агенцията, разказа, че през ноември честванията ще продължат и в Нов български университет. Там ще бъде организирана научна конференция, посветена на проблемите, с които се е занимавал проф. Прашков.
След като завършва живопис в един от класовете на проф. Ненко Балкански в Художествената академия, младият Любен Прашков поставя в центъра на своите интереси технологията на живописта. Точно в годината на завършването му се организира и започва да действа Националният институт за паметниците на културата – НИПК и бъдещият реставратор започва да работи в него.
Основно се занимава със стенописи, като средновековното българско изкуство с неговите икони се оказва в центъра на дейността на целия институт. По онова време – в началото на 60-те години – се осъзнава необходимостта да се полагат грижи за манастирите, още повече че тогава собствеността им преминава в ръцете на държавата, обясни Кирил Прашков. Така фактически грижата за иконите е поверена на Института – на Любен Прашков и колегите му.
„Днес работата им се оказва много важна не само за културата и историята ни, но и за туризма“ – допълва синът Кирил и по този начин оправда баща си, който в някакъв смисъл изоставя живописта.

В изложбата могат да се видят картини на Любен Прашков, които според сина изразяват стремежа на баща му да документира нещата, на които е присъствал – неща, които е искал да запомни с ръката си и ги е възприемал по-скоро като документи, а не толкова като картини.
За Любен Прашков най-важна е била консервацията – спирането на разрушителните процеси, унищожаващи произведенията на изкуството – става ясно от изложбата.

„От тази дейност винаги има голяма необходимост – тъй като паметниците, които са разкрити, неминуемо търпят влиянието на времето, особено когато се оказват изложени на различни климатични влияния. Затова и една от задачите, които баща ми е получавал, е да изработи копие на Казанлъшката гробница. И това копие и до ден днешен е отворено за посетители, за да бъде оставен на мира самият оригинал. Защото всяко едно влизане вътре на група туристи е риск за паметника“ – поясни Кирил Прашков.
В изложбата е показано и стихотворение на реставратора. То е като упътване за рисуване на пейзаж: в него трябва да има и златни звезди по небето, и буци черна и влажна замислена земя; и мургава дядова десница; и сребърен хоризонт; и бабина шарена торба; и сиво смръщено небе; и бронзови листа.
Това стихотворение е доказателство за силната връзка на Любен Прашков с родния му край в Търновско, независимо че постоянно е обикалял по света. В изложбата ще видите фотографии от пътешествията му и от пребиваванията му в Атон. Ще научите и за сценариите му за документални филми, посветени на Преображенския манастир, манастира „Успение богородично“ в Арбанаси и на други съкровищници на съзиданието – истински симфонии в линии и багри, както ги е наричал реставраторът.