Те по правило стоят зад кулисите, извън светлината на прожекторите. Просто защото, по техните думи, „са много дискретно семейство, което никога не говори“.
Това са братята Жерар и Ален Вертаймер – собственици на империята за луксозни стоки Шанел“, изградена върху парфюм № 5, малката черна рокля и гения на Карл Лагерфелд. До тях е по-младият им полубрат Чарлз Хайлброн – изпълнителен вицепрезидент на „Шанел“ с по-скромни пълномощия, но с еднакво важна роля: да „охранява“ богатството на клана във фамилния офис – Mousse Partners.
Ален управлява компанията от остъклена кула южно от „Сентръл парк“ в Манхатън, а вратата на кабинета му е винаги отворена към свързаното с него помещение на Хайлброн. Жерар работи в Женева. И тримата са синове на Елиане Хайлброн – адвокатът, подготвил „доживотния“ контракт на Лагерфелд. Те ръководят една от най-рентабилните частни компании в света с годишна печалба от около 3 млрд. щ. долара. Състоянието на фамилията се оценява на почти 58 млрд. щ. долара от индекса на милиардерите на агенция „Блумбърг“ – с 26% повече отколкото през 2018-а, което ги класира на пето място по богатство на планетата. Което е доста консервативно число, доколкото някои анализатори пресмятат, че пазарната оценка на „Шанел“ може да надхвърли 100 млрд. щ. долара, ако бъде регистрирана на борсата заради неутолимия апетит на азиатците за джинсите й по 1500 щ. долара и малките чантички тип „банан“ по 5 хил. щ. долара всяка.
За Mousse Partners работят над 30 служители в Манхатън, Хонконг и Пекин – доста сериозен екип за фамилен офис. Хайлброн движи нещата от самото начало като прави печеливши залози за по-евтините версии на модните и козметични предложения на „Шанел“. Той е изкарал над 1 млрд. щ. долара от Ulta Beauty Inc. – козметичната верига, предназначена за дамите на средна възраст. Хайлброн инвестира също в продукти за грижа за кожата и в козметични брандове като Beautycounter и Coty, във фирмата за мъжки облекла Bonobos и в компанията за бельо Adore Me, както и в дружества отвъд модното наследство на „Шанел“ – от развлекателния бизнес, мебелния сектор и фармацевтичния бранш.
Mousse Partners започва да прилича все повече на финансовите фирми, които също имат централни офиси в небостъргача на „Шанел“. Служителите им осъществяват сделки с акции, с хеджингови фондове, с чуждестранна валута и с алтернативни активи, като повечето от тях са дошли през последните две години от по-известни работодатели като Carlyle Group, от държавния фонд на Сингапур и от фамилния офис на Джордж Сорос. Mousse Partners не разкрива с какъв капитал разполага, но „Шанел“ е раздала над 1.6 млрд. щ. долара под формата на дивиденти само през последните три години, според официалните данни на компанията за английските контролни органи.
След смъртта на баща им Жак Вертаймер през 1996-а, Ален и Жерар са получили еднакви дялове в империята „Шанел“. Фирмата обаче е била ръководена чрез офшорни компании, така че е невъзможно за външни лица да твърдят със сигурност какво точно е било разпределението.
Le Parfums Chanel е основана през 1924-а от братята Пиер и Пол Вертаймер и от Габриел „Коко“ Шанел, която започнала да продава популярния си парфюм № 5 и дизайнерските си дрехи години по-рано. Двамата Вертаймер взели 70% дял, приятелят им Теофил Бадер, който ги представил на Коко – 20%, с което за дамата останали само 10% и тя започнала битка за по-голямо участие в бизнеса.
Усилията й обаче не се увенчали с успех поне до 1941-а, когато Коко сменила курса. По онова време в окупирания от нацистите Париж било незаконно евреи да притежават компания, затова тя издала на германците собствеността на Вертаймер. Братята обаче била подготвени за такъв обрат и прехвърлили дяловете си на приятеля си Феликс Амио преди да избягат от Франция. След войната те получили обратно собствеността си, а след смъртта на Пол през 1947-а Пиер купил дела на брат си от наследниците му. Впоследствие придобил и останалите дялове – първо на Бадер, а накрая – и на Коко. До 1954-а Пиер Вертаймер вече бил едноличен собственик на „Шанел“.
След смъртта му през 1965-а компанията преминала в ръцете на сина му Жак. Тогава Ален и Жерар били тийнейджъри, а Чарлз, роден от втория брак на Елиане с Дидие Хайлброн, бил на десет години.
Едва на 25 през 1974-а, Ален убедил членовете на фирмения борд да му прехвърлят контрола върху „Шанел“, докарана на ръба на фалита от влюбения му в конните надбягвания баща. Ален имал малък опит в бизнеса, но бързо се ориентирал какви промени са нужни. Той изтеглил продуктите на „Шанел“ от обикновените магазинчета и се насочил към дистрибуторите на луксозни стоки, като същевременно наел правната кантора на майка си за главен консултант, с което привлякъл и членовете на фамилията от страна на Хайлброн. През 1987-а в бизнеса се включил и Чарлз, а успехите заваляли един след друг.
Подобно на всяка династия, и при „Шанел“ има множество предизвикателства и въпроси за наследството. Лагерфелд – лицето на компанията в продължение на повече три десетилетия – почина през февруари. Ален е на 70, Жерар – на 67, а Чарлз – на 64 години. Което налага включването на следващото поколение.
От него е 32-годишният Артур Хайлброн, който влиза в „Шанел“ преди да се присъедини към баща си в Mousse Partners. Синът на Ален – Натаниел, също на 32 години, ще започне работа в „Шанел“ след няколко месеца.
Подобно на баща си и на чичо си, Артур избягва светлините на прожекторите. В обновения луксозен универсален магазин на компанията в Ню Йорк, където на посетителите предлагат шампанско или еспресо, пет етажа защитават името и класата на бранда. Там има портрети на Коко и 18-метрова скулптура на перлена огърлица, както и дизайнерски произведения на Лагерфелд. Няма обаче и следа от тримата братя. Което е точно по техния вкус.
