Повече от 180 години студентите от Кеймбридж се разхождат по т. нар. Мост на въздишките преди изпит, стремейки се да дишат дълбоко, така че въздухът, наситен със знания да им помогне да впечатлят изпитващите. Впрочем, интересни, и дори странни обичаи имат и други възпитаници на университетите по света. Разказваме ви за някои от тях.
Полетът на пианото
Масачузетският технологичен институт в САЩ е сред най-известните и престижни университети в света. Заради интензивното обучение на студентите не им остава много време да се забавляват, но бъдещите инженери и математици винаги могат да ни изненадат. Веднъж годишно те хвърлят от покрива на общежитието пиано. Обикновено става дума за вече счупен инструмент, който някой им подарява.
Традицията се е появява през ноември 1972 година. Според легендата, идеята принадлежи на студента от Масачузетски технологичен институт Чарли Бруно. Един ден той и съседите му в общежитието обмисляли какво да направят със старото неработещо пиано, което само събирало прах. Някой предложил да хвърлят инструмента от прозореца, но уви правилата забранявали да се изхвърля каквото и да било от прозорците. Досетливият Бруно, обаче, установил че правилата не казват нищо за покрива. Речено-сторено и пианото полетяло от високото.
Сега този ритуал се извършва през пролетта и той съвпада с последния ден, когато студентите могат без санкции да изключат от разписанието си за пролетния семестър занятията, които повече не искат да посещават.
Антистресписък
Помните ли усещането, когато буквално получавате световъртеж от учене. Иска ви се да зарежете всичко и просто да крещите от отчаяние и умора. Това, впрочем, е добър начин за снемане на стреса, и шведските студенти отдавна прибягват до него.
В Упсала се намира районът Флогста. Повечето от неговите жители учат в Университета на Упсала или в Шведския университет за селскостопански науки. Всяка вечер района се взривява от диви писъци. Това е норма, защото студентите се отървават по този начин от стреса: те отварят прозорците в 22:00 часа и крещят, докато не им омръзне. Ритуалът, който се е появил през 70-те години на ХХ в. дори се е сдобил с име – „Флогста писък”.
Талисман от шоколад
По време на сесия дори отявлените скептици започват да вярват в поличби. Едни не мият главата си преди изпит, за да не измият знанията, други влизат в аудиторията винаги с левия крак, за което няма обяснение – просто така трябва. А японските студенти се запасяват със сладкиши, но не за да се подкрепят.
Името на шоколадовото барче KitKat по звучене прилича на японското словосъчетание kitto katsu – нещо от рода на „задължително ще се справиш”. Така шоколадчето се е превърнало в талисман, ако го носиш със себе си на изпита – добрата оценка е гарантирана.
Превързване на паметници
При връчване на дипломите студентите от медицинските университети се заклеват да изпълняват лекарския си дълг, да пазят и да развиват благородните традиции на медицината. Освен това истинският доктор никога няма да откаже помощ на страдащите. Дори ако страдащите, не са искали нищо подобно, и дори не са хора, а паметници. Клетвата е над всичко.
Вероятно такива са съображенията и на московските студенти по медицина, когато след дипломирането отиват да превържат паметниците на Николай Пирогов и Иван Сеченов. Ако бинтовете свършат, в употреба влиза тоалетната хартия. А понякога обличат паметниците с медицински престилки и шапки.
Търсене на жабата
Университетът на Саламанка в Испания е един от най-старите в Европа. Фасадата на сградата му е украсена с причудлива каменна резба, чиито детайли може да се разглеждат с часове. Някои това и правят, но в случая възхищението от изкусната работа на строителите няма нищо общо.
Някъде сред декоративните елементи се е притаила жаба. И този, който успее да я открие, няма да има проблеми с обучението, поне студентите вярват в това. Друг е въпросът, че времето загубено в издирване на жабата, може да се употреби за по –полезни неща. Но, да не нарушаваме традицията…
Запознанство с „родителите”
Първите седмици във висше учебно заведение са си истински стрес, но в Шотландия се отнасят към новите студенти буквално с майчинска грижа. На всеки първокурсник в Университета на Сейнт Андрюс се определят „родители” от редиците на по-опитните им колеги, които ги учат на ум и разум и ги запознават с особеностите на университетския живот.
Разбира се, човек трябва да се отблагодари на наставниците си. По-рано „децата” носели фунт стафиди на състудентите си от горните курсове и в отговор получавали благодарствена грамота на латински. Но днес, едва ли ще шашнеш някого със стафиди, затова обикновено се подарява бутилка пенливо вино. И вместо къпане, за първокурсниците се организира грандиозна битка с пяна.
