На днешната дата – 26 юли, но през 1928 г. в Ню Йорк е роден бъдещият режисьор Стенли Кубрик. Ето няколко известни негови признания.
„В училище не се научих на нищо. Не прочетох с удоволствие нито една книга и така, докато не станах на 19 години.“
Стенли Кубрик е слаб ученик и не е приет в университет. Той се интересува не толкова от заниманията в училище, колкото от фотографията. В продължение на година работи като фотограф на училището си. С първата си камера – Graflex – се обзавежда, когато е на 13-годишна възраст.
„Между хората и машините съществува дълбока емоционална връзка. На нас ни харесва как мирише фотоапаратът Nikon, как изглежда италианската спортна кола или новият ни магнетофон“ – споделя Кубрик.
На 18-годишна възраст той започва да снима за списание Look – фотографиите, които прави в периода 1946 – 1951q днес се пазят в библиотеката на Американския конгрес.
„Съгласих се да режисирам „Спартак“ с Кърк Дъглас, защото в продължение на две години нямах работа. Това е единственият филм, в който нямам само аз думата. Разочарован съм от филма. В него всичко е хубаво – с изключение на сценария“ – признава Стенли Кубрик.
Кърк Дъглас кани Стенли Кубрик за „Спартак“, но по време на работата по филма между тях възниква конфликт и те престават да бъдат приятели. След време Кърк Дъглас нарича някогашния си другар „талантливо говно“.
„Филмът трябва да е като музика, а не като книга. От него трябва да става ясно как се развиват чувствата и емоциите“ – вярва Кубрик.
През 1962 г. той се премества в Англия, където снима „Лолита“. Авторът на романа – Владимир Набоков е съавтор на сценария, който получава номинация за „Оскар“. Филмът печели няколко награди „Златен глобус“, включително наградата за режисура на Венецианския фестивал.
„Аз имам жена, три деца, три кучета и седем котки. Не съм Франц Кафка, който страда в самота“ – говори открито за личния си живот Стенли Кубрик. Той го прави, защото, докато снима филми, за него в пресата излизат материали, че или е безумно гениален, или е напълно смахнат.
„Без мен не се монтира нито един кадър – избирам всеки план, всеки кадър и оставям само това, което смятам за нужно. Филмовият процес се състои от три фази – пишеш сценария, снимаш и монтираш“ – разкрива Кубрик тайни от „кухнята“.
През 1964 г. излиза филмът му „Д-р Стрейнджлав или как престанах да се страхувам и обикнах атомната бомба“. Лентата, която се появява в разгара на Студената война, е сатира срещу военните програми на САЩ и надпреварата във въоръжаването. Тя получава четири номинации за „Оскар“, а от Британската киноакадемия е обявена за най-добър филм.
През 1968 г. филмът му „Космическа одисея 2001“ е номиниран за четири награди „Оскар“, но получава отличието само за визуални ефекти. Въпреки всичко е смятан за култов филм.
„Естественият и свободен човек това е злата и деструктивна личност. Така нареченото „добро“ е само начин, чрез който държавата, отчуждена от хората, ги подчинява на себе си и ги превръща в „бомби с часовников механизъм“ – обяснява Кубрик замисъла на филма си.
По време на снимките изпълнителят на главната роля Малкълм Макдауъл получава множество травми – в една от сцените му счупват ребра, в друга – така му увреждат окото, че загубва за известно време зрението си.
И докато Макдауъл трябва да се възстановява от травмите си, режисьорът Кубрик уверено твърди: „Предпочитам да вярвам, че моите филми са толкова добри, че вълнуват и при второто, и при третото, и при четвъртото гледане“.
И вероятно е прав – доказателство е „Сияние“, който Кубрик снима през 1980 г. по едноименния бестселър на Стивън Кинг – „Сияние“. В главната роля е Джак Никълсън, който се превъплъщава в обезумелия писател, скрил се от цивилизования свят в западнал хотел. Приходите от „Сияние“ са в размер на 44 млн. долара, а бюджетът на филма е 19 млн. долара.
„За да снимам филми, ме вдъхновяват тъкмо лошите ленти. Гледам всякакви бози и си казвам: „Аз, разбира се, нищо не разбирам от кино, но по-лошо нещо от това – дори и да искам – не бих могъл да направя“.
Последният филм на Стенли Кубрик е „Широко затворени очи“. Той изобилства от еротични сцени и е подложен на цензура в САЩ и Канада. Печалбите от него са в размер на 162 млн. долара, при бюджет – 65 млн. долара.
За цялата си 48-годишна кариера Кубрик снима 13 пълнометражни филма и е продуцент на десет от тях. В продължение на 20 години не дава нито едно интервю. Умира на 7 март 1999 г. от инфаркт.
