Търговете на скъпи картини вече се провеждат и онлайн. Но на екрана на телефона или на компютъра рядко могат да се видят страстите, които обикновено кипят в залите на аукционите, където понякога дори помръдване на веждата може да означава увеличаване на сумата с един милион. А на живо „вирусът“ на придобиването се комбинира с „вируса“ на съперничеството и дори картини със съмнителен произход или смущаващ вид се продават за десетки милиони. Да си припомним няколко от по-известните случаи.
„Спасителят на света“ на Леонардо е купена за 450 милиона долара. Но има изкуствоведи, които се съмняват, че това е работа на великия художник. „Тъмното петно“ в произхода на картината се появява при първата й „видима“ стъпка по света – на аукцион в Англия през 1958 г. тя е купена за 45 фунта, понеже се смята, че е на подражател на Леонардо да Винчи. Минавайки по знайни и незнайни криволичещи пътеки, тя се явява с гръм и трясък в Националната галерия в Лондон през 2011 г. и е изложена като шедьовър на Леонардо. Преди това, през 2005 г., картината е купена от американски арт дилър за около10 хиляди долара. Той я реставрира и търси мнението на експерти за авторството й, след което с появата й в Лондон разбива всякакви обвинения, свързани с нейната автентичност. През 2013 г. платното е предложено на търг в „Сотбис” за 75 милиона долара и стига цената от 127.5 милиона – дадени от руския колекционер Дмитри Риболовлев. През 2017 г. на търг на „Кристис” след рекламирането й като „Мъжката Мона Лиза“ и последната творба на гения Леонардо” картината сменя собственика си за 450 милиона долара, като бие всички рекорди, и отива да краси палатите и яхтата на саудитски принц.
„Три проучвания на Лучиан Фройд” („Three Studies of Lucian Freud“) на Франсис Бейкън (1909-1992) е купена за 142.4 милиона долара. Наистина, не може да се отрече фактът, че Бейкън е смятан за втория най-голям художник на ХХ век след Пабло Пикасо. На картината-триптих е изобразен приятелят му, също художник, Лучиан Фройд – внук на известния психоаналитик. Двамата са много близки – често посещават лондонските пъбове и кафенета, заедно излагат на Венецианското биенале. Но след това се скарват. През 70-те години на миналия век трите части на триптиха отиват у трима колекционери – в Рим, Париж и в Япония. След време „се събират“ и през 2013 г. триптихът достига 142.4 милиона долара на търг на „Кристис”. Така става най-скъпата творба на английски художник. Може да се добави, че през 2016 г. от дома на колекционер в Мадрид са откраднати пет платна на Бейкън, оценени на около 30 милиона евро.
„Номер 5, 1948“ на Джаксън Полак (1912-1956) е продадена на аукцион на „Сотбис” за 140 милиона долара. Така отива при мексиканския милиардер Дейвид Мартинес, известен колекционер. Предишният собственик Дейвид Гефън е дал за нея 47 милиона, а първият – Алонсо Асорио, художник и търговец на произведения на изкуството – само петстотин долара. Тогава при транспортирането на творбата – размерите й са около 120 х 240 см, тя е повредена и Полак предлага да я поправи, но за по-лесно я рисува наново, надявайки се, че собственикът няма да забележи. Така и става. В това няма нищо учудващо, като познаваме творческия метод на експресиониста абстракционист – той поставя на земята лист от фиброкартон и започва около него нещо като танц, нанасяйки върху платното с четки и спринцовки течни бои. Заради тази своеобразна техника той получава прозвището Джак Пръскача.
„Супрематична композиция“ на Казимир Малевич (1879-1935) е продадена за 85.8 милиона долара. А какво е супрематизъм? Това е стил в абстрактната живопис, по-висша форма на абстракционизма. За първа такава картина се посочва „Черният квадрат“ на художника. „Супрематичната композиция“ е рисувана през 1916 г. и се смята за най-скъпото произведение на руски художник, продадено на явен търг. Пътят й е криволичещ: през 1927 г. Малевич я излага с други свои творби в Германия; връща се в СССР, като я оставя на съхранение у немския архитект Хуго Херинг (1882-1958); след смъртта на архитекта е изложена в амстердамски музей, но след 2000 г. е върната на наследниците на Малевич и през 2008 г. те я продават на търг за 60 милиона; през 2018 г. неизвестният собственик я предлага на търг в „Кристис” и взима за нея 85.8 милиона.
„Портрет на доктор Гаше“ на Ван Гог стига до рекордните 82.5 милиона долара на търг на „Кристис” през 1990 г. и става притежание на най-богатия японец по онова време Рей Сайто. По-интересното е, че японецът иска след смъртта му картината да бъде изгорена с него. Следва скандал, милионерът казва, че се отказва от идеята, но след смъртта му през 1996 г. следите й не са много ясни; говори се, че е попаднала у италиански любител на художника, който не търси известност. Самата история на шедьовъра е любопитна. Ван Гог рисува две такива картини, едната подарява на доктор Гаше. Тази на Гаше се намира в музея „Орсе“ в Париж. А останалата у автора след смъртта му става притежание на сестра му, която я продава на неизвестен колекционер; през 1910 г. се появява на изложба на постимпресионистите в Лондон, а през 1911 г. влиза в музея „Щедел“ във Франкфурт на Майн. През 1937 г. нацистите свалят портрета от експозицията като упадъчно изкуство. Според някои Гьоринг го продава на холандски търговец, той пък – на колекционер, който забягва в Съединените щати. А има и една „конспиративна“ теория – тъй като д-р Гаше освен лекар бил и художник, че това е негов автопортрет и не е излязла из под четката на Ван Гог.
„Портрет на Анхел Фернандес де Сото“ на Пабло Пикасо сменя собственика си за 51.9 милиона долара през 2010 г. На картината е Анхел де Сото – приятел на Пикасо от Париж, от 1899 година. Двамата делят едно ателие и дружат до смъртта на Анхел през 1938 г. в Гражданската война в Испания. Творбата е от „синия“ период на Пикасо – създадена е през 1903 година. Британският композитор Ендрю Лойд Уебър я придобива през 1995 г. на аукцион в Ню Йорк за около 26 милиона долара. През 2006 г. композиторът решава да я продаде на търг, но наследници на стария притежател претендират, че той няма това право. Минават четири години за изясняване на случая и „реабилитиране“ на „Любителя на абсент“ – другото име на творбата, докато стигне до търга през 2010 година.
„Момиче с балон“ на Банкси е оценена за 1.4 милиона долара на аукцион на „Сотбис” в Лондон през 2018 г. В случая не цената прави впечатление, нито историята на картината до момента. При този търг са интересни две неща: едното е самоличността на художника на графити, който поддържа от години своята анонимност; другото – случилото се след продажбата на творбата. След удара на чукчето, обявяващ края на наддаването, заработва шредер (устройство за унищожаване на документи, което ги реже обикновено на тесни ленти), монтиран в рамката на картината и платното ефектно се самоунищожава, превръщайки се в лентички. Най-вероятно Банкси присъства в залата и лично активира шредера. Купувачката на „Момиче с балон“ обаче не се отказва от придобивката и плаща сумата за творбата, която в този си вид е преименувана от художника в „Любов в кошчето за боклук“. От аукционната къща веднага се застраховат, като заявяват, че и те са били изненадани от това шоу на ексцентричния творец. Шоу, което би било невъзможно в сегашния онлайн режим на аукционите и търгове на картини.
