В последния брой на списание Banker Special, който от месец е в дистрибуторската мрежа, може да прочетете интервюто с вицепрезидента на България Илияна Йотова, направено от Силвия Джагарова и Калоян Атанасов. Публикуваме го за онези, които не са успели да си купят списанието.
Вицепрезидентът на Република България Илияна Йотова е завършила българска и френска филология. Специализирала е в Национално училище по администрация на Франция (ENA), през което са минали френски президенти и премиери, и в Центъра по европейски науки в Страсбург.
Кариерата й започва като репортер в Българската национална телевизия и минава през голямата школа на Хачо Бояджиев като директор на „Новини и актуални предавания“ и вoдещ на „По света и у нас“. Гeорги Първанов и Николай Добрев я канят за директор на Пресцентъра на БСП. През 2005 г. става народен представител в 40-то НС.
Опитът на Илияна Йотова като журналист и умението да говори кратко, с най-точните думи, за да могат посланията й да бъдат разбрани, много й помага в Европейския парламент, чийто член е в продължение на 10 години.
Зам.-председател е на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи.
Сред основните теми, по които работи в качеството си на евродепутат, са: борбата с тероризма, корупцията и прането на пари, защитата на личните данни, бежанската криза, приемането на България в Шенгенското пространство. Автор е на доклади и предложения в европейското законодателство за справяне с миграционната криза. В Комисията по регионално развитие става автор на първия доклад на Европейския парламент за политиката на сближаване в планинските региони.
Илияна Йотова е автор на единствения засега доклад за Черно море, приет с внушително мнозинство.
Омъжена е за един от най-известните в страната ортопеди. Проф. д-р Андрей Йотов е началник на Клиниката по ортопедия и травматология в УМБАЛ „Софиямед“ и е национален консултант. Двамата имат син – Марин. Йотова владее френски и английски.
Госпожо Йотова, във вътрешен план как бихте оценили последните пет години, през които бяхте вицепрезидент на България?
– В този период се случи нещо много важно. Повярвахме като общество, като граждани, че можем да променяме страната си. България се събуди на площадите на протестите. За първи път от много време протестните шествия не бяха само социални, а за истинска демокрация, за реабилитация на изгубените ни права, за разрушаване на политически модел, стягащ като примка с безнаказаност, корупция и беззаконие. Безскрупулното заиграване с естествените страхове на хората, печеленето на съмнителни дивиденти като „спасители“ от бившите управници, липсата на елементарен план за управление на кризата се върнаха към тях като бумеранг и преляха чашата на търпението.
Ще запомним 2020-а като годината на най-тежките изпитания, свързани с пандемията, но и като годината на надеждата. И ако 2021-ва беше година на прелома, то трябва да работим следващите години да бъдат години на съзиданието.
Един от лайтмотивите на кандидат-президентската Ви кампания беше необходимостта от промяна, какви ще са приоритетите Ви за втория мандат?
– Ще продължим с възстановяването на държавността. Знаем, че това е дълъг процес, който не приключва с края на изборния ден. Имаме желание за работа с всички институции, за да освободим страната от хватката на зависимостите и схемите, иначе промяната е невъзможна. Това е първото условие, за да се отлепим от дъното, в което ни натикаха последните 12 години.
Срамота е страната ни да бъде нарицателно име за най-лошите показатели и тенденции в цяла Европа. Другите европейски страни ще трябва да възстановяват икономиките си постковид, а ние ще трябва да започнем да я изграждаме. Недоверието и скептицизмът на голяма част от хората в България са факт, документиран и на избори.
В дълг сме към тях – заради тях и заради името на страната си. Приоритет в работата ми са политиките със сънародниците ни зад граница. Положихме основите на много ползотворни контакти с българи от всички точки на света, заедно постигнахме успехи в различни области.
Имаме още какво да свършим. Вярвам, че следващо парламентарно мнозинство и кабинет ще ни подкрепят и ще успеем да създадем Български културен институт по примера на Гьоте институт или Сервантес – институцията, която да върне авторитета ни в света на една от най-старите държави и да имаме заслуженото си самочувствие на българи.
Планирам и голям международен форум с представители на страните, които пишат на кирилица. Трябва да пресечем тенденциите за заменянето й с латиница, да върнем славата й и да обясняваме откъде е тръгнала.
Делото на Кирил и Методий и техните ученици успя благодарение на тогавашната българска държава, от България се разпространи книжнина и култура към другите славянски народи.
Около кои национални каузи трябва да се обедини българският народ?
– Няма по-обединяваща кауза от бъдещето на децата на България, от това всяко българско дете да има равен старт в живота, независимо дали е родено в най-малкото село или в големия град, дали произхожда от бедно или заможно семейство.
Как оценявате свършеното от служебния кабинет за последните седем месеца?
– Високата оценка не я давам аз, дават я фактите и общественото мнение. Служебното правителство изгради стабилна основа за следващ редовен кабинет, вдигна високо летвата. За първи път служебен кабинет работи два пъти по-дълго от предвиденото по Конституция заради невъзможността да бъде излъчено и формирано редовно правителство.
Президентът рискува като предложи екип от експерти с различни политически възгледи, но той се оказа успешен. Никой от тях не си позволи да превърне своето министерство в запазена партийна територия или отделна губерния. Залогът за този успех е в ясните и категорични политики, в резултатите, за които настояваше президентът, в независимостта и професионализма на министрите.
Няма социална програма или инициатива, която да бъде магическа пръчка, ако правителството, в търсене на глобалните решения, забравя за малкия човек. Това няма как да го допуснем.
България отдавна не е имала министър-председател като Стефан Янев, който да внушава стабилност, умереност и сигурност. Министри от този кабинет за първи път се явяват на избори и ги печелят. В експертизата и решителността на министри като Бойко Рашков и Гълъб Донев не може да има съмнение. Според мен, ако се формира редовно правителство по подобен начин, има всички шансове да успее.
Смятате ли, че има предпоставки парламентарно представените партии в следващия парламент да успеят да излъчат кабинет?
– Да, по всичко личи ще успеят да съставят кабинет. Харесвам начина, по който се направиха експертните консултации, прозрачно пред всички. Можахме да чуем предложенията и вижданията на партиите, които вероятно ще управляват заедно.
Така ще преценим и компромисите, които неизбежно ще бъдат направени, без пазарлъци и задкулисие. Дано не се спънат в персоналните предложения. Ново роене на „калинки“ не бива да се допуска.
Европа, а и целият свят изглежда навлизат в тежка икономическа и финансова криза, според Вас какво трябва да направят институциите ни на национално ниво, за да смекчат негативните ефекти върху българите?
– В средата на миналата година ЕС взе безпрецедентно решение за справяне с последствията от COVID-19 – 750 милиарда евро, които да подпомогнат държавите членки. Всяка страна трябваше да предложи своя план за възстановяване и да го защити пред ЕК, за да се възползва от своя дял от тези средства.
Служебният кабинет значително подобри проекта, наследен от ГЕРБ, и го депозира в Брюксел. Искам да кажа много добри думи за вицепремиера Пеканов – млад човек, изключителен професионалист, който въпреки съпротивата и интересите от много страни успя да го внесе в ЕК.
България има нужда от цялостна програма за развитие и от умно и отговорно правителство. Политиката на парче и тържеството на корпоративните и личните интереси ни доведоха дотук.
Сега започва най-трудното – не да ги „вземем парите от Брюксел“ както до сега, а действително да се прави бизнес с тях, да се изгражда конкурентноспособна икономика. Според мен приоритетно във високите технологии, в туризма, малките и средните фирми.
В каква посока трябва да е ориентирано бъдещото икономическо развитие на страната ни на фона на предстоящите глобални промени, породени от Зелената сделка и други ключови стратегии на ЕС?
– Надявам се новото правителство да продължи да прави политика така, както участниците в преговорите започнаха – прозрачно и с максимален обществен диалог. Казвам го неслучайно, защото ни е необходим максимален консенсус каква точно икономика искаме да развиваме и как си представяме България в следващите десетилетия.
Няма защо да бягаме от собственото си мнение и интерес, когато става дума за решения на европейско ниво. Време е да приключим с „yes“ политиката. Очевидно е, че Европа има и ще има тежки проблеми в енергийната система. Зелената сделка може да бъде успешна само ако е реалистична.
Трябва да се дава по-голяма свобода на държавите-членки за маневри. За нас е по-добре да развиваме ядрената си енергетика, безопасна според най-новите технологии. Време е Европа, а и ние да кажем, че т.нар. Трети енергиен пакет трябва да се преосмисли, защото предизвиква кризи или поне не дава решения както при сегашния ценови шок на електроенергията.
Когато искаш да си енергийно осигурен, това не те прави евроскептик, а точно обратното.
Гарантирането на доходите, ежедневното преодоляване на върлуващите кризи, справянето с инфлация и галопиращи цени, ваксинационен процес – това са много по-важни решения от безкрайните
препирни кой кой е във властта.
Надявам се новото управление да прекрати безогледния лобизъм в енергийните проекти и над всичко да е националният интерес. Зелената икономика не е само енергетика. Имаме нужда от цялостно преосмисляне на българската икономика, на ресурсите, на източниците, на инвестициите, на работната ръка. За това ни трябват просветени хора.
България е с най-висок дял хора в ЕС, застрашени от бедност и социална изолация – близо 33% от населението. Как според Вас трябва да се помогне на тези хора да бъдат пълноценни граждани?
– Бедността не се лекува с подаяния. Добавките за пенсиите не могат да бъдат постоянна политика, необходимо е преизчисляване и идеите, които се чуха по време на експертните консултации, заслужават да се реализират в адекватен закон. Трябва да продължи подпомагането на малките и средните фирми, за да не фалират и да няма изхвърлени хора на улицата без работа.
Защо не за най-пострадалите и безплатни ваучери с определена сума, както правят например в САЩ?! За справянето с бедността началото е образованието. Почти няма сектор от българската икономика, който да не се оплаква от липсата на професионално подготвени хора. Колкото и международни програми да има, не могат да заместят липсата на професионални училища. Същото е и с висшето образование. Връзката между обучение и бизнес е в сферата на добрите пожелания или за европейските доклади.
Най-важното е не математическата формула за разпределение на постовете, а грамотността на бъдещите управляващи.
Самата държава се нуждае от по-адекватна преценка от какви кадри ще има нужда през следващите десетилетия. Регионалните дисбаланси, обезлюдяването са следващата голяма тема. Милиони, изхарчени за стратегии, резултат – обратно пропорционален. До вчера бяхме свикнали да говорим само за Северозападния регион, днес ситуацията в Североизточния не е по-розова.
Какви мерки според Вас са необходими, за да се справи България с COVID-19 кризата?
– Колкото може повече ваксинирани хора, убедени, че трябва да го направят заради себе си и своите близки, заради всички нас като общество. Разяснителната кампания е много слаба, да не кажа никаква.
Скъпоструващи инцидентни клипове по телевизиите не могат да убедят никого. Като не можем сами, да бяхме взели чужди стратегии. Осигуряване на болниците с всичко необходимо, средства не могат да бъдат пестени. Навременна здравна помощ за всички българи, независимо къде живеят. Слава богу, че времето не достигна на хора като бившата зам.-министърка на здравеопазването Жени Начева да закрият общинските болници. Какво щяхме да правим днес при тази здравна криза?!
Мотивиране на лекарите и медицинските служители и финансово, и като статут. Когато кризата отминава, много лесно и бързо забравяме, че те са нашите спасители.
Застъпник сте за много социални каузи, кои според Вас са най-важните въпроси пред българското общество в момента?
– Да помогнем на най-пострадалите да се справят с болестите, недоимъка и скъпотията. Наред с всички проблеми, за които говорихме, ще изтъкна още един много обезпокоителен, който разяжда тъканта на обществото – разделението и омразата. Живеем в разтрогнато общество – виждаме в опонента враг, а не човек, чиито мисли трябва да чуем.
Трагичните случаи на физическа агресия и домашно насилие, което за съжаление често наблюдаваме, ни напомнят какво раждат отчуждението, озлоблението, липсата на съпричастност. Често разсъждавам по въпроса дали животът ни направи такива или умишлено години наред хора с управленски амбиции ни насъскваха едни срещу други, верни на максимата „Разделяй и владей“.
Кризите, които ни застигат една след друга, ни показват по болезнен начин, че само заедно можем да се справим. Принципът „Всяка коза за свой крак“ не може да важи за едно цивилизовано и модерно общество на 21 век.
Какво бихте пожелали на българския народ за Новата 2022 година?
Здраве, здраве и пак здраве! Онази вътрешна свобода, която ни прави силни и ни дава самочувствие! Спокойствие и сигурност – от това се нуждаем най-много, защото само така ще осъзнаем, че имаме бъдещe!
