В последния брой на списание Banker Special, който от месец е в дистрибуторската мрежа, може да прочетете интервюто с посланика на Финландия у нас – Н.П. г-жа Кристина Кувая-Ксантопулос, направено от Калоян Атанасов. Публикуваме го за онези, които не са успели да си купят списанието.
Посланикът на Финландия Н.П. г-жа Кристина Кувая-Ксантопулос е родена на 29 ноември 1967 година във Куопио, Финландия. Магистър и доктор по Социални науки на Universtity of Jyväskylä. Започва като журналист, след което е научен работник и лектор в University of Jyväskylä. Кариерата й преминава през Фонда на ООН за развитие на жените UNIFEM в Нигерия.
От 1999 г., Кристина Кувая-Ксантопулос заема различни позиции към Министерството на външните работи на Финландия, включително Аташе в Департамент за Африка и Близкия изток, Ръководител на екипа за Политика за развитие, Командирован национален експерт към Европейската комисия, Директор, Отдел за секторна политика в Департамент Политика за развитие и Заместник генерален директор, отдел за Африка и Близкия изток.
Работила е и в дипломатическите мисии на страната си като втори секретар във Филипините (2000-2003) и съветник във Посолството на Финландия в Атина (2003-2005, 2006-2007).
Членува в борда на Световния институт за изследвания на икономиката на развитието (UNU WIDER), 2014-2017, 2018-2020, в борда на Финландския фонд за индустриално сътрудничество, ООД (Finnfund), 2016-2020 г., заместник-председател на борда през 2020 г., и председател на борда на Uongozi Institute (Танзания) от 2018 г. досега.
Ваше Превъзходителство, посланик сте на Финландия в България от една година. Какви са впечатленията Ви от страната ни до момента?
– Моите впечатления от България са абсолютно положителни, въпреки проблемите с COVID-пандемията, която бе около нас през цялото това време. Хората тук са много любезни, приятелски настроени и интересни, в страната ви открих невероятни места и вълнуващи предизвикателства в професионално отношение. Разбира се, тази година бе необичайна за България не само заради COVID-19, но и заради политическата ситуация. Но се радвам, че съм посланик на Финландия в толкова завладяваща страна като България.
Вие сте Доктор по социални науки, защо избрахте дипломацията и как образованието Ви помага за професионалната кариера?
– Да, доктор по социални науки съм, но всичките ми разработки и тезиси са по въпроси от международно естество, това са темите, които ме привличат още от самото начало на кариерата ми. Работила съм и за международни организации, където придобих ценен опит, но в крайна сметка избрах да представлявам Финландия и ценностите, които страната ми олицетворява, като посланик пред света.
Докторантурата по социални науки ми помогна да развия аналитичните си способности и да резюмирам всичко, което чета, виждам и чувам. Това е един от ключовете за успешната професионална кариера на един дипломат – да анализира обществените процеси и да предоставя информацията на правителството в страната си.
Работили сте в дипломатическите мисии на Финландия във Атина, Филипините… Къде се сблъскахте с най-трудните и къде най-вълнуващите предизвикателства?
– Работата на дипломата във всяка една държава крие своите вълнуващи, както и трудни моменти. Ако трябва да посоча пример за професионално предизвикателство, във Филипините имахме ситуация на криза със заложници, която продължи няколко месеца. Трябваше да гарантираме здравето и безопасността на заложниците, както и да се справим в напрегната политическа ситуация. Това беше трудно, но и важно предизвикателство от гледна точка на професионалния ми опит. За щастие то завърши с положителен изход, което бе много удовлетворяващо за мен.
В Гърция бях по време на Олимпийските игри Атина 2004. За един дипломат е прекрасно преживяване да се потопиш в атмосферата на такова събитие, да помагаш в организацията му, да посрещаш политиците от най-високо ниво на страната си.
Как COVID-19 повлия на политическите и дипломатическите отношения?
– Дипломацията, както и политиката изобщо, е преди всичко комуникация, връзки, срещи с хора… Много въпроси могат да бъдат решени дистанционно в онлайн среда, но срещите и визитите са в ядрото на дипломацията. И затова нещо липсва, когато тези събития не могат да се случат. Смятам, че пандемията ни повлия професионално, и се надявам, че ще се върнем към нормалния начин на комуникация. Но и дипломацията, както и другите аспекти от живота ни, се промениха и приспособиха към тази ситуация. А ние се научихме да разрешаваме проблеми от разстояние.
Как Финландия успява да управлява тази здравна криза?
– Предвид актуалната ситуация с коронавируса в глобален аспект, смятам, че все още живеем в условията на пандемия и не можем да правим констатации, че сме преодолели кризата. Да, Финландия се справя добре в някои аспекти, и затова има определени причини. Финландското правителство реагира своевременно и адекватно, а гражданското ни общество разбра ролята си за овладяването на кризата и спазваше инструкциите на властите.
Смятам, че важен фактор е и равнопоставеността във финландското общество, както и добре функциониращата здравна система в страната ни. Има един детайл, който бих искала да споделя – ако във Финландия някой гражданин се зарази с COVID-19 и трябва да бъде поставен под карантина, социалната ни система покрива финансовите загуби, които ще претърпи въпросният човек. Така че той може да си остане вкъщи, а не да ходи на работа и да разпространява вируса.
Близки ли са българите и финландците като манталитет и мироглед?
– Да започнем оттам, че и Финландия, и България сме държави-членки на ЕС и споделяме фундаменталните европейски ценности. Освен това сме сравнително малки държави спрямо европейския контекст, географски разположени по-скоро в периферията на съюза. Тези фактори се отразяват на манталитета и мирогледа на нашите народи. България има прекрасна природа, вече имах удоволствието да направя няколко разходки до различни дестинации и усетих, че българите, както и финландците, обичат природата си и искат да прекарват повече време навън.
България и Финландия имат дългогодишни традиции в двустранните отношения. Как се развиват нашите икономически, политически и културни отношения сега? В кои области сте доволни от постигнатите резултати и къде нещата се нуждаят от подобрение?
– Наистина, имаме дългогодишни традиции в двустранните отношения, и те продължават да са отлични, както винаги са били. Европейският съюз е основната рамка в нашето сътрудничество, с главните му въпроси като изменението на климата, търговските регулации, международните отношения. По тези теми ще работим най-усилено. И България и Финландия са проевропейски ориентирани, привърженици са на силен и обединен Европейски съюз. Така че заедно можем да направим още за заздравяването и засилване на влиянието на Евросъюза.
Финландските компании инвестират ли в България, както и българските във Финландия?
– Това е една сфера, в които бих искала да видя подобрение. Преди COVID-19 търговските ни отношения вървяха във възходяща линия, но може да се направи и повече. Финландия е известна с IT сектора си и с напредналата дигитализация, а България в момента развива много силно именно IT и дигитализацията. Така че, това е ниша, в която можем да си сътрудничим.
Вие сте проактивен посланик, кои са двустранните проекти или събития, по които работите в момента?
– По отношение на двустранните проекти, по които работим, бих искала да отбележа няколко неща. Едното е кръговата икономика, за която вече организирахме едно събитие съвместно с българските си партньори. Отворени сме към сътрудничество в сферата на образованието, където можем да споделим полезен и за двете страни опит. За дигитализацията и доброто управление вече споменах. Разбира се, работим и по няколко проекта в сферата на културата като изложби, концерти, кино… Това са неща, които ще продължим да развиваме.
Какво не знаят българите за Финландия? Как бихте представили вашата страна например като туристическа дестинация?
– Много българи са запознати с Финландия като туристическа дестинация и получавам изцяло положителни отзиви. Като посланик на страната си в България, това не може да не ме радва. Има много неща, които могат да се видят във Финландия, и бих поканила всички българи да я посетят и да ги открият сами за себе си.
Всички знаем, че Дядо Коледа идва от Финландия, затова едно пътешествие до Лапландия е сбъдната мечта за всяко дете. Но Финландия е богата и с културата и архитектурата си, с изкуствата, с дизайна… Както отбелязах, ние се гордеем и с нашата природа. А ако искате да преживеете нещо неповторимо – заповядайте на сауна! Финландия е с население 5.6 млн. души, а имаме повече от 3 млн. сауни.
Спортувате ли, имате ли някакви хобита?
– Тук в България се върнах към едно от старите си хобита – джогингът, и отново го практикувам с голямо удоволствие. Във Финландия хобито ми бе плуването в ледени води. Това може да се смята за екстремен спорт, но всъщност е доста релаксиращо и прогонващо стреса преживяване. Препоръчвам на всеки да опита, ако посети Финландия. Сред другите ми хобита е литературата. Чета и българска литература и много я харесвам. Обичам и музиката. Друго хоби ми е и изучаването на чужди езици – в момента уча гръцки, имам чудесна учителка, която постоянно ме окуражава да продължавам напред.
Кои са вашите предпочитани места за семейна почивка или за приятен уикенд?
– Семейството ми произхожда от две държави – Финландия и Гърция, затова и ваканциите ни най-често са в тези две страни. Обичам гръцкото море, островите и планините, там винаги релаксирам чудесно.
Намирайки се в България, мога да отида до Гърция за уикенда, например Солун е чудесно място за посещение. Във Финландия имам няколко любими места, бих споменала Порво – малък град близо до Хелзинки. Това е място с много история, оригинална архитектура, уютни ресторанти, кокетни магазини, приятни и красиви улици… Чудесно място за посещение дори за един ден.
Как и къде ще празнувате Коледа, имате ли някакви специални традиции?
– Последната Коледа прекарахме в България и тази година смятаме отново да я празнуваме вкъщи. Празничната вечеря и хубавото вино са част от традициите ни. Но ние имаме една специална традиция – дори да празнуваме у дома в неофициално облекло, на масата слагаме най-красивите си сребърни прибори и кристални чаши.
Какво бихте пожелали на българите и финландците за предстоящата 2022 година?
– На първо място искам да пожелая здраве и издръжливост на всички нас, за да преодолеем тази тежка пандемия. Да работим заедно и с общи усилия да постигнем това.
Искам да пожелая на българите и финландците да се чувстват щастливи граждани на своите държави и на Европейския съюз. Нека бъдем горди, че сме част от европейското семейство и да работим за още по-сплотен и обединен съюз през идващата 2022 година.
