През последните дни вестниците в Германия поставят един и същи въпрос: Ще заведе ли дело вътрешният министър Хорст Зеехофер срещу журналистката Хенгаме Ягубифара?
„Изясняването на този въпрос изисква да си създадем голем, големи, грижи“ отговаря Хорст Зеехофер. Защо случаят е толкова сложен?

Министър Хорст Зеехофер е от онази порода политици, които не се плашат от скандали. Той не е особено предпазлив, когато разговаря с журналисти. И след като в резултат на коментар, публикуван в края на миналата седмица, той заплаши авторката му – Хенгаме Ягубифара – със съд, всички в Германия започнаха да залагат – ще го направи ли или не. Ягубифара има както поддръжници, които смятат, че свободата на словото е неприкосновена, така и критици, според които тя си е позволила твърде много с идеята да си спечели скандална известност.
Спорният коментар
Заглавието на коментара в TAZ e „All cops are berufsunfähig“ – „Всички ченгета са неспособни да упражняват професия“, като понятието berufsunfähig се употребява в случаите, когато човек е инвалидизиран заради някакво тежко заболяване и поради това не е в състояние да работи. В него едновременно са използвани и английски, и немски думи, тъй като журналистката взима повод за коментара си от полицейското насилие в Съединените щати и след това се прехвърля в Германия. Започва да развива хипотезата какво би се случило, ако полицията изчезне като институция – къде ще отидат да работят всички полицаи. Ето кратък пасаж от коментара, чийто последен абзац предизвика най-бурни реакции и обвинението на Зеехофер, че с него е довела до размириците в Щутгарт, при които с бoйни викoвe млaдeжи aтaкувaха пoлицaи и нaпaдaха бeзрaзбoрнo витрини, плячкocвaха и унищoжaвaха цeли мaгaзини с възгласи Fuсk thе Pоliсе.
Преводът на коментара по никакъв начин не може да предаде експресивния стил, изпълнен с много образи – асоциации, лесно разбираеми за немския читател, но изискващи повече обстоятелствени пояснения за хора, които не живеят в Германия:

„И така – какво да правим с над 250 000 души, които вече няма да имат работа? Просто да им измислим нови професии? Защото това бе много ефективно решение след 1945 г.? Грешен отговор. Но кои сфери на труда биха били подходящи за тях?
Със сигурност не е и социалната дейност. Проблемът няма да се реши само като се смени полицейската униформа с тази на работещите в социалните служби – обувки Birkenstocks и ленени панталони. Дали за тях може да се намери работа като общински чиновници, учители, представители на съдебните органи, политици, лекари или сили за сигурност – не, за тях е изключено да заемат позиция, при която ще упражняват власт над други хора. Честно казано едва ли някой би допуснал те да се занимават с животни. Моля ви – не искаме да се отглеждат още Чикоси! (Тук авторката има предвид един случай от 2018 г., когато куче, на име Чико, убива двамата си собственици. В резултат на това е умъртвено с инжекция. Преди приспиването му редица организации протестират – смятат, че убитите му собственици са виновни, защото те са го отглеждали при ужасни условия – държали са го заключено в тясна в клетка, от която не са го пускали да излиза – бел. моя.)

И в сектора на услугите за бившите полицаи много трудно ще се намери работа. Очаквате, че ще ви доставят поща ли? Забравете. Може да получите писмо бомба между доставените книги или поръчаните обувки. Също е твърде рисковано да ги оставите да работят върху тялото ви – да ви татуират или да ви оформят прически. Дори не бих им позволила да правят педикюра ми. Пилата за нокти също е оръжие.
За тях не са подходящи и магазините, където продават компютри, не става да работят на бензиностанции или в автосервизи. Не трябва да се доближават до нищо, от което могат да направят бомба или някаква запалителна смес. Не трябва да се допуска да работят с технологии. И нищо свързано с кулинарния сектор, защото има голям риск да ни отровят. Не е добро решение и да им се предложи работно място в сферата на културата – включително в книжарници и кина. Та как ще оформят в нещо интелектуалните си идеи? Ами работа в градинските паркове? Хъм. Това би ги доближило твърде много до някои идеологии за чистата раса.
Не е нужно дори да споменаваме биологичните ферми, които вече са много модни места за реализация на неонацистите. Ами ако просто им позволите да рисуват керамика? Не. Твърде очевидно е, че ще започнат да произвеждат сервизи за чай със свастики, а с постъпленията от продажбите ще финансират бъдещата си терористична мрежа.
Но ето, че изведнъж ми хрумна подходяща възможност: депото за отпадъци. Но не от онзи тип боклукчии, които работят с ключове от къщите (Вероятно авторката има предвид по-скоро хигиенистите – бел. моя), а онези, които работят директно на сметището – там, където ще са заобиколени от купища боклуци. Сред себеподобоните си полицаите със сигурност ще се чувстват най-комфортно.“
Хенгаме Ягубифара – Autor:in

Хенгаме Ягубифара е родена през 1991 г. в Кил. Родителите й са иранци, емигрирали в Германия. Завършва медийни културологични науки и скандинавистика във Фрайбургския университет, а после продължава следването си в шведски университет, където бакалавърската й теза е на тема „Цветът розово във феминисткия дискурс“. Малко по-късно започва работа във феминисткото списание Missy Magazine. Въпреки че обявява себе си за представител на третия пол – т.е. не иска да се определи нито като мъж, нито като жена, най-често говори за себе си в женски род. В изданията, за които пише, е обявена като Autor:in (автор:ка, въпреки че заради предлога „in“ (във, вътре) това изписване може да се преведе и като „автор, който пише за нещо, в което е много „навътре“). В текстовете си често споделя, че още от тийнейджърските си години страда от депресия. Обяснява, че споменава този факт, тъй като би искала в публичното пространство повече да се говори за депресиите и психическите проблеми на хората.
Миналата година заедно с още няколко журналисти издава книга, озаглавена „Вашата родина е нашият кошмар“, в който в текстовете е изразена тревога срещу антимигрантските настроения, засилили се през последните години.
Обществената реакция

Коментарът предизвика много гневни реакции и министър Хорст Зеехофер бе категоричен, че ще съди журналистката. Според него с думите си Ягубифара не само подронва авторитета на полицията, но и подстрекава към извършване на нападения срещу органите на реда. По-конкретно Зеехофер имаше предвид, че точно ден след публикуването на коментара в Щутгарт се случиха масовите нападения срещу полицаите.
Историята със заплахата стигна и до канцлера Ангела Меркел, която помоли Зеехофер за среща. Преди това до нея бе изпратено открито писмо, в което редица журналисти от различни печатни издания и електронни медии пишеха, че министър Зеехофер грубо потъпква свободата на словото и че е абсурдно той да свързва журналистическия коментар с действията срещу полицаите в Щутгарт.
В резултат на бурната обществена реакция Зеехофер даде сигнал, че поне за известно време ще отстъпи от решението си да съди журналистката, тъй като обяви, че първо ще се консултира с юристи. Иначе срещу коментара на Ягубифара в съда бяха внесени няколко жалби – и от страна на Германския полицейски съюз (DPolG), който обвини журналистката в „подбудителство към агресия и други възможни престъпления“, и от страна на синдикат на органите на реда и на Беаткрикс фон Сторх – политик от „Алтернатива за Германия“.

В същото време сред журналистите в TAZ се оказа, че не всички колеги стоят твърдо зад Ягубифара. Главната редакторка на изданието – Барбара Юнге написа: „Да описваш хората като боклуци, без значение каква професия упражняват, коренно противоречи на разбиранията на TAZ, които са насочени към изграждане на едно по-хуманно общество“. Саския Хьогл, редакторът, отговарящ специално за коментарните рубрики в TAZ, от своя страна обясни, че вътрешноредакционните вълнения около текста на Ягубифара показват, че журналистическата солидарност не е нещо, което се проявява на мига и без всяко колебание“.
Самата Ягубифара отказва коментар по случая и не желае да съдейства на органите на реда за подадените срещу нея жалби.