Мачу Пикчу (на кечуа: Machu Pikchu, буквален превод „Стар връх“) е съвременното име на архитектурен комплекс в южната част на днешно Перу, построен от инките през 15 век. Той влиза в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО от 1983 г.
Дворците, храмовете и домовете са на 2 430 m надморска височина в Андите. Наричан е още „Изгубеният град на инките“.
Създаден е като свещена планинска резиденция на великия владетел на инките Пачакути век преди неговата империя да падне, тоест приблизително към 1440 г., и е функционирал до 1532 г., когато испанците нахлуват в територията на империята.
Комплексът е изграден от страшно тежки гранитни камъни, което и до днес остава пълна мистерия. Имайки предвид времето, по което е строен, тогава не е имало машини или транспортни средства и камъните са били избутвани или издърпвани само с човешка сила.
А камъните са издялкани по толкова специален начин, че дори не се налага използването на хоросан или друга спойка между тях.
Испанските конквистадори унищожават повечето градове на инките, но за щастие не откриват Мачу Пикчу. Така комплексът днес е едно от Новите седем чудеса на света и привлича стотици хиляди туристи.
