Сара Бифен – художничката без ръце, но с голямо сърце

В днешно време, макар и с известни подобрения, хората, родени без ръце или крака, все още биват гледани с презрение от голяма част от обществото. Също както техните предци преди почти 200 години. Но англичанката Сара Бифен е идеален пример за това, че със силна воля, желание и любов в сърцето, човек може да постигне всичко, за което пожелае. А ето каква е нейната история:

 

Детство и трудности

Илюстрация от детска книжка, изобразяваща трудното детство на Сара Бифен.

Сара Бифен се ражда през 1784 г. в Източен Куантоксхед, Съмърсет, Англия, в семейството на бедни селяни. Но за тяхна неприятна изненада – с фокомелия – рядко заболяване, при което е характерно деформацията при крайниците на човек или тяхната пълна липса. Дъщеря им няма нито ръце, нито крака – нищо чудно, че в зряла възраст достига едва височината от 1 метър.

Сара Бифен, автопортрет.

Тъй като Сара е единственото им дете, семейството ѝ не знае какво да прави с нея. От страх започват да се държат с нея като с чуплив предмет. Но това сякаш още повече мотивира малката Сара да вземе нещата в свои ръце – започва и се научава сама да чете, да пише и да шие – и то само с помощта на устните си!

Осмото чудо на света

Табло, изобразяващо Сара Бифен, заобиколена от нейните почитатели.

На 13-годишна възраст Сара е дадена от своите родители на Емануел Дюкс. Шоумен, който със своята трупа от актьори, музиканти и акробати обикаля из цяла Англия. За нула време Сара Бифен се превръща в „Осмото чудо на света“, а хората от близо и далеч се стичат, за да видят как една недъгава жена може перфектно да пише, да чете и да шие и то без чужда помощ.

Картина на ежегодния панаир в чест на Свети Вартоломей; в розовото квадратче се вижда афишът за Сара Бифен.

Не след дълго започва да рисува миниатюри, пейзажи и портрети с такава прецизност и изящество, че славата ѝ нараства с всеки изминал ден. Творбите ѝ се продават като топъл хляб, макар и да не получава реалната и заслужена цена за труда си.

Патронаж и спонсорство

Граф Джордж Дъглас.

В края на август 1808 г. трупата на Емануел Дюкес пристига за ежегодния панаир в чест на Свети Вартоломей (St. Bartholomew’s Fair), организиран в покрайнините на Лондон от 1133-а до 1855-а. На него присъства и Джордж Дъглас, 16-ти граф на Мортон, който сам иска да види с очите си „Осмото чудо на света“.

(Отляво) Автопортрет на Сара Бифен, (отдясно) нариусвани пера от Сара Бифен.

Аристократът е толкова удивен от отдадеността, таланта и волята на дамата, че решава да я вземе под крилото си. Впоследствие записва Сара в Кралската академия по изкуствата, където под ръководството на известния рисувач Уилям Маршал Крейг тя се превръща в един от най-добрите художници на Великобритания. Най-малко през 1821 г. Кралското дружество на изкуствата я награждава със златен медал за приказните ѝ миниатюри – нещо, с което малко жени биха могли да се похвалят до този момент.

Минипортрет на седнала знатна дама, 1847 година.

Не след дълго известната художничка отваря свое собствено студио на улица „Бонд“  в лондонския квартал „Мейфеър“ и започва да рисува картини и портрети по поръчка на британското висше общество – дори и на кралското семейство. Бъдещата кралица Виктория също е неин клиент – заръчва ѝ да нарисува портрет на баща ѝ Едуард Огъстъс. Дори и прочутият английски писател Чарлз Дикенс я споменава в своите творби: „Никълъс Никълби“, „Малката Дорит“, „Мартин Чъзълуит“. През 1824-а се омъжва за банковия служител Уилям Стивън Райт, но бракът им не е особено щастлив.

Финални дни и смърт

Сара Бифен, автопортрет.

За съжаление, граф Джордж Дъглас умира през 1827 година. А без неговата подкрепа, Сара изпада във финансови затруднения – още повече след като съпругът ѝ, който е и неин мениджър, прахосва повечето ѝ пари. Бифен е принудена да се премести от Лондон в Ливърпул.

Портрет на Чарлз Дикенс.

Тя продължава да преподава рисуване и се опитва отново да пробие като известен художник с името Мисис Райт, но без особено голям успех. Все пак с помощта на кралица Виктория и влиятелния ливърпулски търговец Ричард Ратбуон Сара получава прилична доживотна пенсия.

Гравюра на ливърпулското гробище „Сейнт Джеймс“.

Сара Бифен умира на 2-ри октомври 1850 г. на 66-годишна възраст и е погребана в гробището „Сейнт Джеймс“ в Ливърпул. В днешно време творбите и шедьоврите ѝ са част от множество частни колекции, разпръснати между Обединеното кралство, Съединените американски щати, Канада и далечна Австралия.

Сара Бифен, автопортрет.

Така с постоянство, трудолюбие, воля и любов, Сара Бифен доказва как една жена, обречена цял живот да е инвалид, се превръща в една от най-великите художнички не само на Викторианска Великобритания, но и в света!