Русе увековечава българските фолклорни традиции в ЮНЕСКО

Преди броени дни се разбра, че Русе продължава да работи за обявяването на нематериалното ни културно наследство за световно. До този момент в световния списък на ЮНЕСКО са вписани българските ни обичаи нестинарство, сурва, джамал… Името на инициативата е „Живи човешки съкровища – България“. Ето какво друго се знае до този момент:

 

Новата процедура на кандидатстване, която е важна за всички, които могат да се включат в нея –  читалища, общински, регионални и държавни музеи, както и юридически лица с нестопанска цел, е част от пилотна програма на ЮНЕСКО, започнала през 2008 година и носеща заглавието „Живи човешки съкровища – България“. Целта ѝ е да съхрани българското фолклорно богатство (игри, танци, обреди, обичаи, празници) от различните райони на страната.

Крайният срок за подаването на документи е до 10-ти май 2021 година в областната администрация в град Русе за всички потенциални кандидати, намиращи се на негова територия. А ако сте музей в Пловдив, например, просто се обърнете към областната администрация в града под тепетата. Списъкът за нематериално културно наследство се допълва на всеки две години.

Областната администрация в Русе.

Фокусираме се специално върху Русе, тъй като през 2010 г. те регистрираха една прелюбопитна традиция „джамал“, заради която очакваме с нетърпение и тазгодишните им предложения.

Българският обичай „Джамал“.

„Джамал“ възниква през 1877 г. в русенското село Кошов и представлява маскарадна игра. Въпреки че обичаят постепенно е забравен, през 1975 г. е възроден от група инициативни самодейци. Ето накратко какво представлява – на Ивановден се събират ергени, водени от женен мъж, които се преобличат като страшни същества и чудовища. По този начин те не само искат да уплашат и прогонят злите духове, нещастия и болести, но и да подредят света след хаоса, настъпващ след края на всяка изминаваща година.

Джамалите и Татунчо.

Но звездата на зимната обредна игра е именно Татунчо – чучело с форма на животно. Джамалите (кукери) го водят с тях, минавайки през всички домове на селото, за да прогонят злото и да донесат здраве и берекет на всяко семейство.

Любопитното е, че Татунчо прилича на лъв, тъй като реве като царя на животните. Може да се оприличи и на магаре, но е по-голям по размер. Може да се сравни и със слон, но вместо хобот има грамадни тракащи зъби, заради които някои смятат, че е дракон. Но и дракон не е, защото е покрит с козяци и тъкани кърпи. И какъв ти дракон, след като го наричат със смешното име Татунчо.

Водят го двама души, наречени хаджи баба и консула. Те го развеждат от къща на къща, за да прогонва злите духове – болестите и лошотиите. И те наистина бягат от него, щом затрака с грамадните си челюсти.