Само преди дни българското мецосопрано – Светлина Стоянова дебютира на сцената на „Болшой театър“ в ролята на Розина в операта „Севилският бръснар“ от Джоакино Росини. След силния си старт на най-голямата сцена в Русия, Стоянова ще пее и у нас – в „Софийската опера“, на 26 февруари, в „Пепеляшка“ от Росини. Ето какво е важно да знаем за нея.
Светлина Стоянова е родена през 1991 г. в София. Като ученичка девет години пее в Детския радиохор на БНР. Многократно е водеща солистка под диригентството на маестро Христо Недялков (1932 – 2013). След завършването си заминава да учи психология и музика в Глазгоуския университет. Там малко е разочарована от следването си, тъй като в семинарните занятия по музика наблягат най-вече на теорията, а за пеенето й казват да се готви след трети курс. Тогава решава сама да си потърси хор. Маестро Христо Недялков й дава видеопрепоръка, която заедно със CD с нейни сола, изпети с радиохора, започва да й отваря врати. Една от тях е на Консерваторията в Глазгоу. Оттам са впечатлени и й предвещават, че към 2025 година ще има сериозна певческа кариера.
Дали Светлина Стоянова приема насериозно тази прогноза или не, не е толкова интересно. Това, което е важно, е, че тя не само започва да се занимава сериозно с пеене, но и не спира да се усъвършенства – през 2016 г. печели трета награда на международния оперен конкурс „Льо Гран при дьо л’опера” (Le Grand Prix de l’Opera) на Букурещката опера. Година по-късно прави поредица записи със Симфоничния оркестър на БНР. Изнася и самостоятелен концерт на международния музикален фестивал „Софийски музикални седмици“. Също през 2017 г. печели първо място на международния песенен конкурс Neue Stimmen, който Bertelsmann Stiftung организира на всеки две години. През 2018 г. завършва специализация в Кралската консерватория на Шотландия в класа на Клер Ширер.
Тя притежава един от многообещаващите български оперни гласове.
Още по време на следването си изпълнява партии в „Агрипина“ на Хендел, в оперетата „Доктор чудо“ на Бизе, в „Мавра“ на Стравински. Стипендиант е на британската Independent Opera.
През 2018 г. изпълнява Малер – Симфония № 4, със Симфоничния оркестър на БНР, както и Джоржак – Меса за солисти, хор и оркестър в ре мажор, оп.86 – на Фестивала в Брегенц.
От 2018 г. до 2020 г. е солистка на Виенската държавна опера, където дебютира в ролята на Дриада в операта „Ариадна на Наксос“ от Щраус. През 2020 г. прави своя дебют и на фестивала New Generation във Флоренция.
Ролята на Розина – съвсем като за нея
Появата й в „Севилският бръснар“ на сцената на „Болшой театър“ под режисурата на Евгений Писарев не остава зрителите равнодушни. Образът на Розина сякаш е мислен тъкмо за Стоянова – тя е красива малка птица, устремена към любовта и свободата, но спирана от гигантските стени на клетката, в която стои уловена. Но Розина не се предава – чувствата й я правят изобретателна и смела. В живота Светлина Стоянова също е изключително колоритна личност – увлича се по астрономията и се опитва всячески да овладее огромния си апетит за роли. Иска да пее много, много партии, включително и тежки – като в „Дон Карлос“, но си дава сметка, че ако сега изпълни всичко, няма да й е интересно, когато стане на 40-50 години.
Но и тогава се зарича да остане много влюбена в пеенето. А както ни напомня Бомарше, по чиято трилогия Чезаре Стербини пише либретото за „Севилският бръснар“: „Що се касае до любовта, прекалено много никога не е достатъчно“.
