В най-новия брой на списание Banker Special (бр. 80) имате възможност да прочетете разговора с Негово превъзходителство посланика на Държавата Израел в България Йосеф Леви Сфари.
Пред Теодора Георгиева той споделя, че България заема специално място в сърцето му. Публикуваме разговора без съкращения.
Ваше превъзходителство, тази година България и Израел отбелязват 35 години от възобновяването на дипломатическите си отношения. За тези три десетилетия и половина успяхме ли да наваксаме прекъсването им през 1967 г. или има още какво да се желае?
– Отношенията между държави и нации не са отношения между човешки същества. Взаимоотношенията между хората могат да продължат няколко десетилетия, тъй като човешкият живот е 70, 80, 90, а дори и 100 години, но не повече от това. Държавите и нациите съществуват от векове, хилядолетия, така че когато говорим, че нашите отношения са били прекъснати, то ние имаме предвид отрязък от време, свързан с дългата история на взаимодействие, която заедно сме имали.
Израелският народ и българският са имали векове наред добри отношения. Така че не мисля, че прекъсването им ги е накърнило сериозно – това е било политически спор, а при съществуващите добри отношения между българите и евреите не е имало голяма промяна.
Как се развиват сега нашите икономически, политически и културни отношения?
– Развиват се отлично, но има още какво да се направи. Между Израел и България няма препятствия, няма ограничения, които да ни попречат да постигнем онова, което искаме в отношенията си. Ние имаме много общи културни инициативи – Израел участва във всеки фестивал в България – без значение дали е филмов, танцов или джаз.
Имаме и много добри отношения с университетите – откакто съм тук, съм посетил над 15 – и срещам голяма отвореност за сътрудничество с нашите висши учебни заведения. Имаме фантастични търговски сътрудничества, виждаме как се увеличава стокообменът ни за последната година. Имаме отлични отношения и в сферата на туризма. И можем да постигнем и много повече.
Вие сте посланик на Държавата Израел в България от август 2023 година. За тези близо две години какви са впечатленията Ви от нашата страна?
– Често пъти даден дипломат е изпратен в определена държава, защото такива са били възможните опции – не е задължително той да е искал непременно да започне работа в съответната страна. В моя случай обаче аз наистина исках да стана посланик в България.
Влюбих се в страната ви през април 2018-а, когато бе първото ми посещение тук, и след това дойдох седем пъти – в същата година. Всеки път идвах с различен представител на семейството ми. В страната ви има нещо изключително уникално и това е природата. Разбира се, когато говорим за нея, знаем, че тя е дар от Бога.
Красотата на природата в България е в начина, по който българите се отнасят към нея, как я празнуват, колко са влюбени в нея. Преди няколко седмици бях в Казанлък, където участвах във Фестивала на розата, който се провеждаше за 122 път. Освен това е изключително впечатляващо с каква любов българите се грижат за градините си, за малките си стопанства.
Друго нещо, което ми прави впечатление, са общите неща в кухните ни. Не на последно място в България израелските граждани са много добре приети – нещо, което не виждаме днес на много места в света. Така че България наистина заема специално място в сърцето ми.
Атрактивна дестинация ли е България за израелски инвестиции?
– Да. Преди дни посетих един строителен комплекс със стотици обекти – тук в София, и се оказа, че един от инвеститорите е израелски гражданин. Това се наблюдава и в други сфери – например във високите технологии. Мога да кажа, че всеки ден научавам за някой нов инвеститор от Израел. Това е хубаво и радващо.
Кои са двустранните проекти или събития, по които работите в момента?
– Винаги има интерес да разширим сътрудничеството в сферата на туризма, защото това се отразява добре не само на взаимоотношенията между държавите ни, но и на връзките между хората. България може да предложи невероятни възможности за почивка на огромен брой израелски туристи.
Всеки ден между София и Тел Авив има полети, които се осъществяват от 7 различни авиокомпании. През зимата нашите туристи посещават най-вече Банско, друга тяхна любима дестинация е Пампорово. През лятото те предпочитат Варна и Бургас. Броят им е голям, но той може да бъде още по-голям – въпрос на реклама, защото израелските граждани обичат да идват в България.
Още от векове за българите е важно да посетят Божи Гроб и който го направи се нарича „хаджия“, като тази частица се прибавя към фамилията му. Въпреки тази устременост на българите към Израел, какво според Вас те не знаят за Вашата страна?
– Традицията ви с поклонението на Божи гроб в Йерусалим е много красива и уникална. Тя има своите корени от времето, когато сте били под Османско владичество, защото дори и днес мюсюлманите, които посещават Мека, ги наричат „хадж“. Така че коренът е общ. Но Израел предлага повече от поклонения на важни места, свързани с религията. В Светите земи в Йерусалим се намират важни места за трите монотеистични религии, но имаме и други неща, с които да привличаме туристите – високи технологии, култура.
Не на последно място ние сме уникална страна – с три морета – Мъртво море, Червено море и Средиземно море. И честно казано, всеки път когато си говоря с някой, който се връща от Израел, той споделя, че е бил много приятно изненадан. От онова, което четем в медиите, от онова, което виждаме на репортажните снимки, оставаме с впечатление, че това е страна във война, разтърсвана от конфликти, но ежедневният живот там е доста различен от тази представа.
Какво бихте искали да постигнете до края на мандата си в София?
– Посоките, в които бих искал да се развият отношенията между Израел и България са много. Когато имате толкова топли и сърдечни взаимоотношения, очаквате, че те ще дадат и добри плодове за хората. Има една сфера, в която Израел може да допринесе със своя опит и експертиза – водният сектор. Наясно сме, че не само в България, но и на други места по света, състоянието с водния ресурс започва да става проблематично. Ние сме го преживели преди години, а и досега продължаваме да изпитваме немалко трудности.
Но промените в природата ни принудиха да действаме и ние посрещнахме предизвикателствата, развивайки технологии, умения за управление на водните ресурси. Мисля, че в това отношение можем да допринесем и за България. И ако успеем да постигнем и да развием един мащабен общ проект, това ще бъде добре и за двете държави и ще бъде голямо постижение.
Сега работя по тази тема, давам най-доброто от себе си, но накрая решението ще е въпрос на политическата воля на правителството – да положи усилия, да отдели време и финансов ресурс. Проблемът с управлението на водните ресурси обаче не може да бъде избегнат, той може само да се отложи.
В началото на Вашия професионален път, Вие сте основали и ръководили частна адвокатска кантора в Йерусалим, с няколко специализации, включително и такава в областта на младежката престъпност. В България в момента се работи по осъвременяване на наказателното право по отношение престъпленията на деца и младежи. Бихте ли споделили как Израел се бори с младежката престъпност?
– Предизвикателтвото при справянето с младежката престъпност се състои в това как да реагираш превантивно, така че малкият разбойник да не се превърне в голям престъпник. Най-лесният начин е да сложите провинилия се зад решетките. Но бъдещата перспектива е много лоша – със сигурност след години ще имате престъпник. Въпросът е как да се отнасяме с малолетните правонарушители, така че те да не се насочат към наркотиците, към по-сериозни криминални дейности.
И всички тези мерки трябва да се адаптират към актуалното състояние на обществото. Със сигурност е било различно, когато преди 20 години аз съм работил с малолетни престъпници – тогава нямаше така масово мобилни телефони, социалните мрежи не бяха толкова влиятелни. Това изправя пред големи предизвикателства образователната система и семейството.
Как се грижим за децата си днес? Някога ги изпращахме на училище – знаехме какво учат – виждахме учебниците им, домашните им, чувахме от децата си какво са научили от учителите. Днес всички тези условия са налице, но има и нещо ново – децата имат частен учител, но той не е избиран и наеман от родителите. Те дори не знаят на какъв език той говори с децата им. Не знаят дали зад него не стои някоя чужда държава, някоя престъпна организация. Този „частен учител“ е мобилният телефон и неговите уроци са нещо, което се контролира много трудно.
Ваше превъзходителство, Вие сте дипломат от кариерата. Бил сте в мисията на Израел към ООН в Ню Йорк, бил сте генерален консул в Истанбул, шарже д’афер в Анкара, дипломат в Уругвай, отговарял сте за Латинска Америка в израелското външно министерство, къде по време на досегашната Ви дипломатическа кариера сте се сблъскали с най-големи предизвикателства?
– Всяка страна е предизвикателство сама по себе си. Най-важното е да вършиш работата си на дипломат с цялата сериозност, на която си способен, без значение дали е малка държава като Уругвай, или голяма – като Турция. Но при мен лично най-големите предизвикателства бяха на две места – първото беше в Турция, където бях дипломат точно след инцидента с кораба „Мави Мармара“. Това беше период, в който взаимоотношенията между Турция и Израел бяха много трудни и напрегнати. Беше важно да се действа така, че отношенията ни да не се влошат допълнително.
Второто голямо предизвикателство бе мисията ми в Ню Йорк – това беше по време на COVID-пандемията, когато целият Манхатън беше затворен. До мястото, където живеех, имаше болница и аз постоянно чувах сирените. Страхът беше много голям, а човек не можеше просто да слезе в скривалището и да се чувства на сигурно място. Беше наистина трудно, но когато възприемаш предизвикателствата като опит, ги преодоляваш по-лесно.
Имате ли еталон или модел за подражание в дипломацията?
– Много са. Но на първо място е важно да сме наясно кои са характеристиките, които определят професията на дипломата. Най-важното според мен е способността да държиш отворени каналите за комуникация. Когато две държави са във война, техните отношения са прекъснати и за дипломата е лесно – той не поддържа никакви контакти с колегите си.
По-голямото предизвикателство е, когато две държави имат дипломатически отношения, но имат някакви политически разногласия. Тогава би било грешка, ако дипломатът, приемайки спора лично, решава да прекрати отношенията си с отсрещната страна. Нека не забравяме, че дипломацията е професията, в която трябва да се говори и да се търсят решения. А ако не си говорим, то как ще намерим решенията? Израелските дипломати, на които се възхищавам, са хора, които са знаели как да създават контакти и как да смекчават конфликтите.
Тренирате ли някакъв спорт, имате ли хобита?
– Не съм много по спорта. Но обичам да гледам сериали – има много добри израелски продукции, като „Фауда“ например. Сюжетът е разказан много увлекателно и с лекота те пренася в друг свят. Тъй като професията ми е напрегната, сериалите са добър начин за разпускане.
Коя е Вашата предпочитана дестинация за семейна почивка или приятен уикенд?
– Честно казано, летните курорти не ме привличат много. Разбираемо е – в Израел е постоянно лято. Предпочитам планините, зеленината. Много обичам да посещавам Родопите – там има всичко, което харесвам, зеленина и свежест.
