Нава Ебрахими – писателката, родена в Иран, израснала в Германия и живееща в Австрия, спечели голямата международна литературна награда „Ингеборг Бахман“. Журито три дни обсъждаше 14-те предложения в австрийския град Клагенфурт, родното място на писателката Ингеборг Бахман (1926-1973). Ето още подробности около наградата.
В мотивите към отличието, което е с паричен еквивалент – 25 хил. евро, от журито посочват, че Ебрахими е един от най-вълнуващите гласове в съвременната немскоезична литература.
Текстът, за който е наградена, е озаглавен Der Cousin („Братовчедът“). В него е представена бежанската история на танцьор гей. Основният въпрос, който авторката индиректно повдига, е какъв процент трябва да бъде шоуто в едно изкуство, за да се възприемат насериозно важните му послания.
Общо пет награди бяха присъдени в Клагенфурт в рамките на Дните на немскоезичната литература. Наградата на немското радио, която е на стойност 12 500 евро, отиде при Дана Вовинкел за текста ѝ „Води в пликче“, наградата Kelag в размер на 10 хил. евро бе присъдена на Некати Йозири за „Утре се събуждам и тогава животът започва“. Йозири спечели и наградата на публиката и така отнесе още 7000 евро. Отличието, връчвано от името на немската телевизионна програма 3Sat и в размер на 7500 евро, бе връчено на Тимон Карл Калейта за текста му „Моят приятел на брега на морето“.
От участвалите в конкурса 14 автори, пишещи на немски, седем писатели са родени в Германия. Тази година журито бе също в състав от седмина експерти по съвременна немскоезична литература. Всеки от тях предложи по двама автори, чиито текстове се прочитаха в рамките на половин час. След това следваше дискусия. Председател на журито бе литературният критик на свободна практика Инза Вилке.
Освен нея тежката дума имаха виенската писателка Веа Кайзер и журналистката от „Ди Велт“, отговаряща за литературните рецензии, – Мара Делиус. В журито бяха и редакторът на рубриката „Фейлетон“ в седмичника Die Furche – Бригите Швенс-Харант, както германистът и директор на литературната къща в Грац Клаус Кастбергер, писателят Филип Тинглер и литературният критик Михаел Видерщайн.
Както всяка година, събитието се откри със специална реч, в която по традиция бе отделено внимание на проблем, актуален за немскоезичната литература. Този път ставаше дума за опасността от изчезването на литературната критика като реален тест за качеството на даден текст.
„Необходими са ни по-малко лековати разговори, в които за даден нов роман коментарите са рекламни, изпълнени с шеги и закачки. Нямаме нужда и от интервюта с литературни критици, правени по предварителен сценарий, в който водещият ясно дава да се разбере какво би трябвало да се каже за обсъжданото ново заглавие. Не ни трябват и толкова пространни интервюта с писатели. Онова, което ни е необходимо, е задълбочено четене, качествен анализ – с емоционално представяне и разбиране на конкретните проблеми на литературата“ – обявиха организаторите на наградата „Бахман“ в специалната реч.
Но големият въпрос е дали днес – в изобилието от хиляди немскоезични издателства, където се предлагат всякакви заглавия за всеки вкус, подобни обсъждания няма да бъдат обявени за строго академични. И което е по-важното – как издателският бизнес, който разчита толкова много на рекламата, ще приеме неговите автори да отстъпят гостуванията си по телевизиите и радиата, на мрачните и рядко доволни литературни критици? Въпросът остава отворен с надежда всичко да се прави в името на читателя – той да е добре информиран коя книга си струва да прочете и да й отдели от все по-дефицитното си време.
