Пет исторически личности, които са били неприлично богати

Забравете за Джеф Безос и Илън Мъск – планетата ни е виждала и по-имотни момчета.

 

  1. Уилям I Завоевателят

Този нормански крал, когото задграничните му френски партньори галено наричали „Копелето“, се отличил с това, че превзел цяла Англия и я обединил под своята власт.

Окупацията, впрочем, само била от полза за страната. Уилям I Завоевателят основал единно правителство, построил Тауър и куп други крепости, поставил началото на нормална армия и на флота – изобщо направил държавата велика.

Но главното постижение на този юнак било, че извършил първото поземлено преброяване в Англия, за да разбере какво именно се случва на подчинените му територии.

Освен това негово величество придобил огромно богатство благодарение на това, че издал един специален указ. Според него всички земи в Англия от този момент принадлежали на монарха, а всичките му там херцози, графове и барони, да не говорим за обикновените хора, станали само арендатори. Това осигурило постоянен приток на пари в хазната и недоволство на данъкоплатците, но пък тях кой изобщо ги слуша?

Историкът Уилям Рубинщайн пресметнал, че наследството, което владетелят оставил на синовете си Роберт и Вилхелм, по сегашния курс се равнява на 209 милиарда долара.

  1. Атауалпа

Богати момчета имало не само в Европа, но и в Америка. И най-обезпеченият коренен американец е Атауалпа – последният император на инките. Вярно, че не можем дори приблизително да пресметнем колко богат е бил, защото местните племена не познавали понятия като пазар и пари, а стокообменът се осъществявал чрез бартерни сделки.

Според инките цялата им страна, имуществото в нея и хората принадлежали на императора, и в Андите просто нямало нищо, което да не било негова собственост. Въпреки това за състоянието на Атауалпа можем да си съставим представа по това какъв откуп той дал на испанците, които го пленили. Императорът претърпял поражение в битката при Кахамарка и бил пленен от знаменития конкистадор Франсиско Писаро.

Когато попаднал в плен, Атауалпа не изгубил присъствие на духа. И когато Писаро влязъл в стаята, където държали окования във вериги император, той заявил: за да бъда освободен: „Ще напълня това помещение до тавана със злато“.

Конкистадорът бил смаян и не могъл да отговори веднага. Атауалпа, който сметнал мълчанието му за отказ, допълнил: Ако е малко, ей оная стая също може да натъпчем догоре със сребро. Испанският конкистадор се съвзел от потреса и отбелязал, че съседното помещение е по-малко от това. Атауалпа незабавно парирал – ами тогава ще го напълним веднъж, после ще го изпразним и ще го напълним пак. Тогава Писаро се съгласил на сделката.

Вярно, след като откупът бил платен, Атауалпа все пак бил убит. Но 6-те тона злато и 12-те тона сребро от откупа му плюс още 500 тона злато и 3915 т сребро, иззети от испанците от поробената империя на инките, довели в Испания до чудовищна инфлация, колапс на паричното обръщение и деградация на икономиката. Кризата траяла почти 200 години.

Макар и златото на Атауалпа да не му помогнало, то все пак попаднало в Книгата на рекордите на Гинес като най-големият откуп, плащан някога за отвлечен човек.

  1. Якоб Фугер

Якоб Фугер си нямал собствена държава, но спокойно можел да си купи, ако поиска. Но това не му трябвало – и така всички силни на деня били зависими от него. Този банкер и инвеститор, живял през XVI век в Аугсбург, Германия, се отличил с това, че отпускал кредити на монарси и римски папи. Направил състояние от търговия с текстил с Италия, но по-късно се прехвърлил на минната индустрия, добивал живак и сребро.

Фугер заработил богатството си благодарение на това, че грамотно контролирал инвестициите си. Той е един от първите в Европа, започнал да прилага двойното счетоводство.

Рудниците получил по следния начин. Вземаме ерцхерцог Сигизмунд Тиролски (един брой). Отпускаме му кредит (150 000 флорина) за безкрайни войни, заплати на наемници, издръжка на извънбрачни деца и любовници. В замяна получаваме „временно” право да се разпореждаме с херцогските  мини в Тирол, Каринтия и Унгария и извличаме оттам толкова богатство, колкото можем.

После повтаряме приблизително същата „операция“ с император Максимилиан Първи. После – с Карл V Хабсбург.

И така, раздавайки кредити и получавайки в замяна различни доходни производства, Якоб станал монополист в минната индустрия. Той контролирал рудниците из цяла Европа и обвързвал с дългове най-влиятелните дворяни от онова време.

Впрочем въпреки банкерската си ловкост, Якоб бил и много набожен католик. За да се съсредоточи върху бизнеса си и да не се тревожи за спасението на душата си, той постъпил доста оригинално. Банкерът построил цял квартал с 52 жилищни сгради и настанил там бедни хора – това, между другото, е един от първите в света проекти за социални жилища. Арендаторите плащали символичен наем – 0.88 евро по сегашния курс – но били длъжни три пъти на ден да се молят за Фугер и семейството му.

  1. Муса I

Муса I бил манса (върховен управник) на средновековната африканска държава Мали. Управлявал от 1312 до 1337 година. При него империята достигнала върха на могъществото си.

Прославил се с прекомерната си разточителност. Като мюсюлманин Муса бил длъжен да отиде на поклонение в Мека. И го направил, при това с размах. По време на поклонението мансата бил съпровождан от 60000 слуги и воини, върволици от роби и керван от 80 камили, всяка от които носела на гърба си до 136 килограма злато. Цялото това богатство Муса раздавал на всеки срещнат, за да покаже колко е богат и правоверен.

Подобна щедрост провокирала инфлация и десетилетна финансова криза в Кайро, Медина и Мека. Общо за хаджилъка малийският манса прахосал 18 тона злато, хвалейки се, че в кралството му то расте по дърветата. Поощрявал развитието на науките и изкуствата, основал в град Тимбукту, столицата на империята Мали, библиотека.

А още всеки петък Муса строял нова джамия. Че какво да се моли в старата, която вече цяла седмица, откакто е построена.

  1. Октавиан Август

Октавиан е римски император, осиновен от Юлий Цезар, който бил вуйчо на майка му. Той обединил Рим, завладял Египет, Юдея, Галатия и Испания, въвел ред в страната и съсредоточил в ръцете си цялата държавна власт – разбира се, за благото на обществото.

Този юнак създал култ към собствената си личност и дори преименувал в своя чест месец август, наричан дотогава „секстилий”. Октавиан смело може да бъде наречен главен претендент за званието най-богат човек на света, защото той, в определен момент, владеел Римската империя, която по онова време контролирала от 25% до 30% от цялата световна икономика.

Според пресмятанията на историка Йън Морис, Август в някакъв момент притежавал богатство, равняващо се на една пета от ресурсите на цялата му империя. Освен това той наследил от Юлий Цезар като лична собственост провинцията Галия, а и Египет бил негово притежание.