В предишната – девета част от нашето музикално пътуване с 80 песни около света – приключихме разходката си из Съединените щати, като минахме през Колорадо, Калифорния, Хаваите. После посетихме Баха Калифорния в Мексико, отскочихме до Торонто, а накрая спряхме и в две държави в Централна Америка – Никарагуа и Панама. Днес продължаваме със страни в Южна Америка, като преди това ще минем през Куба на Карибите.
Куба – „Чан чан“ (Chan Chan) (1984). Неин автор е Компай Сегундо, псевдоним на Максимо Франсиско Муньос Телйес (1907-2003). В изпълнение на неговите колеги от кубинския състав Buena Vista Social Club, който популяризира на турнета в чужбина родната музика, песента добива известност. А още повече се прославят градовете в източната част на Куба, в които пътува лирическият герой, измислен от Сегундо: „От Алто Седро тръгвам за Маркане, a после от Куето за Маяри”.
https://www.youtube.com/watch?v=tGbRZ73NvlY
Перу – „Полетът на кондора“ (El cóndor pasa) е дело на перуанския композитор Даниел Аломия Роблес (1871-1942). Той я пише през 1913 г. за едноименната сарсуела – музикална форма, приличаща на народна оперета. През 1965 г. американският музикант Пол Саймън (1941) чува „Полетът на кондора” и пише английски текст, с което я прави популярна. В него обаче посланието е универсално и не се отнася до Перу. То изразява една невъзможност да постигнеш желанията си: „Предпочитам да съм врабче, отколкото охлюв. Да, ако можех, със сигурност щях да бъда./ Предпочитам да съм чук, отколкото пирон. Да, ако можех, със сигурност щях да бъда./ Предпочитам да съм гора, отколкото улица. Да, ако можех, със сигурност щях да бъда.”
https://www.youtube.com/watch?v=QqJvqMeaDtU
За столицата на Перу също има специална песен, на която ще обърнем внимание.
Лима – „Цветът на канелата“ (La flor de la canela) (1950) е лирична перуанска песен тип креолски валс, композирана и изпълнена от Чабука Гранда – псевдоним на Мария Исабел Гранда Ларко (1920-1983). В нея певицата признава, че копнее да разкаже за Лима – за славата й, за стария мост, по който върви красавец, който мирише на канела, на жасмин и рози.
https://www.youtube.com/watch?v=h8T-MbBEpUI
След столицата на Перу ще се отбием в един бразилски щат.
Баия – „O que é que a baiana tem?“ е композирана през 1939 г. от Доривал Кайми (1914-2008). Става популярна в изпълнението на самба певицата и актриса Кармен Миранда (1909-1955) от бразилския музикален филм „Banana da Terra“ (1939). От тази песен научаваме по какво се различава жената от Баия от всички останали дами– „има златни обеци, златна верижка, дантелена рокля, сандали с декорация и никой друг не е толкова грациозен като нея”.
https://www.youtube.com/watch?v=ojo3I59Gn6c
След бразилския щат продължаваме да прекосяваме отделни държави.
Уругвай – „Компарсита“ (La cumparsita) (1916). Това танго шедьовър може да се приеме за неофициалния химн на страната. Автор е Херардо Матос Родригес (1897-1948). В буквален превод заглавието означава „малък парад“. В първия си вариант песента е без думи. По-късно Матос Родригес пише текст, който започва със страховитото: „Парадът на безкрайните страдания шества около това болно същество, което скоро ще умре от мъка“. Но като по-популярен се е наложил текстът на Паскуал Контурси и Енрике Педро Марони, известен още като Si supieras („Ако знаеше”).
https://www.youtube.com/watch?v=NY0MLG-IrSU
Чили – „Изгнаницата от Юга“ (La exiliada del Sur) (1971) на групата „Инти Илимани” (името идва от езиците кечуа и аймара). Създадена е по поема в памет на Виолета Пара (1917-1967). Тя е смятана за майката на „новата чилийска песен”, популяризирала народната песен извън страната. В „Изгнаницата от Юга” се изброяват различни градове в Чили, в които вероятно Виолета Пара е изнасяла концерти и където лирическият герой я търси. „И в град Чилан душевното ми спокойствие падна на кота нула”, пее отчаяният почитател.
https://www.youtube.com/watch?v=f03NuErDCcs
След Чили, чиито брегове се мият от Тихия океан, преминаваме към Таити. Този най-голям остров във Френска Полинезия се намира в южната част на океана.
Таити – „Манурева“ (Manureva) (1961). Песента е дело на френския композитор Ив Роше (1929), който около средата на миналия век е пленен от полинезийската музика и заживява в Таити. Ритъмът на песента следва ритъма на морските вълни. С пожелание и вашето настроение да следва този ритъм завършваме тази десета част от нашето пътуване около света.
https://www.youtube.com/watch?v=THiZyTTfU3k
