Есента настъпи и нашето музикално пътуване с 80 песни около света е към своя край. Днес, в последната – дванадесета част, ще се спрем на три места –толкова ни останаха, след като при всяка от предишните единадесет части отделяхме внимание на 7 различни дестинации – веднъж отделни градове, друг пък цели държави.
Започваме със столицата на страната на изгряващото слънце – Токио. – „Честита Коледа, мистър Лорънс“ (1983) е написана с особена звучност от композитора Руичи Сакамото (1952) за едноименния филм.
В него се откроява актьорското присъствие на Дейвид Бауи. Сюжетът се развива в японски лагер за военнопленници по време на Втората световна война. Той е фокусира върху взаимоотношенията между четирима мъже – майор Джак Селие (в ролята Дейвид Бауи) – британски войник, който иска да вдига бунтове и крие обременяваща го тайна от младостта; капитан Йоной – млад командир, отговарящ за лагера; подполковник Джон Лорънс – също британски войник, живял в Япония и свободно владеещ японски и сержант Хара – брутален тип, който обаче в хода филма еволюира и създава невероятно приятелство с мистър Лорънс.
https://www.youtube.com/watch?v=LGs_vGt0MY8
След това отиваме там, откъдето започна музикалното ни пътуване – в Испания. Песента La rama de Barcelona е изпълнявана от Кико Венено (1952), артистичен псевдоним на Жозе Мария Лопес Санфелиу.
Въпреки че в заглавието фигурира името Барселона, тази песен възпява градове из цяла Испания като Сабадел, Понтеведра, Памплона, Сан Себастиан. Лирическият герой на песента много иска да отиде да разгледа тези места, но не знае в коя посока да поеме, тъй като има усещането, че постоянно се върти в едно кръгово кръстовище в Барселона.
https://www.youtube.com/watch?v=acIflvOxXvs
Накрая се отправяме към Ерусалим, където пожелаваме на нашите читатели да прекарат незабравима Коледа и Нова година.
В „Коледа в Ерусалим” френският певец Енрико Масиас разказва за молещите се хора пред Стената на плача. Те преживяват истински катарзис и начинът, по който това е описано в песента, е силна мотивация за всеки, решил да се отправи на хаджилък.
https://www.youtube.com/watch?v=iR-YBXyWwA0
За финал на нашата серия „Пътешествие около света с 80 песни” ще припомним и четири песни, посветени на български градове. Разбира се – за страната ни има две емблематични, за които веднага се сещаме:
Първата е „Моя страна, моя България“ (1970). Изпълнението и музиката са на Емил Димитров (1940-2005), текстът – на Васил Андреев (1931-1999).
https://www.youtube.com/watch?v=d8sF15vGcZM
Втората е „Една българска роза“ (1970): музика – Димитър Вълчев (1929-1995), текст – Найден Вълчев (1927), изпълнява Паша Христова (1946-1971). Преди време Deep .Zone Project предложиха нейна нова версия.
https://www.youtube.com/watch?v=5bD7SxRpjw8
А ето и четирите песни, свързани с наши градове:
За Велико Търново се споменава в песента „Янтра“ (1969). Музиката е на Морис Аладжем (1932-2004), текстът – на Димитър Ценов (1941), изпълняват Паша Христова, а по-късно и Йорданка Христова. Песента е поетично описание на реката: „Янтра, залезът гори,/ светят в теб зари./ Янтра… Янтра, ти течеш в нощта,/ вече няма го твоя древен свят./ Но приспиваш ти с песен Търновград./ Вечна както любовта оставаш ти.”
https://www.youtube.com/watch?v=JJSNmuBMDV4
Стефка Берова и Йордан Марчинков възпяха любовта си и Поморие в песента „Семеен спомен за Поморие“.
Музиката е на Атанас Косев, а текстът на Недялко Йорданов. През 1975 г. тя е един от шлагерите на годината, след като печели втора награда на конкурса „Песни за морето, Бургас и неговите трудови хора“. От тази песен разбираме, че градчето е опазило тайната любов на така наречените Пейо и Калиопа, вероятно защото е „заето със себе си”.
https://www.youtube.com/watch?v=zLkM__Bx8Ew
Стара Загора и по-точно старозагорската гара бе възпята от Стефан Вълдобрев, Камен Донев и Мая Бежанска в песента „О-о-обичам те, мила” (1994).
Става дума за една популярна бригадирска мелодия, която Стефан Вълдобрев и Камен Донев си тананикат на връщане от театрално турне във Виена, но, връщайки се в София Стефан Вълдобрев решава да аранжира, включвайки като беквокали група състуденти от НАТФИЗ. Сред тях се откроява характерният глас на Мая Бежанска. Така тази хумореска придобива неочаквано голяма популярност и дава име на албум, продаден в 130 000 тираж.
https://www.youtube.com/watch?v=-3RVq_NVC4M
За София са изпети десетки песни, но тук ще се спрем на „Ела в София” на Емил Димитров.
Тя е по текст на Васил Андреев и аранжимент на оркестър „Синьо-белите”, в който изгрява звездата на Митко Щерев.
https://www.youtube.com/watch?v=020s3-aDqIo
Това е безспорният хит на лятото през 1968 г., когато у нас е организиран Деветият световен фестивал на младежта и студентите. Внушително събитие, провело се в София от 28 юли до 6 август 1968 година. В него участват над 20 000 младежи от 138 държави. В песента неслучайно се пее:
„От всички краища на земята/събрани тук ще бъдат сърцата/На тез, които мразят войната/И искат мир!И искат мир!”
По онова време се води войната във Виетнам, в Париж има студентски протести, в Чехословакия комунистите искат „очовечаване” на системата. По повод фестивала освен „Ела в София” се написват и много други песни: Йосиф Цанков композира „Гълъби от София”, изпълнена от Бисер Киров, „Щурците” създават „Празник на цветята” и „Двете битничета”, в която разказват за незавърналия се в Тексас – Джони, приятелят от Виетнам. Йорданка Христова изпълнява „Здравей, фестивал” по музика на Тончо Русев и текст на Димитър Ценов.
Димитър Вълчев и Найден Вълчев пишат прочутата „Една българска роза”, изпълнена от Паша Христова. По ирония на съдбата днес всички знаят „Една българска роза” на Паша Христова, която през въпросната 1968 г. изобщо не е можела да се мери с „Ела в София”. Дали защото в нея се казва „добре дошъл в нашия град”, без изобщо да става ясно за кой град става дума? Какъвто и да е отговорът, няма да го разберем – но е ценно разбирането, че във всеки град си добре дошъл, всеки град е красив – само трябва талантливи хора да го възпеят в песен.
