Първи международен цирков фестивал в България

От 28 септември до 1 октомври в зала 1 на НДК за първи път у нас ще се проведе международен цирков фестивал „Златен кон“.

Негови организатори са Golden Horse Production. Със събитието ще бъде отбелязана 125-ата годишнина на българския цирк.

Циркът в България е създаден през 1897 година от Петър Панайотов. За своята 125-годишна история българският цирк се е наложил с жанрове като акробатика на дъска, руска люлка, въздушна гимнастика, илюзии.

И до днес по света българското цирково изкуство е известно с имена като Мистър Сенко, Лазар Добрич, братя Панови, трупите „Силаги“, „Бойчанови“, „Дукови“, „Балкански“, „Ковачеви“, „Кехайови“, „Стефани“.

В рамките на фестивала в края на септември зрителите ще могат да видят различни школи, артисти и течения. Ще бъдат дадена възможност и за изява на млади таланти.

По-късно част от програмата ще бъде показана в няколко града в страната, сред които Пловдив и Русе.

Организаторите се надяват фестивалът да се превърне в място за международен културен обмен, имайки предвид, че той е единственият за Балканския полуостров. Те имат намерение и да го превърнат в своеобразен барометър за постиженията на българското цирково изкуство в световен план.

От Golden Horse Production предвиждат две състезателни програми и шоу с наградените циркови номера.

Отличените ще се определят от международно жури, чиито членове ще бъдат директори, основатели и съорганизатори на едни от най-големите и известни фестивали в света, като Международния цирков фестивал в Монте Карло, и едни от най- престижните циркове, сред които Цирк Дю Солей и цирк Никулин. Председател на журито ще е треньорът по художествена гимнастика Нешка Робева.

В рамките на фестивала ще бъдат изнесени и лекции, посветени на цирковото изкуство. Сред лекторите ще са главният кастинг директор на Цирк дю Солей, директорът на Унгарския национален цирк, основателят на Международния цирков фестивал в Жирона, Испания.

Би било любопитно да се научи от тях как държавата им подпомага цирковото изкуство.

У нас цирковите артисти имат немалко проблеми. Един от тях е, че транспортните им средства не са квалифицирани като специални. Реално те използват своите ремаркета и полуремаркета за спални, каси, офиси и складове. От Министерството на културата приемат, че използваните от цирковите артисти транспортни средства не би трябвало да попадат в обхвата на Закона за автомобилните превози – респективно Наредба № 33, но от Главна дирекция на полицията не са на подобно мнение.

Друг проблем на цирковите артисти у нас е, че няма Закон за цирковото изкуство, в който ясно да е посочено, че циркът е сценично изкуство като театъра, музиката и танца.

Според Анжела Георгиева-Шварц от цирк „Балкански“ след реформата на министъра на културата Елка Константинова през 90-е години, която е изповядвала принципа, че циркът е роден на улицата и там трябва да си остане, у нас цирковете са били принудени, за да могат да осъществяват творческата си дейност, да се регистрират като търговски дружества.

Това е проблем, тъй като е трудно да се изчисли каква е цената на двойното салто или клоунската реприза, на дресьорския трик или жонгльорското умение.

Проблем е и че общинските съветници са отредили на цирка място след лунапарковете, като на гостуващите циркове в тяхната община искат високи наеми за площите, на които разполагат шатрите си. В същото време в златните години на българския цирк трупите са били облагодетелствани – още през 1964 г. Тодор Живков издава Указ, с който задължава всички градове в България с над 50 хиляди жители да обособят асфалтирана площадка за панаири, събори, лунапаркове и пътуващи циркове.

След 1989 г. в страната има над 120 подобни площадки, които обаче веднага след промените вместо да бъдат прехвърлени на Министерството на културата, стават собственост на частни лица.

Днес само три-четири града имат подобни площадки, отчита с тъга Анжела Георгиева-Шварц. Тя сподели за проблемите на цирка по време на заседание на Парламентарната комисия по култура и медии, провело се през май 2022 г. и специално посветено на проблемите на цирковото изкуство в България.