Изучаването на отровата на кралския паяк – бабуин ще помогне да се намери решение как да се приглуши хроничната болка. Резултатите са публикувани в авторитетното американско списание PNAS. Ето още подробности около любопитното откритие.
Но първо няколко думи за кралския паяк – бабуин, който някои наричат и павиан.
Паякът бабуин е от семейството на тарантулите. Неговите представители могат да бъдат сиви или кафяви с бели петна по краката. Краката на животното са гъсто покрити с твърди косми.
Подобно на много други паяци, и павианът търси храна основно през нощта, като не е особено капризен – няма нищо против да яде насекоми, дребни гризачи и дори малки птици.
През деня се крие в някоя дълбока дупка и спи. Дължината на единия му крак (паяците имат по осем) може да достигне 20 сантиметра. При защита хищникът застава на задните си крака, като яростно барабани по земята с предните и така се опитва да сплаши нападателя си.
И именно благодарение на този страховит представител на паяците – кралския бабуин – биолозите смятат да решат проблема на хората с хроничната болка.
Като за начало учените са разбрали защо ухапването му на кралския паяк–бабуин предизвиква остра пареща болка. Това откритие би довело до разработването на нови методи за лечение на хроничната болка.
Обикновено отровата на паяците съдържа невротоксини, които предизвикват парализа у човека благодарение на способността си да модулират йонните канали и рецептори в организма.
Те участват в провеждането на сигналите на нервните и мускулните влакна. В новото изследване учените по-конкретно са проучили отровата на кралските паяци-бабуини Pelinobius muticus – големи птицеяди, обитаващи Кения и Танзания.
В процеса на работа учените са открили, че в отровата на тарантулата се съдържа много от инхибиращия (потискащия) белтък Pm1a. Именно той предизвиква силната болка при ухапването, действайки на няколко йонни канали в организма. Учените направили анализ на ефектите на синтетичната версия на пептида Pm1a при зрели мишки и в дисоциирани сензорни клетки на екземплярите.
В резултат открили, че инхибиращият белтък моделира няколко пътя, които участват в провеждането на нервните сигнали, например йонни канали. Тези съпътстващи ефекти според изследователите спомагат за „хипервъзбудимостта на чувствителните към болката неврони“, наричани ноцицептори или болкови рецептори.
Белтъкът се насочва към рецепторите с цел жертвата да усети болка. Това е част от защитната стратегия на насекомото. Учените са убедени, че фармакологичното инхибиране (потискане) на пътищата, провеждащи нервните сигнали, като например потенциалозависимите натриеви канали, може да преобърне ефекта в обратна посока. Под потенциалозависими се има предвид, че са зависими от разликата в напреженията.
Въз основа на новите данни изследователите ще могат да разработят мултимодални аналгетици, които да станат алтернатива за лечението на хроничната болка.
