Легендарният режисьор Дейвид Линч качи в канала си в „Ютюб“- „David Lynch Theater“ десетминутния си анимационен филм „Пожар“.
В началото зрителят се озовава в пространство, напомнящо на една добре позната атракция – театър на сенките. Появява се един тромав човек, с дълги ръце, който запалва огън. След малко, като че ли от друго пространство, през дупка в стената влиза странно същество, приличащо на червейче. То, първоначално ни шпионира, но после от очите му израстват ръце и се появяват други червейчета – очи. После от небето заваляват камъни и намиращите се пред нас къща и дърво са обхванати от огън. Въпреки това ново бедствие, камъните продължават да падат от небето. А някой, за да скрие от нас тази болезнена гледка, избутва пред очите ни маска. След известно време се оказва, че маската е напълно безполезна, тъй като камъните продължават да си валят, а къщата и дървото да си горят. Идва ред на сцена втора.
Един призрак застава пред нас и започва отчаяно да рони сълзи. И колкото повече плаче, толкова повече се отдалечава от нас. Отново някой, както в случая с маската, се опитва да спре страданието – две ръце се протягат и закриват плачещите очи, но сълзите продължават да текат като из ведро. И накрая се появяват те – странни създания – с човки и рога като елени с дълги крака, напомнящи на паяци или скакалци. Те сякаш танцуват в транс – повтаряйки една и съща стъпка и едно и също движение с ръце.
Оттук можете да видите цялата анимация – https://www.youtube.com/watch?v=BXTLsQBJSVc .
Макар и да снима доста комерсиални проекти, Дейвид Линч прави и чисто визионерско кино. Той създава алтернативни светове, които се оказват по-реални от самата реалност. Мнозина се занимават с това да разгадават филмите му – мистични загадки и откровения.
Но когато го питат какво значение е вложил в един или друг епизод, в една или друга сцена, Дейвид Линч отговаря:кинообразите не подлежат на словесен преразказ, те са език на сънища и фантазии. Но Линч не снима собствените си сънища, които по собствените му признания не са страшни и не са зловещи. Той не иска да лекува подсъзнанието си със страшни демонични образи – той иска да покаже света такъв, какъвто го вижда.
Като студент Дейвид Линч учи живопис по примера на любимия си Оскар Кокошка. Първият му експериментален филм носи заглавието „Шестима се разболяват“. Първият му пълнометражен филм „The Eraserhead“ („Гумена глава“) е за ужасно грозни изроди и ембриони, екстременти и отпадъци от постиндустриалната цивилизация. Когато се появява първият му студиен филм – „Човекът слон“ – Дейвид Линч решително се противопоставя на опитите за интерпретации. Коментарът му е лаконичен: „Не знам защо изкуството трябва да има смисъл. Мнозина се убедиха, че самият живот е безсмислен.“
Все пак в останалите му филми се видя светлина в тунела – и в „Дюн“, и в „Синьо кадифе“, и в „Диво сърце“, и в „Туин Пийкс“, и в „Изгубената магистрала“.
На фестивала в Кан през 1990 г. – още преди „Туин Пийкс“ да привлече световния интерес към себе си – две години по-късно, обявяват, че това е годината на Линч. Вторият му триумф е през 2001 г. – с „Мълхоланд Драйв“, но през всички следващи години режисьорът се връща към началния си импулс – към усамотението и експеримента. Избягва големи студийни проекти, като предпочита да работи най-вече сам, у дома. Отдава се на медитация, конструира лампи и консумира кафе в големи количества, защото тези занимания му носят огромен прилив на творческо вдъхновение.
Когато започна изолацията, той активизира „David Lynch Theater“ в „Ютюб“. Първоначално пускаше 30-секундни клипчета със съобщения за времето.
Но след като качи анимационния филм „Пожар“, показван само на фестивали, феновете му се изпълниха с любопитство.
Аниматор на филма е японецът Норико Миякава, а композитор на музиката – полякът Марек Жебровски. И двамата отдавна са свързани с Линч, като самият режисьор признава, че Полша е любимата му европейска държава. Традиционно Линч работи с композитора Анджело Бадаламенти, който е автор на музиката в игралните му филми, а при избора на Жебровски е имало и още едно „нововъведение“ спрямо традиционната практика на Линч – той е писал музиката, след като вече е видял анимацията.
За избора на „Пожар“ филмовата критика е почти единодушна – Линч дава отговор на въпроса какво да очаква човечеството след пандемията – то трябва да остави миналото зад гърба си, добре научило полезния урок и да се справя с бъдещите предизвикателства без капка негативизъм.
