Когато става дума за съветско-руски градове, обикновено се замисляме за някоя държава от бившия Съветски съюз. Оказва се, обаче, че дори по времето на Студената война, съветската политика успява да построи свои собствени селища отвъд пределите на Желязната завеса. Разказваме ви за интересните норвежко-съветски отношения, довели до създаването на днешните руски анклави на остров Шпицберген.
История
Шпицберген (Spitsbergen), до 1969-а Западен Шпицберген (Vestspitsbergen), е най-големият и единственият постоянно населен остров в архипелага Свалбард (до 1925 г. Шпицберген), Норвегия. Най-големият град и административен център на острова е Лонгирбюен.
През 1596-а архипелагът е открит и проучен от нидерландеца Вилем Баренц, който дава името на острова. Въпреки суровите си климатични условия, където средните годишни температури са приблизително между -12 до +5 °C, Шпицберген е доста богат откъм полезни изкопаеми – нефт и въглища – открити в началото на ХХ век.
Но още към края на ХIХ в. интересите на Руската империя и Шведско-норвежката уния към острова се засилват. Съгласно договора от 9-ти февруари 1920-а, Западен Шпицберген е предаден на Кралство Норвегия, което е вече независимо от 1905 г., но и на 39 страни, подписали договора, им е разрешено да го използват за икономически цели.
Затова не е за чудене, че дори и след създаването на СССР, първоначалните интересни към него не отслабват, обратното.
Баренцбург
Градът е най-голямото рускоезично населено място на острова, основано през 1932 г. и носещо името на храбрия нидерландски откривател. Населението му плавно се увеличава, достигайки вече до около 500 души (главно руснаци и украинци).
Една от първите открити компании в Баренцбург – „Арктикуголь“ (тогава съветска) – започва да експлоатира въглищните мини в региона след 1932 година. Впоследствие са построяват магазини, жилищни блокове, пощенска станция, музей, училище, библиотека, хотели и ресторанти.
Впрочем в центъра на Баренцбург е поставен бюст на Владимир Ленин, който продължава да „краси“ населеното място и до ден днешен.
След разпадането на СССР, населените места стават част от Руската Федерация. В днешно време единствено Норвегия и Русия (ако не се брои и полската полярна станция в Хонсун) развиват икономическа дейност – въгледобив, нефтодобив, риболов и туризъм. Освен това в Баренцбург, след 1991-а, е построена и православна църква.
Грумант
Селото е създадено през 1912 г. и продължава да се разраства до 1952 г., когато населението му достига своя пик от 1106 жители. Географското разположение на населеното място, обаче, притиснато от фиорд и планина, не позволява изграждането на повече жилища. Затова през 1965-а местното население е изселено.
Впоследствие повечето от миньорите се преместват да живеят в съседното до него село Колсбей, а Руската Федерация си е поставила за цел да го съхрани.
Пирамида
Селището е основано от шведите през 1910 г., но 17 години по-късно е предоставено на Съветския съюз. Пирамида получава името си от пирамидалната форма на планината, в чието подножие е разположено. В периода между 60-80-те години на XX в. населението вече надвишава 1000 души, но през 90-те, малко преди разпада на СССР, жителите му го напускат.
Работата по възстановяването му започва преди няколко години. Днес в Пирамида живеят около 5-6 души, занимаващи се с планирането на преустройството на селището и прилежащата му територия. И тук, като в Баренцбург, ще намерите бюст на Ленин, така че не е учудващо, че времето в Пирамида сякаш е застинало от 90-те години насам.
Макар че на български Пирамида да се класифицира като селище, на руски терминът е „посёлок“. На български няма точен превод, затова се превежда или като „селище“, или като „населено място“.
Интересни факти
– От юни до ноември архипелагът осигурява морска връзка с Тромсьо в Норвегия и Мурманск в Русия. Шпицберген разполага и с летище, което се намира в град Лонгиърбиен.
– На острова се намира Международното хранилище за семена, предназначено да съхрани за бъдещите поколения посадъчен материал от всички селскостопански култури по света – особено в случай на глобално бедствие. Мястото е избрано заради естествено ниските температури и голямата сеизмична стабилност на архипелага.
– През 2018-а населението на Шпицберген наброява около 2787 души, като 724 от тях са чужденци.
– На острова можете свободно да общувате на английски, норвежки и руски език.
