В Пловдив още една историческа сграда – която освен това е и важен архитектурен паметник – ще бъде реновирана. Ето за какво става дума:
Ако сте се разхождали из втория по големина български град, то навярно многократно сте минавали покрай въпросната сграда. Пловдивският клон на Българската народна банка (БНБ) се намира на улица „Райко Даскалов“ № 51 (малко преди подлеза на булевард „Шести септември“) и е ярък пример за бързата европеизация и разкрасителни процедури, на които е подложена следосвобожденска България.
Красивата постройка е дело на даровития швейцарски архитект Хайнрих Якоб Майер (1856-1930), който пристига в България след 1878 година. Освен че проектира много впечатляващи сгради – най-вече банки – в европейски архитектурен традиционализъм в София, Русе, Варна, след Обединението на Княжество България с Източна Румелия той се захваща и с Пловдив.
Строежът на пловдивския клон на БНБ започва през 1905-а, като последните архитектурни модификации са приключени през 1929-а. Впрочем, Якоб Майер също оставя своя почерк и в други големи европейски градове, като Цюрих, Щутгарт и Париж.
Банката успява да оцелее през всичките войни на XX в. и Съветската епоха, бидейки активно използвана през 30-те години. Но след 10-ти ноември 1989 г. е постепенно изоставена, като през 2013 г. БНБ я дарява на Община Пловдив.
Неотдавна, обаче, кметът на града Здравко Димитров и Пламен Трайков от БНБ отвориха вратите на превъзходния архитектурен паметник за широката публика. По време на обиколката бяха обсъдени и най-различни варианти за обновяването на зданието и за какви нови функции то може да бъде пригодено.
Първоначалните предложения за нова сграда на общинската администрация бяха тотално отхвърлени. Една от причините е, че залите не са адаптирани за подобна дейност, а другата е, че няма смисъл администрацията да се мести от една сграда на Главната улица в съседна.
Идеите също включваха и галерия, музей и дори и дом за операта, като последната е доста нереална заради специфичното вътрешно оформление на постройката. Но докато все още се умува за бъдещите функции на бившата банка, всички са съгласни, че предстои по-обстоен и наложителен ремонт както на фасадата, така и на интериора: освежаване или смяна на пода, стените, вратите и дограмата.
Любопитно е да се спомене, че освен впечатляващите фоайе и трезори, на тавана има и помещение, което е било пригодено за апартамент/гарсониера. С паркет, баня и спалня, където са намерени легло, гардероб, дъска за гладене, ютия, колекционирани шишенца одеколон и вестник от 94-та. Освен това гарсониерата е единственото място от цялата сграда, което разполага с тераса.
А какво е отредила съдбата на пловдивския паметник на културата? Остава ни само да поживеем и да видим…
