Тази есен разобличителката на „Фейсбук“ Франсис Хаугън стана световна знаменитост, след като разкри пред журналисти вътрешна информация от компанията.
И преди нея е имало подобни случаи. Ето кои са най-известните от тях. Като за начало ще започнем с Хаугън.
Франсис Хаугън работи като мениджър във „Фейсбук“ в периода – юни 2019 – май 2021 година. През това време тя копира редица документи на компанията. След като напуска работа, ги предава на медиите и на американските власти. Въз основа на нейните документи The Wall Street Journal публикува поредица от статии, които излизат през септември. На 3 октомври Хаугън дава интервю за телевизионния канал CBS, разкривайки самоличността си.
На 5 октомври застава пред американския Сенат и обвинява „Фейсбук“, че в стремежа си към големи печалби „вреди на децата, причинява разделение в обществото и отслабва демокрацията“. Според нея компанията е наясно, че нейните платформи имат недостатъци, които могат да навредят на хората. И по-специално – сериозно да разклатят самочувствието на подрастващите.
Хаугън разкрива, че има „елитни“ акаунти във „Фейсбук“ за звезди от шоубизнеса и други известни личности. За тях не важат стандартните правила и при тях публикациите практически не се модерират. Според Хаугън алгоритмите на социалната мрежа са направени така, че повече се популяризират онези публикации, които съдържат „крещящо скандална информация и примамки за кликвания“.
Едуард Сноудън – разобличителят на ЦРУ
Едуард Сноудън започва кариерата си в Агенцията за национална сигурност на САЩ (NSA). След това се премества в ЦРУ, където се занимава с кибер сигурността. През 2009 г. напуска организацията, след което работи в компании, които си сътрудничат с NSA.
През юни 2013 г. разказва пред The Washington Post и The Guardian за тайната програма PRISM, предназначена да шпионира потребителите на интернет. Според него американските специални служби са събирали данни за стотици милиони телефонни разговори, провеждани по целия свят, подслушват телефоните на чуждестранни лидери, а също така прихващат имейли и съобщения в социалните мрежи.
В Съединените щати Сноудън е задочно обвинен в шпионаж и в кражба на държавна собственост. През 2014 г. получава временно разрешение да пребивава в Русия, а през 2020 г. – постоянно.
През 2014-2017 г. преподава дистанционно в Шотландския университет в Глазгоу. От 2014 г. е член на борда на директорите на Американския фонд „Свобода на печата“ и в него участва в създаването на мобилното приложение Haven за защита от наблюдение. Живее в Русия, публикува статии, дава интервюта и е активен в социалните мрежи.
Брадли Манинг – разобличителят на американската армия
От 2007 г. Брадли Манинг служи в американската армия – изпратен е в Ирак, където е анализатор на класифицирана информация. През януари 2010 г. предава на сътрудници на WikiLeaks около 700 хиляди секретни файлове. Сред тях има и видеозаписи на убийства на цивилни през юли 2007 г., извършени в Багдад.
През май 2010 г. Манинг е арестуван и прекарва повече от три години в следствения арест. Задържането му предизвиква голямо обществено недоволство в Съединените щати. В медиите постоянно се публикува информация за тежките условия, при които е задържан и за опита му да се самоубие. През 2013 г. съдът го признава за виновен за разкриване на държавна тайна и го осъжда на 35 години затвор. В затвора Брадли Манинг сменя пола си и става Челси Манинг.
През януари 2017 г. президентът на САЩ Барак Обама помилва Манинг, намалявайки присъдата ѝ. В резултат на това още същата 2017 г. Челси е освободена от затвора и година по-късно участва в изборите за американския Сенат.
През март 2019 г. е арестувана за отказ да даде показания като част от разследване срещу WikiLeaks. След като прекарва отново 18 месеца в затвора, тя е освободена през март 2020 година.
Шeрън Уоткинс – разобличителката на енергокомпанията Enron
В периода 1993 г. до 2002 г. Шeрън Уоткинс работи за енергийната компания Enron. През 2001 г. открива доказателства, че ръководството на компанията заблуждава надзорните органи с фиктивни активи и двойно счетоводство. Тя изпраща анонимен сигнал до ръководството, като го предупреждава, че „компанията може да бъде в центъра на поредица от счетоводни скандали“.
Ръководството обаче не предприема никакви действия. На 2 декември 2001 г. Enron подава молба за откриване на производство по несъстоятелност. Тогава Комисията за ценни книжа и борси на САЩ започва да разследва Enron. Въз основа на показанията на Уоткинс са осъдени 21 души. През 2002 г. списание „Тайм“ обявява нея, заедно с още две жени, разкрили сериозни нарушения в компаниите, в които са работили, за „Личност на годината“.
Акционерите в Enron губят сериозни суми. Ударена е и администрацията на президента на Съединените щати, тъй като се появява информация, че тя е била финансирана от корпорацията. Ето защо крахът на Enron води до промяна в законодателството. През 2002 г. президентът на САЩ Джордж У. Буш подписва закон, увеличаващ размера на санкциите за компании, изработващи фалшиви финансови отчети и мамещи акционерите си.
Синтия Купър – разобличителката на WorldCom
След скандала с енергийната компания Enron Синтия Купър – счетоводител в WorldCom инструктира отдела си да провери точността на финансовите отчети на компанията. През май 2002 г. открива, че има разминавания в размер на $ 3.8 млрд., а малко по-късно се оказва, че някъде се губят 11 млрд. долара.
Купър открива, че компанията включва в перото „Капиталови разходи“ суми, с които са изплащани услуги на местни телефонни компании. Така на хартия WorldCom печели $ 2,4 млрд., вместо да е на загуба в размер на 662 млн. долара. През 2002 г. това е най-голямата счетоводна измама в американската история.
През юли 2002 г. WorldCom подава молба за откриване на производство по несъстоятелност. Малко по-късно срещу нея започват серия разследвания и съдебни производства. Бившият ѝ изпълнителен директор Бернард Еберс е обвинен в измама и е осъден на 25 години затвор.
През 2004 г. WorldCom плаща глоба в размер на 750 млн. долара и променя името си на MCI. През 2005 г. тя е придобита от най-голямата американска телекомуникационна компания Verizon за 7.6 млрд. долара.
Григорий Родченков – разобличителят на Московската антидопингова лаборатория
Григорий Родченков е ръководител на Московската антидопингова лаборатория от 2006 г. до 2015 г., когато независимата комисия WADA го обвинява в умишлено унищожаване на повече от хиляда проби. Смята се, че той го е направил, за да прикрие употребата на допинг от страна на руските спортисти. Родченков отрича, подава оставка и през януари 2016 г. заминава за Съединените щати.
През май същата година дава интервю за The New York Times. Признава, че в Русия съществува държавна допингова програма, заради която резултатите ѝ от Олимпийските игри в Сочи трябва да се приемат с голяма доза скептицизъм.
Следват разследвания от международни спортни организации, в резултат на които немалка част от руския национален отбор не участва на Зимните олимпийски игри през 2018 година. През 2019 г. WADA отстранява Русия от всички международни състезания за четири години. През декември 2020 г. президентът на САЩ Доналд Тръмп подписва Закона „Родченков“ – той дава право на американските власти да преследват извършителите на престъпления, свързани с участие в „допинг схеми“ дори и ако нарушението не е извършено на територията на Съединените щати.
След скандалното интервю Родченков е включен в американската федерална програма за защита на свидетели. В Русия срещу него са заведени няколко наказателни дела. През 2020 г. излиза книгата му „Делото „Родченков“: Как разруших секретната допингова империя на Путин“.
